Проучванията в района на средновековния манастир “Успение Богородично” са дело на археолозите проф.Хитко Вачев и Илиян Петракиев
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Откриха гроб на висш духовник, урна с горели кости и златовезан текстил в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново. Квартал „Френкхисар“ на средновековната столица Търновград е бил сакрално място в продължение на над 2000 години. Това доказват археологическите проучвания на дълготърсения манастир „Успение Богородично”, ранновизантийската базилика и тракийския некропол под Балдуиновата кула. Разкопките, които стартираха през 2014 г. са дело на археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
В северната част на обекта е разкрита постройка от XVIII век. В южната част до стената на базиликата, изследователите са попаднали на гробове от XIII век, унищожени от съвременните вкопавания.
Най-интересната находка са регистрираните 3 гроба синхронни с ранновизантийската базилика. Те се отнасят към V-VI в., а от този период във Велико Търново има разкрито само едно погребение на крепостта Царевец. Интерес представлява тухла в гроб № 9 със 7-редов надпис, а в средата е изобразен двоен патриаршески кръст.
“С проф.Казимир Попконстантинов успяхме да разчетем посланието на епиграфския обект, което гласи: “В началото бе словото и словото беше у Бога
и Бог беше слово.То беше в началото у Бога. Всичко чрез него стана и без него не стана”. Това е стих от Евангелието от Йоан. Тухлата бе под черепа на мъжки индивид. Такива тухли подвъзглавие са били поставяни в гробовете на представители на висшия духовен клир”, обясни проф.Хитко Вачев.
Ученият допълва, че това откритие обогатява знанието за погребалните практики през XIII-XIV век.
“На този етап все още не може да се каже с абсолютна сигурност кой е погребаният, но се предполага, че е поне игуменът на древния манастир. Има хипотеза, че става дума за някой от българските патриарси. Има вероятност да е и висш църковен деец с името Йоан, който да е имал предпочитания под главата му да има текст от светото евангелие от Йоан”, сподели още проф.Хитко Вачев.
По думите на проучвателя до гроба е била изградена специална ниша /аркосолий/, в която е било поставено кандило, което да гори постоянно, което отново е било характерно само за висши духовници.
Новите открития потвърждават тезата за семантиката в района на „Френкхисар“. Мястото е било използвано за погребални ритуали през IV в. пр. Хр., впоследствие е изградена ранновизантийска базилика, а след това църква и манастир по времето на Второто българско царство, покрай които се развива некропол, действал до XVII век.
“От светът на мъртвите, реконструираме какъв е бил светът на живите.Извършен бе сондаж пред западната фасада на базиликата и там излязоха гробове от ранновизантийската епоха. Това са три гроба от VI век. В единият от тях открихме останки от златотъкан текстил, обрамчвал воал, с който е била покрита главата на погребаната жена. Нишките са едва 1/12-та от милиметъра и са от 24-каратово злато, което е доказателство, че районът е бил с богато поселение”, уточни проф.Вачев.
Археологът Илиян Петракиев допълни, че са попаднали и на цистов гроб, покрит с каменни плочи, в който е била положена урна с кости, датираща от IV век пр.Хр.
“Направен бе антропологичен анализ на кремираните останки. Установено бе, че това са кости на два индивида-мъжки и женски. Кремацията им е била извършена непосредствено след смъртта. За това свидетелстват напуквания по костите, които са горели заедно с плътта”, разкри Илиян Петракиев.
Според проучвателите разкритията във “Френкхисар” имат ограмно значение за науката. Разкопките са извършение благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на културата и на Ангелин Цачев и Пламен Радонов от Енергийния системен оператор.
снимки-Веселина Ангелова