Последни Новини

Писателят Бойко Беленски: Раковски е първият енциклопедичен патриот, а Вазов е бил влюбчива личност

“Неравноделни времена” – хрониките на една рок звезда
март 24, 2021
Изследователят Павел Серафимов разкрива тайните на тракийския език
март 27, 2021
Покажи всички

Писателят Бойко Беленски: Раковски е първият енциклопедичен патриот, а Вазов е бил влюбчива личност

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Бойко Беленски е автор със завидна творческа кариера. Автор е на над 30 книги. Завършил е журналистика в гр. Лвов ,Украйна и като офицер минал от най-ниското стъпало на вестник „Страж на родното небе“, орган на ПВО и ВВС, до главен редактор на това печатно издание. Защитил докторат по история в Москва. Заради това част от книгите му са исторически романи, а другите – криминални. Председател е на Клуба на писателите криминалисти „Саламандър“ – българската секция на AIEP (Международна асоциация на писателите криминалисти).

Господин Беленски, издадохте книги за живота и делото на трима бележите българи. Кои са те и какво Ви провокира да пишете за тях?

-Винаги, задълбочено се подготвям по дадена тема. Практиката показва, че ако сериозен автор трябва да възпроизведе 2 странички съществен, стойностен текст, трябва да е прочел поне 2000. Затова в дните на натрупване поглъщам по 150-200 страници на ден. Доброто, качествено четиво е гаранция за вдъхновение и достойна реализация. Обикновено постепенно разширявам темата и периода. Така се зародиха поредиците за Тервел, Калоян, Омуртаг, Телериг, Петър Делян или за Първата и Втората българска държава. Рационално използвам инерцията от навлизането във византологията и знанията при показването на обстановката, традициите и обичаите в определена епоха, което според мен ме улеснява в работата ми.
Така постъпих с вникването в по-близката ни история. То започна преди години с романа „Стамболов: воля за държава“. Получих достъп до безценната библиотека на големия критик и ерудит Петър Велчев. По-късно се върнах на вече преораната действителност. Защо Раковски, Ботев, Вазов? Те са началото и върхове в нашата история и същевременно са доста спорни. Някои набедени автори ни натрапват, че Раковски е бил масон, а това не е вярно. Но на въпроса ще се върна по-късно. Ние още спорим кой е убил Ботев и къде му е гробът. Повечето от училището познават само част от творчеството на Вазов, но не и неговата биография. Въобразяваме си, че знаем нещо за нашите изтъкнати личности, а познанията ни са повърхностни. В много случаи робуваме на щампи и фалшификати, защото колеги, за да ги извисят още повече, им приписват и несвойствени качества и достойнства. Например приписват на Раковски заслуги и за Втората българска легия, а тя е дело на Доброволците. Той през това време е тежко болен, отчаян от предателството на сърбите и няма никакво отношение към нея. В последно време например необосновано се твърди, че Ботев предварително се е познавал с капитана на кораба „Радецки“. Във Виена си били разменили визитки и т.н. Но фактите опровергават тази измислица, защото четниците първо арестуват помощник-капитана Катерино Дойми като го объркват с първия капитан и едва след това се натъкват на самия Дагоберт Енглендер. Визуално двамата не си приличат и тези необосновани измислици са излишни. Те принизяват заслугите на военния специалист Никола Войновски по организацията и реализацията на операцията, която се осъществява синхронизирано и безупречно. А тогава в световната практика е имало десетки опити за завземане на плавателни обекти, но почти всички са били несполучливи. Подобни действия за прехвърляне на бунтовници са правили Мацини, Бакунин и Херцен. Любопитно е да се знае, че идеята за окупирането на плавателен съд е на Раковски. Още през 1867 г. в Български дневници той е описал как италианските революционери начело с Пизахане са превзели парахода Каляри. През 1875 г. в статията „Примери от турското правосъдие“ Ботев отбелязва как в стремлението си да стигне до Цариград Ангел войвода завзел кораб в Мраморно море. Знае се и за трагичната участ, постигнала Никола Войводов и Цвятко Павлович, които са се опитали да превземат парахода Германия, но попълзновението им завършва с трагичен край. Идеите и делата на нашите изтъкнати личности са толкова големи, всеобемни и значими, че не е нужно да ги преекспонираме.

