Последни Новини

Проф.д.и.н.Методи Кънев: От няколко десетилетия, в света и у нас, е налице дух на ново Възраждане

Поредно признание получи Свищовската академия за изпълнение на проект по Еразъм+
декември 21, 2020
Втори випуск украински магистри придоби „двойна диплома“ от Стопанската академия
декември 25, 2020
Покажи всички

Проф.д.и.н.Методи Кънев: От няколко десетилетия, в света и у нас, е налице дух на ново Възраждане

Известна е сентенцията на Васил Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме.“ Това двустранно „обръщане“ е обективен закон на всяка радикална промяна. Хората го схващат като „нов вятър“, променящ техните ценности, мислене и постъпки. В резултат на мястото на съществуващите структури те формират нови. Така и те „обръщат“ времето – неговият дух става реалност.
Доказва го историята, редуваща социални сривове с възходи. Библията ги представя като „време за разхвърляне и време за събиране на камъни“. Така е и в модерната епоха. Хуманистичният дух на Ренесанса „обърна“ манталитета на хората. В резултат и те „обърнаха времето“ – гражданските революции сринаха този ред с надежда да установят свобода, равни права и благоденствие. Такъв е духът и на собственото ни Възраждане, което Левски има предвид.

Това казва проф.д.и.н.Методи Кънев. Той е един от великите умове на нашето съвремие. Бивш ректор е на Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ в Свищов. Автор е на десетки научни трудови и такива, които са с особено значение за развитие на икономическата наука и обществото – „Човешкото развитие – надежди и заплахи в XXI век“ и „Идеята за прогрес отвъд икономиката“.

“Освен със съзидание и рушене, този процес се съпътства с още два ефекта. В началото неизбежно се получава хаотичност – напълно нито са изчезнали старите структури, нито функционират нови. Другият ефект е по-сетнешен – процесът на съзидание рано или късно се отклонява от вдъхновилите го принципи. Те или се изоставят от управляващите, или самите социални актьори престават да ги зачитат. Така в модерната епоха взема връх не хуманистичният дух, а стремежът към „златния телец“. То свидетелства, че се е изменил манталитетът на хората. Дори Луи Филип, последният крал на Франция, възкликва: „Ах, хубаво е човек да е богат“. На президента на САЩ  К. Кулидж се приписва фразата „Бизнесът е религията на Америка“, подчертава проф.Кънев.

По думите му Законът на промяната се потвърждава и днес. Обръща се мисленето на милиони хора, макар още да не е ясно към какво се „обръща“ времето – към глобален неокапитализъм или към  по-хуманен социален ред. В този контекст са въпросите за съвременната съзидателно-рушаща промяна и за мястото и ролята на университетите в нея.

“Би могло да кажем като интелектуалците от кръга „Блумсбъри“: „Започна нова епоха и ние сми част от нея“. От няколко десетилетия, в света и у нас, е налице дух на ново възраждане. Това доказва с книгата си „Изпод пепелищата на духовната разруха. Кълнове на новото възраждане“ нашият учител по френски език д-р Рачо Казански. Така е. Обществената промяна и днес по израза на Шумпетер е с характер на „креативна деструкция“.
Определящ вектор е свързаността на няколко градивни ключови процеса. Първо, непреодолима тенденция е нарастващото значение на знанието във формата на информация. То е най-ценният ресурс, новият осев организиращ принцип и стратегически фактор на промяната. Диалектиката на историята потвърждава предвиждането на Маркс, че знанието ще се превърне в „непосредствена производителна сила“, човешкото развитие – в самоцел, а физическият капитал от господстващ над човека – в негово „неорганическо тяло“. Разбира се, не е изключено и друго – знанието да се окаже нов инструмент за глобална олигархизация на живота”, разсъждава проф.Кънев.

Ученият допълва, че знанието се обективира в нов технологичен начин на производство. Господстват високите технологии – телекомуникационни, информационни, скоростно-транспортни, космически. Развиват се микроелектрониката, автоматиката, роботиката,  микробиологизацията, 3-D принтирането, онлайн обслужването. Те преобразуват бизнеса, държавното управление, междуличностните отношения, свободното време. Налагат екранно- информационната култура.Глобализират се технологични, логистични, производствено-търговски, финансови, социални, културни и политически явления и процеси. Търсейки нови конкурентни предимства, бизнесът се преориентира от локални към глобални пазари, от лесен достъп до суровини и евтина работна сила към върхови постижения, качествен човешки капитал, партньорски стратегии.

