Последни Новини

Силва Василева, зам.директор на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“в Русе: Обществените библиотеки са здравен информационен ресурс

Обществените библиотеки са хранилища на знания за здраве
март 14, 2021
“Неравноделни времена” – хрониките на една рок звезда
март 24, 2021
Покажи всички

Силва Василева, зам.директор на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“в Русе: Обществените библиотеки са здравен информационен ресурс

Списание „Народно здраве“ се превръща в трибуна на обществените и граждански позиции на българки лекари от началото на XX век

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Обществените библиотеки в България са първите общодостъпни информационни центрове за потребителско здраве, които събират, съхраняват и предоставят на специалисти и широка публика необходимата здравна информация. Ситуацията с коронавируса изостри до крайност чувствителността на обществото към темата за здравето, като постави на преден план въпроси, свързани с въвеждане на правила, норми и регулации. Макар и под различна форма, с различна тематика и от различна гледна точка – това се оказва водещ въпрос във всяка една епоха и време. Това споделя Силва Василева от Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе.
Тя е категорична, че именно поради това релевантността на изданията във всяка една област има водеща роля в подбора на заглавия при изграждане на библиотечните колекции, особено що се отнася до публикации в сферата на здравеопазването. Само релевантните фондове могат да осигурят достъп до надеждна и актуална информация, с помощта на която от една страна различни групи потребители да се информират по-добре за собственото си здраве, а от друга – да се насърчат „здравословните“ взаимоотношения лекар – пациент, базирани на достоверна и навременна информация. И в този контекст библиотеките имат капацитета да участват в процесите по формиране на здравна грамотност, да предоставят възможности за обмяна на знания, опит и практики и не на последно място – да се превърнат от място за съхранение на информация в активен участник в процеса по формиране и предоставяне на знание, в т.ч. и за здраве.
„В този аспект – съхранените в русенската регионална библиотека периодични издания от края на XIX и началото на XX в., разкриват от една страна обхвата на медицинските изследвания и интереси на потребителите от този период, а от друга – все по-активното въвеждане на единна нормативна уредба, правила и норми, които да ангажират всеки с опазване на общественото здраве“, казва още Василева.
Тя разглежда две от периодичните издания, съхранявани в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе, като се спира на списания, ангажирани с представяне на промените и проблемите пред народното здраве и общественото здравеопазване.
„Известие на дирекцията на народното здраве“ е печатен орган на централната здравна администрация, представлявана от Главна дирекция на народното здраве. Месечният бюлетин поставя началото на официалните здравни издания у нас и с известни прекъсвания и под различни имена излиза в периода 1903 – 1947 г., като в русенската регионална библиотека се съхраняват непълните годишници от 1925, 1926 и 1927 години.
„Известия на Гражданската санитарна дирекция“ е първоначалното заглавие на изданието. Списанието се реализира под редакцията на д-р Марин Русев – поддиректор и директор на Гражданската санитарна дирекция. Автор на Закона за опазване на общественото здраве от 1903 г., чрез който за пръв път е изградена ясна структура и е регламентирана работата на лечебните заведения у нас, като е защитена тяхната достъпност и демократичен характер.
„-р Марин Русев завършва медицина с докторантура в Женева. Счита се за основател на санаториалното село у нас. По време на една от обиколките си из България констатира опустошителните последствия от туберкулозата, от която годишно умирали по 12 000 души и поставя пред Висшия медицински съвет въпроса за изграждането на санаториум за лечение на болните. Благодарение на усилията му са открити санаториуми в Троян, Варна, Бургас, с. Искрец и др. Забележителен медик и основател на Дружеството за борба с туберкулозата в България, той е в Управителния съвет на дружеството повече от 20 години. Благодарение на неговите усилия през 1918 г. е открит Медицинският факултет към Софийския университет.
От 1904 г. до 1909 г. и през 1911 г. списанието излиза под името „Известия на Дирекцията за опазване общественото здраве“, след това със заглавие „Известие на дирекцията на народното здраве“, а от 1929 г. – „Известия на Главната дирекция на народното“, като през 1929 и 1930 г. двете издания излизат едновременно“, разказва Силва Василева.
Тя уточнява, че водещо място в изданието имат материали, които отразяват дейността на Висшия медицински съвет, по-важните публикувани нормативни документи и информативни данни. Благодарение на публикуваната на страниците на изданието информация голяма част от дейността на висшата здравна администрация – Главна дирекция на народното здраве, Висшия медицински съвет и някои от отделенията е направена публично достояние на лекарското съсловие и обществеността. Изследвано в тази си светлина и роля д-р Камелия Божилова в своята докторска дисертация „Документалното наследство на здравната администрация и здравни професионални организации в Централния държавен архив (1879 – 1944)“ разглежда Известията като публичен архив, в който е документирана и запазена работата и развитието на здравната институция през този период.
„Във всеки от броевете се публикуват окръжни предписания, наредби и др. нормативноуреждащи документи и указания. Редовно се предоставят статистически данни за декларираните заразно-епидемични болести в страната, движението на населението в България преди, през и след войните, промените в санитарния персонал, решения на Върховния медицински съвет и др. Интерес от днешна гледна точка представлява публикуваният в кн. 7 и 8 от 1926 г. доклад от проф. д-р Т. Петров за противотуберкулозната ваксинация на деца с ваксина BCG, както и противопоказанията за първо и второ ваксиниране от д-р А. Грот от Баварския народен институт за ваксиниране.