-Раковски, Ботев и Вазов са титани не само от европейска, но и от световна величина. Какви неизвестни факти ще научат за тях читателите Ви?

-Раковски е не само теоретик и практик на национално-освободителното ни движение, създал тактиката на четническата борба, а по-късно отворил и очите на Васил Левски за изграждането на мрежа от комитети. Той е колоритна, ярка личност, със своите положителни качества и слабости. Много хора се удивляват на изображението му върху корицата на книгата издадена от Атеа. Аз пък считам, че най-несполучливата илюстрация е известната картина на барикадата, когато е изобразен с безлично облекло, със сабя и знаме в ръце. Защото Раковски е бил франт, суетен и представителен тип, който се е лансирал из европейските салони като български княз. Така не само чрез общата си култура е издигал реномето, а е създавал и самочувствие с визията си на българския народ. Заради неговия нарцисизъм и безупречна външност легистите са го наричали Герестия. За разлика от Ботев, който взема дрехите и ботушите на дезертиралия Филип Тотю (те не са му по мярка и му създават проблеми) Раковски винаги е бил изтупан, галантен и дипломатичен. Именно затова е обвиняван в бохемство и разсипничество. А той просто е искал да бъде и външно безупречен, на ниво… Докато Христо Ботев, въпреки че донася от Одеса пожертвувания и комитетски пари, се връща окъсан и гладен, направо за окайване. На въпроса на Венета: Защо не си купи някоя дрешка, за да не ходиш като цигани? – той отговаря: Как бе жено, това са комитетски, народни пари! Но истината е, че у нас няма добро ненаказано. И единият и другият са оклеветени и оплюти от своите съвременници…

-През април се навършват 200 години от рождението на Г.С.Раковски. Много учебни заведения у нас и дори в далечна Индия носят името на българския революционер. Защо му е оказана тази почит?

-Има защо… Той е човек с богата обща култура, нещо като бяла врана сред черните гарги на робията. Ярък за времето си публицист. Ако човек прочете внимателно Горски пътник ще се натъкне на мисли-бисери, които не са дооценени, защото той няма поетичния талант на Ботев. Те се размиват сред прозренията, декларациите и клишетата. Докато калоферският поет, благодарение на вникването в народното творчество и на своя поетичен гений, успява не само да им даде нов живот, а ги прави и неповторими, вечни. Така се извайва една от констатациите на котленеца, че падналия за народна свобода вечно живее в сърцата на хората, само че изпято превъзходно от великия поет: Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира… И много други прозрения, които бликат от стиховете на Ботев.
Никога не трябва да забравяме, че Раковски е първият – енциклопедичен, огнен, всеотдаен патриот. Както казва Вазов за него: образ невъзможен…

-Раковски е създател на българския трикольор, владеел е 8 езика, включително и санскрит, бил е изследовател на българското слово и написва първия етнографски труд. Разказвате ли за тези негови интереси в книгата си?

-Всичко в романа ми Прозренията на Раковски се основава на досегашните изследвания и доказателства на сериозните учени. Разбира се, поднесено е живо, пластично с много литературен пълнеж, затова е исторически роман – хем да е достоверно, хем да е четивно.

-Книгата за Вазов е озаглавена “Любовта на патриарха”. Кои са били музите на класика?

