Мария Градешлиева е родена в Ямбол през 1963 г. Завършва средното си образоавние в СМУ „Филип Кутев“ в котел, а висшето си образование в ВМПИ, сега АМТИИ „Проф. д-р Асен Диамандиев“ в Пловдив. От 1982 г. до 1997 г. е преподавател по тамбура и методика в училището.

Асистент е по тамбура в Шуменски университет „Св. Константин Преславски“ до 1997г. Завършва и право във Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Метойди“ през 2009г.

Носител е на националната награда „Кристална лира“ за успешен мениджмънт на художествено-творческата и концертна дейност на училището през 2015, а с почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики на Министерство на културата е удостоена през 2017г.

-Госпожо Градешлиева, директор сте на НУФИ „Филип Кутев“ вече 21 години, негов възпитаник сте, била сте и учител. Какво Ви мотивира да се явите за седми път на конкурс за този пост?

-НУФИ „Филип Кутев“ е училище с многолика история, училище- различно по дух, по начин на общуване, училище, предоставящо съвременно, модерно образование в областта на музиката и танца. Да кандидатстват отново за поста ме мотивира моето училище, целият ми живот на музикант, учител, ръководител е минал тук. Училището ме държи будна, дава ми полет на мечтите, чрез него осъществявам най-смелите си идеи, изпълва дните ми с радост и надежда, че имам мисия, че правя нещо ценно и полезно за младите таланти, че им давам криле.

-Каква „снимка“ на младия човек, обучаващ се във Вашето училище бихте направили в съвременния свят и условия на предизвикателства?

-Ако се вслушаме и вгледаме в младите ни възпитаници, ще открием нови светове. Младият човек е креативен, изкуството го облагородява, възпитава го на дисциплина, на това, да умее да работи в екип, дава му възможност да експериментира чрез изкуството, да гради новия образ на фолклора ни. Нашите деца са различни, те са позитивно настроени към всичко, защото изкуството, което творят, им носи удовлетворение и радост. В тях има благост, обичливост, привързаност към родови корени, съхранение на духа. Имат идентичност.

-А на Вас самата какво Ви носи най-голямо удовлетворение от работата?

-Безспорно добрия резултат от всичко, с което се занимавам тук, в НУФИ, а това не са никак малко задачи, предизвикателства и проблеми. Ако трябва да направя анализ какво съм свършила с моя екип от прекрасни преподаватели и заместник – директорът Петър Аркалиев за 21 години, сигурно ще ми се наложи да издам втора част на книгата, която сътворихме в съавторство с Донка Андонова по случай юбилея и я озаглавихме „50 години звезден път“.

Един ръководител в съвремието е „ родител“ на едно такова училище като нашето, защото тук децата освен, че учат и живеят в общежитието, хранят се в столовата, спортуват в новата ни придобивка – спортна зала и стадиона и си почиват след нелекия, почти 9-10 часов учебен ден. За всичко това те, нашите деца, да се чувстват почти като у дома си, се грижим ние, техните учители и ръководството. Последното ни постижение, разбира се е с изключителното съдействие и грижа на Министерството на културата, на министър Боил Банов, бе именно изграждането на пети блок – многофункционална спортна зала по програма „Региони в растеж“. По проекта бяха осигурени 3,8 млн.лева, с които бе завършен 11 корпусният комплекс – красив и уникален, сътворен от талантливия арх. Младен Панчев. Благодарна съм на проф.Венелин Терзиев, изпълнителен директор на „Реставрация“ АД към Министерството на културата, с чието съдействие извършихме реконструкцията.

На мен се падна отговорността да построим с екипа ми 3 танцови зали във времето, да препокрием цялото училище, да подменим дървената с PVC дограма, да изградим нови вътрешни комуникации, да се погрижим за интериора и екстериора, но това, което ми носи най-голямо удовлетворение е многото награди и стипендии от конкурси и фестивали, които получават нашите деца у нас и в чужбина, но и за това ще ни трябва много време да се опишат.

-Носител сте на многобройни отличия. Избройте някои от най- ценните за Вас награди.