На страниците на „Известие на дирекцията на народното здраве“ могат да бъдат проследени предложенията за освобождаване на бедните слоеве от населението от заплащане на здравно обслужване, предвиждането на безплатно лечение на някои заразни болести. Направени са и първите стъпки за освобождаване на категории служители от платени медицински грижи“, разказва Василева.
Зам.ръководителят на книжовното средище разкрива, че „Известията“ се издават до 1947 г. и отразяват характера на ръководството на здравеопазването, а днес могат да бъдат разглеждани като публичен архив, документирал развитието и работата на Дирекцията на народното здраве и Висшия медицински съвет.
„Списание „Народно здраве“ е месечно издание за „обществено санитарни въпроси и общодостъпна медицина“. Излиза от 1907 до 1915  година. Редактор на списанието е д-р Димо Тодоров Бурилков, брат на Владимир Бурилков – български журналист, историк и юрист от първата половина на XX в. Учил естествени науки в Одеса и медицина в Лозана, д-р Бурилков работи като лекар в София и развива активна здравнопросветна и обществена дейност. Той е председател на Съюза на санитарните работници (1919 – 1939 г.), главен секретар на Дружеството за борба с туберкулозата (1932 – 1938 г.), председател на Българската въздържателна федерация (1933 – 1941 г.).“, информира Силва Василева.
Лекар, но и общественик, д-р Бурилков е член на Радикалната партия, и наред с медицинските теми и въпроси, той се ангажира с прокарването на единни държавни политики в младото българско здравеопазване, а именно: организация на родилната помощ, санитарна политика, обществена борба против венерическите болести, организация на здравната служба в селата и др.
„Списание „Народно здраве“ се превръща в трибуна на обществените и граждански позиции на редица българки лекари от началото на XX в. Без да има строго определени рубрики най-често водещата статия е на самия д-р Димо Бурилков и в тях той запознава и поставя на обсъждане предлагани нормативни и правни промени, отнасящи се до общественото здраве, каквито са въпросите за децентрализацията на болничната помощ, законопроект за хранителните продукти, закон за опазване на общественото здраве, санитарен проектозакон, правилник за вътрешния ред на административно-домакинската служба в болниците и приютите, организиране на курсове за акушерки и мн. др. Насочено към строго специализирана аудитория, свои материали в списанието публикуват лекари от цялата страна, като споделят своя опит при лекуване на болни от рак, жълтеница, туберкулоза и др. болести, които са сред най-разпространените през този период в България“, обяснява Силва Василева.
Действен поддръжник на трезвеността и председател на Българската въздържателна федерация, д-р Бурилков публикува и множество авторски и преводни материали за трезвеността, като „Влиянието на тютюна върху здравите и болни органи“, „Пиянството и алкохолизма“ и др.
„Интерес представлява и рубриката „Нашата дума по лекарските разпри“, в която, без да влизат в ролята на съдии, редакторите представят различни законови и правни казуси. И всичко това с уточнението, че „Въз основа на лекарските разпри лежат повече лични, отколкото принципални съображения“.
За разлика от „Известията“ списание „Народно здраве“ не отразява структурни промени и управленски решения на здравната администрация, но от страниците му може да се получи представа за професионалните искания и научните интереси на лекарското съсловие. Основно негово предимство е, че публикува свободна критика и мнения за предстоящи здравни законопроекти. Както повечето специализирани медицински издания от този период, служи за трибуна на професионална полемика сред лекарското съсловие и дава възможност за свободни изказвания и критика на здравни законопроекти и закони. На страниците му се публикуват документи от значение за историята на лекарското съсловие, поместват се мнения и критика срещу официалната санитарна власт и здравни законопроекти“, споделя Силва Василева.
Според нея думата „народна“ все по-често влиза в употреба, дори в заглавията на строго специализираните издания. Но в случая целите, които изданията си поставят, са повишаване на общата здравна култура и интегрирането на българската здравна система от началото на века според европейските изисквания.
Силва Василева цитира откъс от статията „Командировките на околийските лекари са̀ ли в интереса на общественото здраве?“, публикувана в кн. V от първата годишнина на сп. „Народно здраве“, където се казва: „Благоденствието, напредъка, жизнеспособността на един народ зависи предимно от неговото здраве. Народ, чието здравеопазване е занемарено или неразумно организирано или пък лицата, на които е възложена грижата за това, дават предимство на свои лични или класови интереси пред тия на общественото здраве, – такъв народ не напредва, а назадничи; неговото бъдеще е израждане, обезличаване, а не напредък и благоденствие.“ И отново там: „Ето защо културните държави се стремят колкото се може по-добре да осигурят бърза и леснодостъпна медицинска помощ …, да подобрят хигиената (обществена и частна)…. , да запознаят със същината и начина на разпространението на заразителните и др. болести…“ и всичко това с цел „градското и селско население да придобие хигиенни и здравни навици“.
„Изследването на информационните и документални здравни ресурси са източник на познание за управленски практики в младата българска държава. Разглеждайки темата за колекцията от периодични издания в областта на здравето в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе можем да твърдим, че здравеопазването е индустрия, основана на знание. Системата за управление на това толкова скъпоценно, и в пряк, и в преносен смисъл, знание, може да създаде по-ефективен поток от информация между всички участници, което в крайна сметка да доведе до повишена ефективност. И какво по-добро място за управление на информационните потоци и ресурси от обществените библиотеки, съхранили паметта на отминалите години и с възможности за предоставяне на условия за споделяне на знание, процеси, процедури и актуална информация“, категорична е Силва Василева.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!