“Икономиката се превръща в многолика – дигитално-обслужваща, глобално-мрежова еко-социално-пазарна структура от информационни, капиталови, продуктови и финансови потоци. Става автоматизирана, гъвкава и роботизирана. Според редица експерти на аналитичния център „Стратфор“, иновативни са вече не само САЩ, Европа, Китай, Русия или Индия, а и редица „мини-Китая“ от Южна Азия, Латинска Америка, дори от Източна Африка. Производството се персонализира според претенциите на потребителите. Високоскоростният транспорт и мобилните комуникации преодоляват пространствено- времевите бариери. Те правят възможен достъпът до всички  разпределителни  и консумативни центрове в света. Актуален става „ устойчивият, интелигентен и приобщаващ растеж“, коментира още проф.Методи Кънев .

Според него променя се организационно-управленската дейност. Гигантските компании отстъпват пред клъстерно организираните авангардни иновативни фирми, опрени на знанието, рисковите стратегии, партньорствата и мрежовите модели на електронизирания бизнес. В тях йерархиите се заменят с разпределително-мрежовата организация на всичко. Преминава се от концентриране към споделяне на власт, самоуправленско лидерство по място и време, стратегическо съюзяване с външни делови бизнес-агенти за допълнителни изгоди.

“Промяната засяга също социокултурните отношения, морала, правно-политическото устройство, човешкото битие. Вече се изпращат не телеграми, а SMS-и и е-mail-и. iPhone и Skype революционизираха телекомуникационната дейност.Международната мрежа Uber – транспортната дейност, AirBnB – международния туризъм, помощните Coursera и Khan Academy – системата на образованието, Web – печатните издания. Собствениците на капитала станаха анонимни и не е съвсем ясно кои са капиталистите. Част от служещите на заплата или хонорар са и акционери. За „нови капиталисти“ се смятат разполагащите с неотчуждаем интелектуален капитал. Те не са обединени социално-класово или политико-идеологически. Нямат манталитет на капиталисти или пролетарии в класическия  смисъл. Имат власт заради притежанието на информация.Такъв е векторът на съзидателния процес. Но верните думи не винаги са приятни, а приятните – верни. Фауст има за сподвижник изкусителя Мефистофел. Според Фр. Фукуяма индивидуализъм е неограничаван от нищо и единственото му правило е нарушаването на всички правила. Нийл Фъргюсън констатира, че неудържимото възвисяване на парите е импутирало човешината. Руският моралист М. Антонов отбелязва, че и в неговата страна стремежът към моментната изгода  лишава нормалния живот от нравствени основи и го прави невъзможен”, казва проф.Кънев.

Той е категоричен, че у нас „вятърът на промяната“ дойде отвън. Завари ни без приспособителен опит и без ефективен институционален и граждански контрол. Станахме не субект, а обект на промяна. Няма и истинска правова държава като терен и рамка на пазарната икономика и демокрацията. В тази (по израза на П. Бурдио) „объркана социална физика“  душите на много хора са в плен главно на това, което тя разрушава. Твърдят го в своите интервюта изтъкнати дейци у нас: професорите Г. Каприев и О. Герджиков, радиожурналистът Г. Папакочев, поетът Р. Леонидов, журналистката Л. Бенатова и др. Според тях само по форма сме демократична държава – има обезверяване на хората, обслужват се корпоративни интереси и се деформира почти необратимо жизнената среда.

“Този доминиращ субективиран образ на обществото е верен. Но е едностранчив, какъвто е и възгледът за новото съзидание. Те в единство образуват цялото. Но едни индивиди и социални групи съзират само романтизма на съзиданието, а други – само драматизма на разлагането. Истина е, че животът се заплете в нови противоречия, определящи облика на настоящето и борбата за характера на бъдещето.
Първо, налага се /включително у нас/ олигархизмът –  алианс на пазарната с политическата власт. Институциите се овладяват и използват за господство и обогатяване. Хуманистичният идеал за цялостен човек-гражданин остана в сянката на стремежа да се печелят пари.
Второ, размиват се държавни, класови, културни  и устройствено-политически граници. Има междуетнически,  религиозни и  социални конфликти, екологични и технически катастрофи. Милитаризира се космосът. Осъществява се ново „велико преселение на народите“.
Трето, има противостоене между държави с високо качество на живота, и други – чувстващи се онеправдани. Социалните слоеве със заможен статус се ориентират към т. нар. лайфстайл. На бедните се предлагат мимолетни радости – зрелища, лотарии, шоу-програми и др.п.
Четвърто, формиращото се „общество на знанието“ е също противоречиво. Усвоилите авангардни знания у нас не винаги намират поле за прилагането им. Други изостават от равнището на знанията и на технологиите. Увеличава се разликата във възнагражденията. Лишените от  добро образование са заплашени със  социално изключване. Формира се така нареченият прекариат – социална прослойка с окаят жизнен статус, без имущество и работа, и с непредвидимо социално поведение. Човекът от този слой е наричан още нинджа – абревиатура на No income, no Job, no Assets”, обяснява проф.Кънев.

