Последни Новини

Организират научна конференция, изложби и спектакли по повод 200-годишнината от рождението на Георги Стойков Раковски

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Знанието е велико събитие
март 11, 2021
Обществените библиотеки са хранилища на знания за здраве
март 14, 2021
Покажи всички

Организират научна конференция, изложби и спектакли по повод 200-годишнината от рождението на Георги Стойков Раковски

Националните чествания са под патронажа на Министъра на културата Боил Банов

 

ВЕСЕИЛНА АНГЕЛОВА

 

Във Военната академия „Георги Стойков Раковски“ в София на 12 април ще се проведе Национална конференция. Форумът ще е под наслов „Георги Стойков Раковски – 200 години безсмъртие“ .
„Отбелязваме 200 години от рождението на основоположника и Патриарх на българското националноосвободително движение – Георги С. Раковски. Пламенен родолюбец, който през целия си живот със сабя и перо се бори за освобождението на поробеното си Отечество, Раковски начертава пътя за изграждането на свободна България. Уповавайки се неговите виждания, делото му е продължено от личности като Каравелов, Левски, Ботев.

Мечтател безумен, образ невъзможен,
на тъмна епоха син бодър, тревожен…

Така Иван Вазов започва своя епос за Раковски. Съби, както е рожденото име на Раковски, приема името Георги в чест на друг виден българин – неговият вуйчо – Георги Мамарчев, борец против османското владичество и капитан от руската армия. Младият българин получава високо за времето си образование. Последователно учи в Котел, Карлово, Цариград. Освен родния си български език, той владее турски, гръцки, сръбски. Овладява говоримо и писмено и няколко европейски езици, сред които френски и английски. Служи си с арабски и персийски езици. Изключителен ерудит, Раковски несъмнено се превръща в личност с голям идеен размах – той е етнограф, издател, учител по чужди езици. Изявява се като поет и талантлив журналист. По това време приема и литературния си псевдоним Раковски. Така Съби Попович (както е рожденото му име) остава в българската история с името Георги Раковски“, казва », припомня министърът на културата Боил Банов..
Той допълва, че Георги Раковски посвещава най-активните си години на интензивна обществено-политическа дейност и последователни действия в помощ на своето Отечество. Притежаващ проницателен ум, силен усет, предвидливост и мощна творческа енергия, Раковски развива активна публицистична дейност. Тя е подчинена на виждането му за нуждата от национално самоосъзнаване и идентичност, национална независимост. От 1956 до 1864 г. той пише поредица от материали, които са изцяло подчинени на неговите  политически и обществени убеждения, на неговата жажда за свобода и справедливост. Младият публицист притежава неподправено майсторство на журналистическото перо, затова и неговите текстове са огледало на народната съвест и очаквания. Както някои изследователи на Раковски отбелязват, те са четивни, разпознаваеми, заредени с алтернативи и в тях се откроява рядък творчески талант, който оставя следа и създава забележителна традиция в българската журналистика.
Венец в журналистическата и публицистична дейност на Раковски е създаденият от него вестник „Дунавски  лебед“. Издаван в Белград, той се превръща в основа на ранната възрожденска публицистика и за кратко време се утвърждава като вестник – пример за тогавашните издания. С живо слово и блестящо красноречие публицистът поставя въпросите на деня: коментира нуждата от премахване на фанариотското духовенство, представя различните верски опасности за единството на българите. Раковски се очертава като идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България, негов вдъхновител и първи ръководител. По стъпките му вървят и други бележити български възрожденци, като Васил Априлов, Драган Цанков, Иван Касабов.
През 1866 г. Раковски посещава последователно Кишинев, Каприянския манастир и Одеса. Живее и общува с българските колонии в Южна Бесарабия. Целта му е да събере пари за организиране на въоръжени чети, както и да подготви участието в тях на бесарабските българи. Своите виждания той обобщава в излезлия на 1 януари 1867 г. труд „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“. Тук Раковски излага своето виждане, което посочва нуждата от организационен принцип на изграждането на четите, които са призвани да се сформират с цел освобождаване на българските земи. Раковски твърдо вярва, че само със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народът на борба и по този начин ще се постигне неговото освобождение. В периода 1862-1867 г. Раковски практически привежда част от своите виждания, като успява през 1962 г. в Белград да сформира Първата българска легия. Няколко години по-късно се сформира и Втората българска легия (1867 г.). Идеите на Раковски са отразени и при подготовката на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, които през пролетта на 1867 г. преминават в българските земи.
За съжаление самият Раковски не успява да види довършено докрай делото си. Той умира на 9 октомври 1867 г.
„В българската историческа и народна памет Георги С. Раковски остава като виден политик и националреволюционер от времето, когато се полага началото на българския политически живот. Живял и творил в навечерието на освобождението на българския народ от турско робство, голямата му заслуга е в разработването на идеята за обединяването на разпръснатите бунтовнически чети и превръщането им от сборище на хъшове, които всеки по свой начин и изолирано вършат нападения над поробителите, в един политически институт, готов да служи на освободителните цели на Отечеството. Просветителското му дело обхваща всички онези аспекти на духовно израстване, което националното самосъзнание трябва да изживее, за да достигне степента на готовност независимостта да му принадлежи, а не то на нея. И безспорната „всемирна отзивчивост“, по мярката на Достоевски, благодарение на която съумява не само да гледа трезво на политиката на великите сили, но и да запази чувствителността си за тяхната нравственост», подчертава Боил Банов.
Министърът на културата казва, че много има писано за Раковски. Едни от най-големите български историци са посветили проучвания на него. Сред тях и акад. Михаил Арнаудов, който подчертава неговата силна любов към род и отечество и още по-силна воля, обусловили цялата му дейност, благодарение на която Раковски се превръща в личност – значителен фактор на историческия процес.

