Последни Новини

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Действа нов модел в управлението на българските университети

Учени-финансисти от Стопанската академия внедряват в община Видин цифров модел за бюджетно управление
февруари 22, 2021
Над 100 учени дебатират „Логистиката и обществените системи“ на конференция в Националния военен университет
февруари 23, 2021
Покажи всички

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Действа нов модел в управлението на българските университети

​​​​​Промените в Закона за висше образование създадоха условия за въвеждането на нов модел на управление на висшите училища, който цели да има ясни отговорности пред ръководствата им, прозрачност и отчетност. Това заяви пред “Труд” проф.д.н.Венелин Терзиев.
“Министърът на образованието и науката вече сключва договор за управление с ректора на съответното държавно висше училище за срока на неговия мандат, като ще осъществява контрол и всяка година ще приема отчет за изпълнението му. Също така ще утвърждава политиките за развитието на всяко висше училище в тримесечен срок от влизането в сила на Закона”, обясни проф.Терзиев.
Ученият пояснява, че промените предвиждат и осъществяването на Националната карта за висшето образование, която да определя профилната и териториалната структура на висшето образование у нас по професионални направления и специалности от регулираните професии. До нейното приемане е бил установен мораториум върху откриването и преобразуването на висши училища, на основни звена и филиали в страната.
“На ръководна длъжност няма да бъдат избирани вече навършилите 65-години. В началото на мандата си ректорите ще представят и мандатна програма, включваща система от мерки за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище.
Промените предвиждат също така и освобождаването от такси в държавните висши училища на студенти, обучаващи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда”, информира проф.Терзиев.
По думите му с цел подобряване на връзката между висше и средно образование и повишаване на качеството, се дава възможност за сключване на споразумения между държавно висше с държавно или общинско училище. Висшите училища с до 5000 студенти ще могат да сключват споразумение с едно училище, при над 5000 студенти – с две, а изследователските университети – с четири. По силата на тези споразумения ще е възможна съвместна учебна дейност по учебни предмети и модули за профилирана и професионална подготовка във втори гимназиален етап.
План-приемът на студенти и докторанти в държавни висши училища по професионални направления, по специалности от регулираните професии и по форми на обучение ще бъде обвързан с оценката на учебната и научната дейност на висшето училище, данните за реализацията на завършилите студенти и приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната и съответните региони.
“Промениха се и дейностите на Националната агенция за оценяване и акредитация. Институционалната акредитация ще бъде първоначална и последваща. Срокът е 6-годишен като при оценка под 4 от 10 се прави отказ за институционална акредитация. Програмната акредитация за дадено професионално направление ще се извършва едновременно за всички висши училища. Също така се предвиди член на академичния състав да участва в акредитацията само на едно висше училище”, разяснява проф. Венелин Терзиев.
Според изследователят всяка стратегия за развитие е добър ход по принцип, макар самата дума „стратегия“ вече да девалвира в известна смисъл. “Няма да се спирам подробно, защото вече многократно коментирах това, пък и стратегията вече е факт. Важно е да се определят приоритетите и да се изготвят планове за действие, за да не остане написаното само като пожелание, т.е. важни са реалните усилия в посока създаване на продукти – фундаментално-научни, научно-приложни, приложни, образователни. Имайки предвид автономността на университетите в научните изседвания, важно е да се приемат приоритетните направления и да се даде реална възможност на университетските колективи в съответствие с тяхната специализация /а такава определено има/, да работят по тях. За което са нужни подходяща инфраструктура и целево финансиране”, казва ученият.
Той е категоричен, че програмният и проектен механизъм, който вече се налага като практика, е изключително важен, но освен с наукометрични резултати, той трябва да завършва с реални икономически ефекти и обществени ползи. С това се измерва дългосрочността и устойчивостта на резултатите от програмите и проектите.
“В противен случай ще се окаже, че академичната общност работи сама за себе си и своето вътрешно развитие, финансирано от държавата.Всеки университет трябва да има своята научна стратегия, може би това е ключът. Вече има и стратгеия за икономическо развитие на страната, така че университетите трябва да се превърнат в основна движеща сила във всеки от плановите икономически региони. Тук бих искал да отблележа яснотата на тази стратегия. Очевидно е, че и около нея трябва да се дискутира – първата сесия за центрове за върхови постижения не сработи, като че ли поради неготовност и някакво разминаване между критерии, изисквания, направления и т.н. Винаги съм казвал, че всеки документ, особено пък стратегия, трябва да се разработят след сериозен анализ на състоянието, в който да се включат представители на регионалните научни общности. Може и ние да искаме да пратим кораб до Марс, но не сме готови за това. Трябва да имаме яснота от какво имаме нужда като държава и какво можем да постигнем като държава. Естествено, винаги трябва да има задел за висока наука – основен носител в тази посока е Българска академия на науките”, изтъква професорът.
По отношение на регионализацията на висшето образование той коментира, че в страната има сериозна университетска мрежа като брой и географско покритие . Има свобода на движение на младите /основно/ хора да се обучават без всякакви регионални ограничения. Ограниченията могат да имат единствено икономически и социални изражение.