Според изследователя световната мрежа създаде възможност специалните служби да контролират личното пространство на уеб-активистите.  Възникнаха кодиращи пограми за анонимна комуникация, но от тях се възползват и  престъпни кланове. Те превръщат социалните мрежи  – както иронично се изразяват  някои – в „шведска маса“ за търговия с наркотици, оръжия, проституция, организиране на тероризъм.

“Голям въпрос е защо обществената промяна е двулика? Така е, защото, първо, самите хора са със сложна и противоречива личностна структура. Имат различна психика, култура, социализираност, моралност, деятелно-адаптивни качества.  Възвишени са, но и греховни. Рационални са, но се поддават  на заблуди и изкушения.  Обществената среда е не друго, а обективирана проява на качествата на хората. От гледище на коренните промени обществата изглеждат низ от следващи „една след друга“ качествено различни формации. Новото тържествува върху руините на старите отношения, смятани за предразсъдъци.Социалните процеси не текат само чрез скъсване с миналото. Не малко от тях еволюират „от едни в други“, вследствие на което  миналото  се  вписва в облика на бъдещето. В новите условия става и това, което сме наследили от миналото. Остарели ценности, начини на мислене, стереотипи, догматични убеждения, социални връзки противоречат на новите принципи, но се запазват и влияят. Оттук идва  отклоняването от идеалите или тяхната подмяна. Надеждите все се оказва „надхитрени” от живота. Централна ос на пртивопоставяне днес е дилемата: отворен свят и глобален олигархичен ред или популистки национално-държавен изолационизъм. Но е възможен и друг изход. Глобалално действащите олигархични кръгове срещат съпротивата не само на антиглобалистите. Срещу тях са и алтерглобалистите, защитаващи отвореността на света, но не като олигархичен неокапитализъм, а като хуманен международен ред. В по-общ план се води борба  между олигархията и граждански движения за социална реорганизация и  принципно нови системни решения. Не е ясно какво ще надделее и постепенно ще преподреди живота по собствения си организиращ принцип. Както казваше Хавел, всичко е възможно, но нищо не е сигурно.
Днес тече процес на органично сливане на науката и образованието  с  практическата  деятелност. Бизнесът съзира в науката и висшето образование вече не (както някога) „пустоцвет”, а  ново „златоносно” поприще. Засилват се връзките между университетите, бизнеса и държавните институции. Интегрират се в едно  научната дейност, висшето образование, развитието на високи технологии, екологичният императив, деловите услуги, финансовото посредничество и пр.  От мегаполиси обществото се преустройва в клъстери. Те вграждат едни в други човешкият, индустриалният, информационно-комуникационният и финансовият капитал. Техният принцип е: „Добре направеното струва повече от добре казаното”. В резултат интензивно се произвеждат, използват и разпространяват иновативни знания, преобразуващи обществото”, уточнява проф.Методи Кънев.

Той пропомня, че нучните изследвания и висшето образование се превърнаха в многопериодни. Научните изследвания са  фундаментални, експериментални, приложни, конструкторски, развойни, внедрителски. Висшето образование е не толкова колежанско-бакалавърско, колкото   магистърско с преходи между университета и работното място, както и докторантско. Вече не е възможно да се преподават знания  за пожизнена кариера. Налага се обучение през целия живот, поддържащо  поливалентна деятелност.

