Последни Новини

Проф.Венелин Терзиев: Мъдрият не само прилага знанието си в живота, но сам той създава това знание

Противодействие на насилие и тормоз в училищна среда
септември 14, 2020
Огледална зала, музеен магазин и атрактивни изложби представя Веселата къща в Габрово
септември 15, 2020
Покажи всички

Проф.Венелин Терзиев: Мъдрият не само прилага знанието си в живота, но сам той създава това знание

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Още от раждането си човек започва да се бори за своето място в обществото. Преминава през много изпитания, за да се изгради като личност. В продължение на години помъдрява и се превръща в разумно същество, готово да понесе отговорността за постъпките си и да преодолее всички препятствия, които му изпраща Бог. Човекът не се ражда научен, учи го животът. И колкото по-мъдър е един човек, толкова по-добро поведение има. Мъдростта просветлява лицето на човека. Човек може да придобие широка информираност, може да бъде най-правилно ориентиран в практическия си живот. Това е полезно за него, но дали е достатъчно – не се знае. Мъдрият не само прилага знанието си в живота, сам той създава това знание. На него са известни причините за случващото се в света. Той предвижда крайните резултати, повлиява върху развитието на събитията. Върху тези изконни ценности разсъждава проф.Венелин Терзиев.

По думите му мъдрият живее в света и в същото време е над света. Той може да се дистанцира от него, да го погледне отгоре или отвсякъде, може да го вмести в ума си.

Мъдростта ни помага да се ориентираме в действителността, в която живеем, и в същото време – да се съобразяваме с принципите на общността. Защото всеки от нас има ум, но не всеки знае как да го използва, а смята, че след като е умен, е перфектният и може всичко.

Това далеч не е така, защото не е достатъчно да имаш добър ум. Далеч по-важно е добре да го прилагаш. Умът може да ни помогне при разрешаването на определени ситуации. Чрез ума си можем да спасим човешки живот, да спечелим доверието на определени личности, да успеем в живота – в личен и професионален план, но и да направим неща, за които може да съжаляваме после. Умът може да ни послужи в училище, в университета, в работата… Трябва да внимаваме как използваме ума си. Знанието е висока цел на хората. Именно то, знанието, им осигурява разумен и успешен живот. Стремежът към знание се мотивира не само от неговата полезност. Особено съществени са целите, за които ще се използва, както и моралните съображения, с които подхождаме към неговото придобиване. Затова и придобиването на знание би трябвало да се предшества от израстване – морално и интелектуално, с ясни представи за последствията от делата на човека. Понякога се случва, стремежът към знание да доведе до възгордяване на неблагородния човек“, подчертава проф.Терзиев.

Ученият напомня, че знанието е сила.

Чрез него човек може да се реализира във всички области на науката и да се превърне в най-добрия специалист. Защото то е самоцелно благо, за което човек трябва да се труди повече, отколкото за спечелването на сребро и злато.

Със знанието не могат да се сравнят нито скъпоценните камъни, нито блясъкът на царските дворци. Всички тези ценности украсяват тялото на човека, а знанието е вечно украшение на безсмъртния дух. Плодовете на знанието личат в разумните дела и житейските успехи, но най-ярко се проявяват в спокойствието на духа – висша зрелост на човешката способност да съжителства с хората като с братя. Знанието можем да наречем още дърво за живот на ония, които го придобиват. То удовлетворява духовните потребности на хората и ги храни. Знанието е залог за вечен живот. Подтиква хората към лично съвършенство, вдъхновява човешкото творчество и придвижва световния напредък. Комбинацията или съчетанието от добър ум, който прилага знанието, правят човека разумно същество, подготвено за живота. Вярвайте в себе си и във вашите възможности, но не прекалявайте! Бъдете такива, каквито сте!

Николай Гочев в едно свое експозе е написал: ….Много са хората, които започват да учат нещо и то да учат с години. Човек подозира, че може да стигне до знание бързо – прочита някоя книга, учи език, чува имена на хора, прочули се като знаещи („учени“), слуша нечии изложения („лекции“) по части от някаква наука. Или пък просто се среща с някои, минаващи за учени, разговаря с тях.

Може би в душата на такъв човек пораства мечта – да бъде „учен“ (интелигентен, образован).

Но този път е труден, и твърде често изисква да се взимат решения – какво и колко да правя и от какво и колко да се откажа. И как все пак изглежда знанието, което искам?

Днес има организации, наречени училища и университети. Те предлагат цяла система за придобиване на знания. Но това, ако погледнем към цялата история, е отскоро. Платон не е завършил нищо, подобно на университет. Авторът на „Премъдрост Соломонова“ – също. Достоевски е учил за инженер, но точно това образование не личи да е послужило в писателската му работа. Тези тримата обаче са съвършено образовани хора“, казва проф.Терзиев.