«Когато днес, от разстоянието на времето, обгърнем с поглед живота и дейността на Раковски, ние откриваме преди всичко големия национален идеал, който движи новата българска история. Този велик мъж спада към поколението, на което е съдено да подготви окончателно политическата и социалната еманципация на българското общество в напълно демократичен дух. Съвременниците му го определят като една от най-силните и авторитетни личности. Бидейки едновременно и публицист, и историк, и политик, и поет, и организатор на въстания, Георги С. Раковски съсредоточава в себе си разединените таланти и стремежи на онова поколение, което е подготвяло националното освобождение на българите – само по себе ди дело многопластово, многоаспектно, опасно, сложно и величаво.
Раковски ни завеща много и вярвам, че посланията му и до днес ни помагат да останем единен народ. Завеща ни своя неукротим дух, любов към България, пламенна публицистика, отдаденост на делото и разтърсващо предсмъртно послание: „Аз съм всякога бил българин, ще бъда не само до гроб такъв, но още и след смъртта, ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност!“. Раковски остава в народното съзнание като символ на пробудилия се и възраждащ се български дух. Много години са минали оттогава, но всеки път, когато се прекланяме пред името и делото му, ние чувстваме силата на необикновената му личност, която, заради приноса му за възстановяването на българската държавност сме издигнали завинаги в Пантеона на великите българи. Дързък, пламенен и със забележителна убеденост в правотата си, днес неговите думи и завѐти са пример за родолюбие и съхранена чест», категоричен е министър Банов.
Националните чествания ще се проведат и в редица други български градове. В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методи“ в София ще се представи Изложба от оригинални документи, архиви и старопечатни книги в каталожната зала на Националната библиотека, както ще се отпечата на каталог на изложбата. Предстои представяне и на Експозиция на постери върху метални стативи пред сградата на Националната библиотека. Издаването на фототипно документално издание със заглавие „Документалното наследство на Георги Стойков Раковски“ е част от предвидената програма
В Националното училище по фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – Котел на 14 април ще има поднасяне на цветя от представителна група от музиканти, певци и танцьори на паметника на Георги Стойков Раковски в град Котел и шествие с музика, песни и танци по улиците на града. Пак в Котел ще се проведе Изложба – конкурс с творби, свързани с живота и делото на Георги Стойков Раковски, чието набиране и оценяване ще бъде извършено от Национален проект „Народните будители и Аз“. В определена зала в Националното училището ще бъдат представени произведенията на ученици и учители: рисунки, стихове, разкази, музикално-тематични творби, изпълнени на живо пред гостите на тържествата. Музикално-тематичен спектакъл „С Раковски в сърцето“ с участието на 120 ученици от 3 до 12 клас, който ще включва изпълнения на песни за революционера, текстова част с мисли за Раковски и пресъздаване театрално на случки от живота му (тип драматизация) е отново в Котел.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!