“У нас модернизацията на научно-образователната сфера все още среща прегради. Пречи дезинтегрианото общество. Има хипертрофирана комерсиалност, институционална немощ, хлевоустие, обществена апатия. Времето на принципните промени и у нас стана неизбежно. Трябват ни практически решения най-вече на два главни проблема. Единият е за новия  тип университети и изследователи-педагози. Другият е за стойностния проблем и оттук – за финансирането на  научно-образователната дейност. Всеобщо е  мнението, че трябва да надскочим досегашния си опит.
Във вътрешено-организационен аспект университетите следва да придобият мрежов характер. Те трябва да обединяват колежи за бакалаври; институти за магистри; школи с изследователски програми за обучение на докторанти чрез научна, експериментална и внедрителска дейност; бази за допълнителна квалификация и   преквалификация. Трябва да притежават модерни информационно-комуникационни системи със силно аудиовизуално въздействие. Обучението следва да е в колаборация с бизнеса и държавните институции.
С това е свързана  стратегията за развитие на науката и висшето образование у нас. Ключов момент обаче е подплатата й с  нов начин на финансиране. Проблемът е обаче доста сложен. Така е заради стойностната недооценка на университетската дейност.
Материалното производство е пазарно организирано. Колкото са по-високи производителността и  качеството, толкова по-добро е пазарното възнаграждаване на неговите фактори. При свободна конкуренция то се определя от съотношението между  търсенето и предлагането, тласкащо  цената им към равнище, което ги уравновесява. В научно-образователната сфера не е така.
Унивеситетите целят не производителност, а качество. Мисията им е свободно да творят и да преподават наука на свободни хора. И то така,  че бъдещите специалисти да са способни сами да  овладяват, създават,  прилагат и разпространяват знания. Не може без щети за качеството да се изследва или преподава  по-бързо. Съставянето на учебник е венец на академичната кариера, но  то  още не е обучение, както либретото /да цитирам Чехов/още не е опера. Световна тенденция е ограничаването на числеността на обучаваните от един преподавател. То облекчава контрола, индивидуалния подход и усвояването на знания  чрез изследвания като най-ефикасен метод.  По този начин студентите се превръщат от обект в субект на собственото си квалификационно израстване”, убеден е проф.Кънев.

Той подчертава, че значителна част от университетската дейност няма пряк изход към пазара. Резултатите й не са крайни, пазарно оценими стоки. Оттук идва проблемът как да се финансира такава дейност. Известно е до какви изкривявания води количественият  показател „численост на обучаваните студенти“, допустим само като допълнително съображение. В много страни успешно се прилага т. нар. финансиране според  постиженията /performance funding/. То е базирано върху оценъчни критерия като проявено качество на университетската дейност. Такива са нивото на професионална реализация на възпитаниците, делът на безработните от тях; импакт-факторът за научните публикации, обществената репутация на университетите или на техните структурни звена, добрата атестация,  акредитацията и пр. На тази основа университетската дейност се финансира диференцирано, според качеството й. Използват се бюджетни субсидии, нарочни фондове, безвъзмездни грантове, частно спонсорство, завещания, студентски такси и др. Известна е в това отношение ролята на такива фондации в САЩ като Карнеги, Рокфелер, Форд и мн. др.

“Бидейки интегрирана все по-тясно с външни организации, нарастваща част от университетската дейност  има резултати във формата на търгуеми продукти и услуги. Такива са:  технологичните, информационни и управленски иновативни идеи, консултации, научно-изследователски услуги, лекции,  патенти, лицензи и др. По тази причина подобна университетска дейност все повече се описва с икономически понятия –  инвестиции, услуги, търсене, предлагане, маркетинг, продажби, приходи, доходи. Предвид това правило в много страни е вече допълването на  държавно  финансираната издръжка на университетите със собствени приходи. Днес дилемата е: или нарастващи собствени приходи на университетите от договорирана с външни ползватели  и възмездявана дейност, или по-нататъшно влошаване на финансовото им състояние.
Това е така понеже по законите на пазарната икономика хората в научно-образователната сфера също държат сметка за алтернативната цена на своя труд. Тя е това, което те биха получили при друга, но пропусната възможност”, разяснява още проф.Кънев.

Той е категоричен, че позитивното решение на засегнатите проблеми е възможно. Подсказва го логиката на историята. По-рано индустриалната революция наложи, включително у нас, преливане на ресурси от селското стопанство към промишлеността. Днес е решаващо  освобождаването  на ресурси от материалното производство и пренасочването им  към духовната сфера. Животът  е организиран не само икономически, както често се възприема, но също – социокултурно, нравствено, рекреационно, организационно-политически.

“С оглед на неговата пълнота духовността трябва да осигурява  идеи, култура  и смисъл, икономиката –  материален просперитет, моралността – добродетелност, правно-политическата сфера –  социален мир, хармоничен  и справедлив обществен  ред. Връзката на обществения живот с  всяко от тях е нe между цяло и части, а между цялото и неговите атрибутивни качества. С голямо значение е и емергентният ефект от всичко това, за да бъде – както е казвал Конфуций – човекът все повече човек.  По този начин се постига не само обществено развитие, а и социална нормалност. Техният  главен индикатор е  качеството на човека. То е – както се казва – ключът за всички ключалки”, заключава проф.Методи Кънев.

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!