“По-голямата част от университетите покриват повече от три направления, което означава, че биха задоволили не само интереса от към образование, но и интереса на региона от страна на научни изследвания и подкрепа в развитието му. С други думи университетите осигуряват разнообразни по вид специалисти за регионалната икономика. При необходимост от промяна, която се диктува от стратегиите за развитие на съответния регион, могат да се реализират различни сътрудничества както между университетите, така и с участието на местните власти. Няма целесъобразност в това, за да се отговаря на изисквания за малък брой конкретни специалисти, да се разкриват университети. Това може да се реши по други начини и способи. Сега очевидно на мода са филиалите. Можем да открием филиали на всеки университет и да покрием територията на цялата страна – във всеки по-голям до средно голям български град да има университет. Това, казват е добре за задържането на младите хора в съответния регион, но сигурно трябва да е добре и за икономиката. Но дали това е ефективно – дублиране на специалности, което ще е неминуемо, нова университетска администрация и т.н.”, подчертава проф.Терзиев.
Ученият не крие, че не харесвам термина „защитена професия“, макар в момента за някои професии това наистина да е важно. Според проф.Терзиев съществуването на защитени професии показва, че в определен период е пропуснато да се планира добре, да се проследят тенденциите и да се осъществи такава регулация, която е полезна за държавата.
“По-голямата част от нашите университети са държавни и не случайно изпълняват държавна поръчка. Кой позволи да се произведат свръх количества специалисти в определени направления и оформяне на дефицит в други? Да, има динамика в икономиката, в технологиите, но в определени граници процесът може да се „държи“ балансиран. И когато говорим за съответствие между търсенето на бизнеса и предлагането на образованието, именно това трябва да се проследява. Но са единични изследванията на пазара на труда и пазара на образованието за всички региони. Работа на парче, отделни дискусии, въвеждане, все още достатъчно бавно и в ограничен мащаб дуално образование и т.н. Безспорно пазарът на труда влияе върху пазара на образованието, има елементи на проява на гъвкавост от страна на университетите и на бизнеса, но трябва една мощна действена бърза промяна. Нуждаем се от силна икономика, от добра индустрия. Иначе остават само лозунги, икономика, базирана на знанието… Ако имахме добри прогнози в областта на научните изследвания, сигурен съм, че нашите медицински изследователски екипи вече щаха да са предложили ваксина в настоящата кризисна ситуация. Разбира се и при осигурени условия от страна на държавата. И не само това. В някои от съвременните направления учените ни са много силни, но в някои направления отсъстваме тотално”, обяснява проф.Терзиев.
Той допълва, че честата промяна на понятията и статутите на структурите не говори добре за системата.
“През периода 1997 -1998 година за една нощ всички висши училища, висши институти станаха университети. Защо се случи това? Много малко самостоятелни колежи останаха. Защо е така? Моделът на образованието трябва да осигурява най-разнообразни възможности и степени на подготовка, икономиката не е само за завършили висше образование. Да, трябва да се достигне определен % на завършилите висше образование, защото съвременните технологии изискват висока квалификация и добри компетенции, но трябва да има и такива, които осигуряват останалите дейности и за които висшето образование ще се яви свръхквалификация. Хабим човешки ресурс с това, че не планираме добре, не анализираме добре.Всичко е въпрос на баланс и на национална специфика. Преди две години се заговори за изследователски университети, а другите неизследователски ли са? Нека да си припомним определението на „университет“. Имаме една изследователска структура с много институти – Българска академия на науките. Защо трябва да квалифицираме изкуствено университетитет като такива или други? Припомнете си първия университет – какво въобще представлява университетът. Това е задоволяване на нечий амбиции, зад които стоят други намерения. Изкуствено пораждане на противоречия”, коментира още проф.Терзиев.
Той уточнява, че научноизследователската и образователната дейност са една обща същност на понятието „Университет“.
“Хората говорят за единно образователно и единно изследователско пространство, ние делим университетите на изследователски и други”, изтъква ученият.
На въпрос как и защо ще се осъществи политиката по отношение на т.н. Пътна карта и тя не предопределя съществуването на определени специалности и професионални направления във висшите училища, проф.Терзиев споделя, че самият той не разбира същността на тази пътна карта.
“Какво ще определи тя? Какво ще предопредели? Важно е да се държат на фокус тенденциите в развитието на икономиката и науката в европейски и световен мащаб, за да сме в съответствие. Но ние съответствието като че ли не го разбираме. Пътната карта в много случаи замества стратегическите планове, или може би това е регионална пътна карта. А може би някой иска да направи географска карта на висшето образование, която да бъде използвана в случай на искания за откриване /у нас университети не се закриват/ на нови? Нима и без пътна карта това не е ясно. Ако имаме национална стратегия, тя не включва ли тази база данни, която се предполага , че трябва да съдържа тази пътна карта?”, разсъждава проф.Терзиев.
Относно планирането като част от управленския процес, ученият се връща към въпроса за излишествата и дефицитите.
“Очевидно сме поизпуснали планирането. Подведени от отричането на плановата икономика, през определен период у нас не се говореше за планиране изобщо, не само във висшето образование. Но се видя, че планирането е най-съществения процес от развитието. И никой не си позволява да пренебрегва този процес. Точно затова в момента сме в дисбаланс”, подчертава в заключение проф.Венелин Терзиев.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!