Ученият предупреждава, че България изостава в научната област

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Научните разработки предлагат модел за оценка на ефективността на социалното програмиране, базиран на подхода на „организационната ефективност“. Той обхваща съвкупността от определени елементи – система за придобиване на ресурси, избор на цели, оценка на въздействието на външната среда, избор на стратегия, спазвайки принципа „какво-ако“ и приоритетите в социалната дейност, произтичащи от динамичните промени в социалната среда. Това заяви проф. д.ик.н., д.н. инж.Венелин Терзиев в доклада си „Науката като инструмент за социално развитие“, който изнесе на VІІ Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“ в Русе.

Престижният форум, който се проведе в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в крайдунавския град събра специалисти от различни области на познанието – филология, социология, изкуствознание, музикознание, мениджмънт, инженерни науки, медицина. Впечатляваща бе инициативата на участниците да откликнат на поставената тема и да търсят съвременните измерения на динамичните отношения между еволюция и революция в научните и обществените модели.

В изследването си проф.Венелин Терзиев разглежда въпросите за ефективността като социален феномен и акцентира върху методите и инструментите за измерване на науката като показател за нейната значимост .

„Дефинирането на социалната ефективност и социалната технология е в основата на методите и моделите за оценка, вземащи предвид широкия набор от обективни и субективни фактори.

Методиките за оценка на ефективността на социалните програми са свързани с насочеността на социалната система към социална защита и социално обслужване на населението и използването на процесния подход и прехода към програмно-целеви методи. Те очертават основни проблеми, механизми за социални услуги и задачи за измерване, определящи базовите изисквания към оценката на ефективността на социалното програмиране и различните етапи“, подчерта проф.Венелин Терзиев.

Ученият допълни, че за да се оценява даден научен продукт, е необходимо да се познава неговата специфика. Нужни са и критерии, които да са ясни, точни, измерими и да дават верен отговор на въпросите, които се задават.

Изследователят сподели, че България изостава значително в сравнение с Гърция (приблизително 4 пъти) в публикуваните научни резултати като документи в Web of Science и от всички други страни (от 20 до 50%). Докато българският научноизследователски състав е сравним с този на Хърватска, то в сравнение с другите страни той е значително по-малък – от 20% (Словакия) до два пъти (Гърция, Словения), отнесено към активното население в тези страни. Коефициентът за нормализираното въздействие на цитиранията за периода 2008-2018 г. за някои сравними с България страни-членки на ЕС и Сърбия показва, че научното въздействие на получените резултати в България е над средното световно ниво с 15% и по този показател България изпреварва значително Хърватска, Сърбия и Словакия .

Друга тревожна тенденция е, че едва 11 висши училища покриват приемливите критерии за интензивна и добра научна дейност, а 19 са с критично ниско ниво на същата.