Изследователят споделя, че познава мнозина, които са прекарали живота си покрай някакви дейности, свързани с образованието (четене, говорене пред обучаеми, писане и издаване на статии, есета, книги, преводи и др.).

Те са на различна възраст, нямам предвид само най-възрастните. Трудно е да се каже кои от тях са образовани. Но си мисля, че някои, и то не малко, живеят с усещането, че са претърпели неуспех по този път – че не са успели „да се изучат“.

Възможно е такъв човек да си казва (или само да усеща, макар и без да изрича на глас) следното: „Ако аз съм образован, то как може да се твърди, че от образованието има полза? Та аз по себе си виждам, че полза няма – ето, нито съм богат, нито ме уважават, нито съм щастлив. Нима съм учен? Та аз просто повтарям думи. Ако „големите“ учени са такива като мен, кое им е „голямото“? Те, ако съществуват, по-скоро не са такива като мен. Значи съм се объркал, не съм разбрал какво трябва да се прави.“

Впрочем, добре би било, ако повече хора можеха да размишляват така. Но обикновено човек избягва подобни размисли. Напротив – и гласът, който поражда усещането, се нарича съвест. А човекът е този, който избира – да се вслуша или не в нея. Или да намери някой друг, отговорен за неуспеха. А това непременно води до злословие, чиято единствена задача е да заглуши съвестта.

Човек може да се предаде на поетична страст и по друга причина. Да кажем – угодничил/продал се, откраднал, измамил, изневерил, предал. И когато някой заговори с такива хора за предполагаемите им грехове, те много енергично се защитават. Казват – нищо лошо не съм направил, това е дреболия, не помня …. И наистина, много от тях не разбират и не помнят. Но съвестта им разбира и помни, и те не могат да се отърват от това усещане за памет. И ако затънат в лоши дела и думи, ако привикнат с тях, това не значи, че делата и думите ще станат добри или безразлични. Те пак ще бъдат лоши и все по-лоши, защото към тях се прибавя нежеланието да се научиш от опита си“, изтъква проф.Терзиев.

По думите му за „училите“ неуспехът им да стигнат до знание ги разстройва и се чувстват притиснати, оказали се в безизходица.

По някаква причина обаче не си признават, че са сгрешили и че не това е пътят към знанието, а има друг (той е известен, впрочем – самоупрекване, въздържание от хули, отказ от тщеславие). При това няма значение до какво положение в обществото са стигнали тези хора, как се представят сами, как биват представяни от други. Те не могат да излъжат съвестта, която продължава да казва: „не си учен, не знаеш“. Поради това яростно се нахвърлят върху „обстоятелствата“, доказвайки, против съвестта си, че в тези обстоятелства никой не би могъл да направи нещо по-добро от това, което те са направили. Но съвестта отново казва: „Може!“. И дори посочва възможности.

Тези хора са много чувствителни към всякакъв вид похвали към някой „наоколо“, освен ако не са изречени тактически (хваля X, за да злепоставя Y). Безкористната похвала към някого, похвала, която не може да бъде използвана за тяхното лично оправдание, само ги нервира. Същото се отнася за похвалата на „обстоятелствата“, дори когато тя не е нищо повече от твърдение, че обстоятелствата не влияят на същественото – на това да си добър и щастлив. Чуят ли нещо подобно, и особено ако се говори за конкретни лица и обстоятелства, те стискат зъби или избухват…

Ние Вашите родители и учители стоим пред Вас с цялата отговорност и съзнание за избора на тема за днешното послание с харизмата на добротата и честността пред собствената съвест. Защото именно тези вътрешни качества имат силата и способността да променят не просто нас, а света около нас. И всеки един от Вас носи заряда да го направи.

Днес, макар и бавно, нашата общност се променя по пътя на своето израстване и на отстояване на българските образователни и научни традиции. Съпротивления в тази посока, разбира се, има и ще продължава да има. Ще бъдат много, ще бъдат в различни посоки. Съчетаването на образование, наука и бизнес среда в настоящия етап на развитие на обществото е особено трудно за голяма част от нас. В този ред на мисли бихме искали да благодарим на всички Вас, които отстоявате българските традиции в образованието и да Ви насърчим да го правите все по настойчиво. Продължавайте да отдавате своите сили за признаване на призванието учител, защитавайте и отстоявате всичко, постигнато от Вас през годините!“, подчертава ученият.

Проф.Терзиев споделя мисъл на Стив Джобс, която добре описва нашето ежедневие:

За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки…за онези, които виждат нещата по различен начин – те не обичат… правилата… Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата…Те бутат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят.“

Искам да изразя уважението си към българския учител, чиято мисия е да води обществото в неговото развитие, както и персонално към всички Вас за това, че успявате да съхраните Храма на Българското образование и наука в едно доста сложно и противоречиво време!

С пожелание да бъдете здрави, силни! Пазете и бъдете Храм на мъдростта! На добър час!“, приветства проф.Венелин Терзиев.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 24 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!