ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Вирус, заразени, починали, пандемия, страх, конспирации, затваряне, ваксини – това сякаш са опорните думи на 2020 година. Да, бяхме чели подобни сюжети, и филми бяхме гледали, определяхме ги като фантастика. Самата аз никога не съм мислила, че това може да се случи на човечеството във века на развитата наука и технологии. Била съм наивна и не дотам информирана. Нещо невидимо преобърна живота ни, накара ни да се почувстваме безсилни и незначителни … Това казва Таня Цанкова, бивш директор на Дома за хумора и сатирата в Габрово.
Тя е категорична, че пандемията промени хода на забързания век.
“Накара ни да се самовглъбим и да пренаредим скалата на ценностите си. Преоценяване – това настъпи в мислите и в действията ни. Кои професии се оказаха безценни? Тези, които се грижат за нашето здраве – физическо, душевно, ментално – и тези, които съдействат за нашия напредък като общество, въпреки! Преоценихме и някои “непопулярни” професии като микробиолог, вирусолог, епидемиолог, които нашата държава бе натикала в ъгъла на ценностите. То затова преоценихме и водачите на държавата – но това е друга тема”, споделя Цанкова.
Тя напомня, че във време на тотална изолация човек остава сам с мислите си. И тогава си дава сметка, че малките радости го правят щастлив. “Назад към природата!” стана девиз на много семейства. Те преоткриха, че един красив залез, споделен с близък човек, е много повече от шумна компания в дискотека. Някои дори си купиха имоти на село и оттам работят и учат. В свободното си време даже посадиха и градинка – с цветя и зеленчуци. Преоценихме и приятелите си. Оказа се, че не с всички останахме и съмишленици. Някои безразсъдно отказваха да повярват, че има вирус, от когото можем да се предпазим с прости, но осъзнати действия. Съпротивяваха се на “отнетата” им свобода, докато не се разболяваха или не се разболяваше техен близък човек. Да, в човешката ни природа е да се съмняваме, но когато насреща науката ни дава неоспорими доказателства, трябва да се вслушваме. Така се разделихме и за ваксините – те са избавление, а не покушение!
“Приятел в нужда се познава” се оказа много вярна поговорка. Разбрахме, че хора, които не сме считали за толкова близки, ни помогнаха повече от някои проятели, които буквално абдикираха и от професиите, и от сърцата ни. Изпокриха се като мишоци.
Тежко изпитание бе с месеци да не се виждаме с децата и внуците си. Възрастните хора много страдаме от невъзможността да общуваме пряко с внуците си. Добре, че е интернет , иначе съвсем ще ни забравят!
Преоценихме и колко ни липсва общуването с изкуството – музеите, галериите, концертите, киното,театъра. Вярно, появиха се предложения за онлайн разглеждане, но повярвайте , за мене това е като да вкусваш мед през стъкло. Защото изкуството изисква съпреживяване, споделяне , каквото не получаваме от екрана на лаптопа.
Преоценихме общуването с книгите. Толкова книги чакаха кога ще имаме време да ги разгърнем. Е, сега имахме цялото време на планетата, за да им се насладим и да споделяме вълненията си от прочетеното с приятели, макар и по телефона. И да си спомним, че тези, които са на “фронта”, на първа линия, нямат време и сили дори за общуване със семейството си. И да им бъдем благодарни за саможертвата.
Да помислим и за хората, които изгубиха работата си заради ограничителните мерки. Сигурно се чувстват нещастни и угнетети в тези времена на изпитания. Нека вярват, че хората на науката ще победят вируса и ще се върнем към нормалността. За тези, които загубиха близките си, трябва да намерим думи за съпричастност и утеха, защото самотата е лош съветник.
И светъл лъч в тъмата – родили са се повече бебета, отколкото предходните години! Животът продължава, радостта от новия живот ще надвие мрачните ни мисли! Идва Рождество, идва Нова година! Това подхранва нашата надежда, нашата вяра, нашата любов. Да очакваме подаръци за Рождество ни е присъщо. Нека украсим елхата си с вяра, надежда и любов! Така тя ще грейне по човешки ярко, без фалшив блясък. Да посрещнем празниците здрави и сплотени!”, категорична е Цанкова.

Татяна Цанкова е филолог и етнолог. Повече от 4 десетилетия работи в Музей „Дом на хумора и сатирата” – Габрово (1974 – 2016 г.) – литературовед, етнограф, научен сътрудник по етнология, завеждащ направление „Етнология”, директор на ДХС (1993 – 2016 г.).
Научните й търсения са в областта на празничната обредност и управление на културата. Участвала е в над 40 научни форума, съставяне на книги, албуми, мултимедийни продукти. Научен сътрудник I степен (2003 г.), член на Съюза на учените в България (2005 г.). С екипа на ДХС организира: 22 издания на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството – утвърдило се като авторитетен форум на световното хумористично изкуство, 16 издания на Националната среща-наддумване „Благолаж”, превърнала Габрово в център на народното остроумие.
Включена е в Международния справочник „Кой кой е в света на жените професионалистки” (1999 г.) и „Великите
жени на XXI век” (2004) на Американския биографски институт – Северна Каролина. Международният биографски център в Кеймбридж (Великобритания) я включва в XXX-то издание на Международния биографичен справочник на издателство „Мелроуз Прес”. Представена е в справочниците „Кой кой е в България” и „Кой кой е в Габрово”.
Носител на Почетен знак на Габрово (2015 г.) за принос и издигане на авторитета на ДХС и утвърждаване на марката Габрово като световна столица на хумора. Награда „Златен век” на Министерство на културата (2016 г.).