-Да, тази книга все още е в ръкопис, предстои да бъде издадена в навечерието на 100-годишнината от смъртта му. Вазов е бил много влюбчива и кармична личност. Той все е попадал на неподходящи жени. Дори съпругата, с която е имал фиктивен брак – Атина Болярска (живели са съвместно само 13 месеца и след това до смъртта му го е тормозила, и не е искала да се откопчи от него) му е била чужда по душа и сърце. След като се е разделял с любовниците си, те са се женили за руски офицери. Това му е създало комплекс. Той е обичал по-закръглените. Често плътта повече го е привличала в сравнение с душата. Прави изключение само последната му голяма любов Евгения Марс. Парадоксалното е, че сред избраничките му е имало доста туркини (да си спомним поемата Зихра), а той е изключителен патриот и родолюбив български писател! Баща му е загинал от турския ятаган през 1877 г. при бастисването на Сопот. Но явно ищахът при него е бил по-голям от националното самосъзнание в тази поска. Просто не е бил ксенофоб.

-Раковски и Вазов са членували в масонски ложи, за Ботев има ли такива категорични данни за членство в тайни общества?

-Ето че дойдохме до големите фалшификации, плод на суетата и опитите за значимост на определени тайни общества. За да твърдиш нещо, трябва да има доказателства. Защо никой не оспорва Захари Стоянов и сие. Защото има списъци. Докато от дистанцията на времето определени губещи почва под нозете си и авторитет мистериозни институции се опитват да прилапат значими исторически особи, за да укрепят своя авторитет. Проследявал съм писанията за Раковски и неговото масонство. Те са плод на псевдоизследователи, които искат да се отъркат около значимите хора и да станат интересни. Да, Раковски се е познавал с Мацини и други видни представители на различните ложи, били са приятели, но той винаги е твърдял, че подобни тайни общества няма да спомогнат за освобождението на България. Раковски внушава принципа на съзаклятничество на Левски, но платформата е друга – революционна. Не случайно между Раковски и секретаря му Иван Касабов има такива противоречия и конфликт. Особено когато той е в Одеса, а Касабов пише Основното законоположение за народните тайни комитети и зад гърба му създава Тайния централен български комитет като въвежда при приема на членовете масонските ритуали. В резултат се появява Мемоара до падишаха и предложението за дуалистична република. Сблъсъкът е голям. Неотдавна Цочо Билярски издаде спомените на Касабов. Погнусен съм от клеветите и омразата, с които иначе тази значима за след Освобождението ни личност (Ив. Касабов е бил юрист и законодател) се нахвърля срещу светлия образ на нашия национален герой и негов патрон. В живота освен доказателства има и логика. Нима, ако двамата бяха масони, секретарят щеше да си позволи да саботира работа на Народния войвода и да се конфронтира с него? За Ботев също се спекулира със снимката, където върху масата има масонски символи. Но нека не забравяме, че тогава нашите поборници са били под влияние именно на Тайния централен революционен комитет, който се оказва едно недоносче и все още са търсили истинския път за спасението на България.

-Какво не знаем за Ботев и любовта му с племенницата на митрополит Панарет Рашев-Венета?

-Около тази любовна история също има много вишнев и ябълков розов цвят, докато в книгата ми Да каже нявга народът липсва идеализация и хиперболизация. Тя се гради на последните доказателства. Героите ми са земни, реални, предвидими. Ботев сам си признава в писмо до своя приятел Иван Драсов: Брате, безпаричието ще ме принуди, да се оженя за да мога да работя…
Не, че между него и Венета не е имало чувства и признателност, затова че тя се е грижела за него и приятелите му. Венета наистина го е боготворяла. Дава му пари, за да се сдобие с печатница. Ботев, както и Раковски са били отдадени на делото. Те са докоснати от великата идея за свободата. Венета се отказва и от голямото наследство на Панарет Рашев – 60 хиляди франка, за да бъде до своя идол. А поетът революционер загърбва своята 40 -дневна рожба и тръгва, за да се самопожертва за България. Колко мъже, бащи, родители са способни на това?!

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!