Последни Новини

Проф.Маргарита Богданова от Стопанската академия в Свищов: Необходима е промяна на моделите за управление на университетите

Проф.Венелин Терзиев: Научните разработки предлагат модел за оценка на ефективността на социалното програмиране
септември 19, 2020
Проф.д-р Тони Шекерджиева-Новак, ректор на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф.Асен Диамандиев“ в Пловдив: Академията развива сериозна обучителна, творческа и научно-изследователска дейност
септември 21, 2020
Покажи всички

Проф.Маргарита Богданова от Стопанската академия в Свищов: Необходима е промяна на моделите за управление на университетите

Новите тенденции са в следствие на  COVID 19

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

У нас в момента има засилено търсене на краткосрочни курсове към Центровете за професионално обучение, което е обусловено от пандемията.  Страхувайки се, че ще останат без работа, хората се опитват да се застраховат по някакъв начин като придобият нови знания, умения и квалификация. Това сподели пред „Труд“ проф.Маргарита Богданова, декан на Факултет „Мениджмънт и Маркетинг“ в Стопанска академия „Д.А.Ценов“ в Свищов.
Тя представи новите тенденции в доклад на тема „Университетските бизнес модели-преди и след COVID 19“ по време на VІІ Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“, която се проведе в Русе.
Проф.Богданова подчерта, че университетите са обект на изследването и, което е насочено към начина, по който трябва да бъдат управлявани.
„Идеята за бизнес модел на висшите училища изглежда като оксиморон. От една страна университетът трябва да предоставя образователни и изследователски услуги, т.е.да обучава бъдещи специалисти, но и да прави научни разработки за фирми, както и за публичния сектор. От друга страна висшето учебно заведения е организация, която трябва да бъде управлявана така че да е устойчива финансово и организационно във времето. Това се налага, защото ако една организация прави чудесни неща за обществото, но след това фалира, защото не си е подредила добре ресурсите, дейностите, разходите, приходите и т.н., тя всъщност не е устойчива и в един момент спира да съществува“, коментира проф. Маргарита Богданова.
Изследователката уточнява, че бизнес-моделът е идея, която е разработена още през 90-те години на миналия век за това как малките фирми да изготвят кратка версия на своята стратегия за развитие и да я представят на донорите на средства.
„Практически бизнес -моделът е във вид на таблица и реално на една страница визуално може да се представи бизнес стратегията на дадена организация.
За университетите е характерно, че те едновременно трябва да са полезни на обществото, да се управляват като бизнес организации и в последните две десетилетия този критерий се налага все повече като изискуемо условие“, казва проф.Богданова.
По думите и това произтича от факта, че моделът на финансиране на държавните университети в България е такъв, че трябва да се мисли как да бъде управлявано ефективно даденото учебно заведение, че то да може да се справя с всичките си ангажименти и с ограничения бюджет.
„Лошото е, че държавните университети вместо да развиват науката, те трябва непрекъснато да мислят  за пари и как да развиват устойчиво дейността си.
Практически управлението на висшите училища като бизнес организации е свързано с едно течение в теорията и практиката. Това е т.нар.нов публичен мениджмънт. Той е начин на управление на публичните организации, включително и университетите, така както се ръководят корпорациите. От практическа гледна точка акцентът пада върху това какво беше преди и какво е след пандемията. Кризата налага промяна на бизнесмодела и цялостно преосмисляне, включително и целевите групи. У нас например няма разлика, но в големите университети във Великобритания, САЩ и др. страни, които обучават чуждестранни студенти, при тях е пълен шок от промяна в целевите групи“, категорична е проф.Богданова.
Тя допълни, че друга новост е т.нар. „икономия от мащаба“.
„Това е икономически термин, характерен за големите корпорации и респективно университети, които печелят от големи обеми. Например в сферата на фармацията. В този сектор могат да оцелеят само мощни концерни, защото избиват разходите с големите обеми лекарствена продукция, които пускат на пазара. При университетите действа същия механизъм. За едно висше училище е много по-изгодно да обучава големи потоци от 150-200 човека, защото това е разход за един преподавател и за една лекция, вместо процесът да се надребнява на малки групи на по десетина души от различни специалности“, разяснява проф.Богданова.
Според изследователката в момента изчезва „икономията от мащаба“. Като пример проф.Богданова посочва големите хотели по морето, които са пред фалит, но пък малките-преуспяват.
„Тази тенденция се отнася и за още много браншове. Това променя фундаментално начина, по който се прави бизнес.Освен това една стратегия изисква да се търси дългосрочна визия за това как ще се развива конкретна дейност. В момента обаче никой няма изградена такава представа, защото не може да се предвиди колко време ще продължи пандемията. Имаме прогноза за още 12 месеца например, но вече настъпват новите качествени изменения. Хората искат по нов начин да бъдат обучавани и търсенето на по-краткосрочни образователни услуги е индикатор за кардинални промени“, заявява проф.Богданова.
Тя е категорична, че е необходима грижа за студентите и преподавателите като се налага не само да се подреди учебния материал, но и обучението да е безопасно, качествено и приложимо. Потребителите на образователни услуги имат нови изисквания към висшите учебни училища.
„Друг аспект са изследванията-икономически и здравни. Всеки университет може и трябва да предложи нещо ново, което да бъде внедрено в реалния живот, който се променя заради пандемията. Медицинските университети  например сега са в позиция да предложат новости свързани с начина ни на здравословен живот. Стопанската академия в Свищов дава бизнес моделите, а Техническите университети ще предоставят нови технологии за обучение в новата среда. Хуманитарните учебни заведения ще дадат нов профил на учебните дейности. Приносът към обществените проблеми на всеки един университет вече е много по-важен, отколкото това, че ще обучава студентите в смесена форма. Належащо е да се намери гъвкав модел на работа, който пасва най-добре на ситуацията“, изтъква проф.Маргарита Богданова.
Тя пояснява, че пример за това е международната конференция в Русе, която е симбиоза на няколко научни направления-икономика, култура, медицина, изкуство, социална сфера и др.
„В момента хибридните програми и идеи са това, което може да ни изведе от кризата“, убедена е проф.Маргарита Богданова.

Снимка-Веселина Ангелова

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!