Изследването е на учените проф.Венелин Терзиев и проф.Маруся Любчева

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Често се казва, че висшето образование само по себе си е пряко свързано с икономиката и влияе съществено върху пазара на труда, доколкото предизвиква промени в съотношението между отделните категории специалисти, които търсят своята реализация на първичния пазар на труда. Това заявяват проф. Маруся Любчева и проф. Венелин Терзиев.

„Влиянието на висшето образование като система е формализирано в определен рамков формат. Неформално, но съществено е влиянието на знанията, уменията и компетентностите, които висшето образование предлага и осъществява чрез човешкия капитал. Той е този, който може да промени технологии, процеси, системи … За да бъде това влияние съответстващо на приоритетите на развитие на обществото ни в условията на Индустрия 4.0., образованието, което формира човешкия капитал, трябва да бъде различно от това, което е формирало качествата на работната сила преди десет и повече години“, обяснява проф. Терзиев.

По думите му висшето образование винаги е търсело онези промени, които да го направят адекватно на изискванията към него. Въпросът е на кой и какви са тези изисквания, и дали тези, които детерминират изискванията, са наясно какво е необходимо да се случи. В основната си част това са представители на икономиката /тези, които управляват икономическите процеси, представители на различните видове бизнес, представители на финансовия капитал и др./, със сигурност изискванията ще бъдат тясно практически насочени, за да решават конкретни и най-често краткосрочни задачи и проблеми. Затова трябва да се търсят други участници и това на практика са представителите на самата система на висшето образование. Това е интелектуалният елит, който е призван да познава добре системата отвътре, но и да познава процесите на развитие на обществото, който може да предвижда и управлява това развитие. Само в този случай изискванията, които ще се формират към висшето образование, няма да са едностранни и краткосрочни, и няма да обслужват само и единствено определени бизнес интереси, както много често се насочва дискусията за промените на висшето образование, а ще ръководят промените в общественото развитие.

„В този смисъл въпросът наистина се отнася до това какви промени са необходими във висшето образование, за да може човешкият капитал, който то формира, да решава сложните и комплексни задачи на развитието на технологиите /с разбирането, че всичко в сферата на икономиката е технология/. Днес говорим за модернизация на висшето образование – защото то трябва да кореспондира с компютърните и комуникационни технологии, с дигиталните процеси, с високите технологии в материалознанието. И това означава да определим какво да се изучава, кои са подходящите периоди за това, какви методи трябва да се прилагат и доколко съвременните научни постижения ще навлизат в обучението, за да не стои то само на традиционните основи, които ще го отдалечат от модерните решения“, смята проф. Любчева.

Според нея една стъпка към промените на образованието въобще е Националната квалификационна рамка, формирана на основа на препоръчителната Европейска квалификационна рамка.

„Следващите стъпки към промените се определят от променящата се роля на висшето образование – от адаптиращо се към промените, към водещо в промените и предлагащо интегрирано знание, което съответства на интегрираното развитие на обществото:

Подходящата насоченост на висшето образование /можем да я наречем диверсификация на висшето образование – различни по вид и продължителност обучения, които дават сертификат за висше образование/;

Ясни, точни и единни критерии за създаване на класация на висшите учебни заведения;

Мониторинг и оценка на съответствието на академичните стандарти във висшите учебни заведения;

Инвестиции във висшето образование, които са жизнено важни за преодоляване на установилия се застой в системата в последните десет и повече години;

Усъвършенстване на преподаването и изследванията във всички области на висшето образование чрез включване на студентите и осигуряване на допълнителни ключови квалификации, отговарящи на динамичните изисквания на пазара на труда;

Осигуряване на необходимата информация за определяне и съответно за развитие на учебни програми, обхващащи както общи познания, така и специфични професионални умения чрез ученето през целия живот, в непрестанен диалог не само с ангажираните в сферата на преподаването, но и с обществото като цяло и държавата;

Въвеждане на предприемачеството като елемент на задължителна творческа подготовка на студентите за осигуряване на мобилност и по-висока перспектива за последваща реализация;

Развитие на система за прогнози и развитие на обществени и икономически процеси с оглед осигуряване на подготовка по нови професионални направления и професии“, изтъква проф. Любчева.

Проф. Венелин Терзиев пък е категоричен, че промените ще доведат до формиране на нова генерация човешки капитал /т.н. тип експерти/, които ще бъдат в състояние да променят мащабите на икономическо развитие – ускоряване, ефективност, ефикасност, гъвкавост, конкурентоспособност, сигурност, безопасност, т.е. човешкия капитал ще работи за интелигентно развитие.

„Промените във висшето образование ще доведат до подобряване на качеството – на преподаване, на въвеждане на научни изследвания в системата на преподаване и подобрен комплекс от знания, умения и компетентности, с които специалистите ще се конкурират на пазара на труда. Това може да доведе до насищане на пазара на труда със специалисти с висше образование, но ако се следва моделът на ключовите компетентности, реализацията на специалисти ще бъде нормална. За това би спомогнала добрата структура на висшето образование, която предлага различни квалификации, като по този начин ще се даде отговор на наложилата се тенденция на „свръхквалификация“ за определени трудови позиции.

Необходимост от по-висока информираност, която е свързана с:

Събирането и публикуването на статистически данни по отношение на съответствието между различните степени на висшето образование и възможностите за трудова заетост;

Създаване на информационни бази данни за професионално ориентиране, трудова реализация и движението на работната сила на регионалните и националния пазар на труда;

Осъществяване на добра зависимост на трудовия пазар с Програма „Учене през целия живот“ и допълнителни мотивиращи програми за осигуряване на мобилност на младите специалисти., като с тези промени пазарът ще стане по-конкурентен, но едновременно с това по-мобилен и динамичен“, подчертава проф. Терзиев.

Двамата учени припомнят, че дълго време образованието се изписваше като приоритет във всяка програма и никога не намери реално приоритетно място в управленските политики. Крайно време е да се спрат частичните промени, предизвикани от конкретни ситуации и желания, водещи до създаване на повече проблеми, отколкото се решават.

„Преминаване от всеобхватно към качествено образование за всеки български гражданин, включващо всички измерения на съвременното образователно пространство – формално, неформално, информално и създаване на образователна среда е реален фактор за устойчиво икономическо развитие. Превръщането на образованието в интелигентен инструмент за развитие на икономиката:

Регионализация на средното образование , съобразена с приоритетните зони за развитие; техническа и технологична насоченост, съответстваща на характера на икономиката; степен интерактивност и дигитализация, осигуряващи оперативното управление на технологичните и икономически процеси при достатъчно взаимодействие с икономическите субекти.

Нов модел за развитие на висшето образование, осигуряващ база за развитие на науката и основа за ускорено иновативно икономическо развитие; преосмисляне на законодателната база за автономност, акредитация и създаване на рейтингови системи с оглед балансирано управление, контрол върху ресурсите и развитието на академичния потенциал. Осигуряване на възможности за концентрация на ресурсите чрез създаване на различни типове висши училища, колежи, институти и университети, съответстващи на различни изисквания на обществено-икономическото развитие и преодоляване на ниската степен на професионална реализация“, казва в заключение проф. Терзиев.