-Всяка награда е оценка за общия труд на моите прекрасни преподаватели и децата ни, за това и е ценна. Но ще си позволя да изброя някои от последните ни престижни награди, но преди това искам да благодара на г-жа Янка Дочева-Събева, нашият мениджър“ за международните ни участия, които организира. А наградите са : „Златна брадва“ – Закопане 2011 г., Награда на Министреството на културата на Р Полша- фестивал в гр.Бидгошч 2012 г. През 2014 г. – Гран при за оркестъра с диригент Цветан Георгиев и хорът на училището с диригент Димитринка Динева в международен фестивал в гр.Истанбул. 2016 г. – Гран при за танцовия ансамбъл с ръководители Тончо Кисьов и Константин Константинов. 2018 г. – Гран при в Инегьол за танцовия ансамбъл ръководители Тончо Кисьов и Константин Константинов. Горда ме прави факта, че за 21 години успяхме по различни проекти и програми да концертираме с групи в Юта и Айдахо – САЩ – два пъти – през 2004 и 2016 г., с изключителната организация на Янка Дочева, а също и в Шотландия, Естония, Кипър, Коста Рика. Концертирали сме по няколко пъти в Берлин, Тунис, Брюксел, Италия, Белгия, Испания. Реализирахме мащабен проект със световноизвестния диджей Тиесто през 2007 г. с хора на училището с тогавашния диригент Катя Барулова и с изключителното съдействие на холандеца Яп Ван Бейлян. Участвахме през 2006 г. като единствената представителна група от България в тържествата за 24 май в Брюксел, посветени на присъединяването ни към ЕС със специално подготвения спектакъл „Ние сме България“. Работили сме във времето с културните ни институти в Полша, Берлин, Братислава, Тунис, с посолствата ни в Ирландия, Полша, Тунис, Испания, Италия. Но… зад всичко това стоят спонсори, хора, екипът от учители, трудът на талантливите деца.

Безспорно училището е полето, на което работя и когато получа някоя награда, си давам сметка, че това идва от шанса, който имам да работя именно тук.

Наградата, от която най-много се изненадах, бе през 2005 г. – бях номинирана и впоследствие включена в годишник на Научно – изследователски институт в Северна Каролина- САЩ. Бях номинирана като една от 1000-та успели жени – ръководители в света, справили се с ръководството на институцията си в нестандартни условия. Тук се усмихвам, защото към днешна дата, ако ми е присъдена, няма да се учудя.

Ценна за мен е, разбира се, и Грамота, която получих през 2007 г. връчена ми лично от проф. Стефан Данаилов – тогава министър на култарата и тя е за високи творчески постижения и особен принос в развитието на българската култура.

През 2017 г. получих от Министреството на културата и медал „Златен век“-

печатът на цар Симеон“ – висока оценка за труда ми. Имам присъдена и „Кристална лира“ от СБМТД за успешен мениджмънт на училището.

–А кой модел на управление прилагате към Вашите колеги и ученици?

-Аз съм демократ по душа и мислене. Разбира се, че демократичния модел. За мен екипната работа, вслушването в пулса на колектива и децата, ме водят до правилното решение. Ако не съм съгласна с нещо, се старая по пътя на убеждението да стигна до правилното решение. Прозрачна и искрена съм в отношенията си. При творците има известна доза наивност и голяма доверчивост. Предавана съм много пъти, но това във времето са уроците, които всеки от нас трябва да плати, това ме втвърдява и ми дава амбиция да продължавам по поетия път и отговорности.

–Срещате ли разбирания и подкрепа при разрешаването на трудностите и проблемите Ви като ръководител от родителската общност, от институциите, от Министерство на културата?

-От родителите- не напълно. Те мислят, че в повечето случаи децата им са прави и ги разбирам, но се стараем с педагогическия съветник, с класните ръководители, с председателя на Училищното настоятелство, Паруш Неделчев – един много качествен учител и човек, с Петър Аркалиев – зам.-директорът на училището, в който сме тандем 21 години, амбициозен и оперативен колега, да движим тези процеси успешно. С Министерство на културата, с нашите преки ръководители – Елиянка Михайлова – директор на Дирекция „СИХО“, с Румен Джуров – държавен експерт, с Ралица Базайтова комуникацията е изключително оперативна, професионална, навременна. В Министерство на културата има работещи, можещи хора, достойни и всеотдайни- инж. Нуршен Малкоч- директор на дирекция „Държавна собственост“, Боряна Стайкова – главен експерт в ДДС, проф.д-р на науките Венелин Терзиев- екип, с който успяхме да организираме и проконтролираме целия процес по изграждането на 5-ти блок, за който Ви споменах. Контактувам активно с Държавна агенция за закрила на детето, Полиция, ДПС, с Общ.съвет към училището, със спонсори и дарители. Най-големите ни спомоществователи са бизнесмена Калин Сутев – добър, истински приятел на училището, с който осъществихме проект за около 400 хил.лева, които той осигури, Пламен Георгиев – 10 години безплатно поемащ група от деца да почиват в базата му в гр.Приморско, проф.Манол Тодоров, който дари целия си професионален архив на училището и то приживе. Поклон за тези велики хора.

–Считате ли, че и Вашето училище предоставя образование, което е част от световната култура?

-Нашето училище няма аналог – уникално с хората си, с делата си, с успехите си, с бъдещето си, винаги на върха! Дава култура, гради ценности, създава достойни хора, пази традиции, тачи минало и корени, вечно търсещо, иновативно, и смело мога да заявя, че е перлата на Балканите в сферата на музикалното образование. И за това най-голямата ми мечта е един ден да видя моето училище превърнато в Балканско училище, където фолклорът на балканските народи, който поради исторически, миграционни и други причини е общ, да се изучава детайлно, задълбочено и да се съхраняват най-изконните му образци именно тук, в Котел, градът на Будителите и Раковски за вечни времена!