ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Проф.Аврам Агов е родом от Долна Оряховица. Завършва езикова гимназия във Велико Търново, а през 1988 г. философия с втора специалност история в Софийския университет. През 1991-1992 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, след което завършва и магистратура в Харвард по икономическа и политическа история на Източна Азия с тясна специалност – Корея. Учил корейски език в университета Йонсе в Сеул, Южна Корея и 6 г. работил в маркетинговия отдел на “Самсунг електроникс”. През 2001 г. получава от кметството на южнокорейската столица наградата “Почетен гражданин на Сеул”. Защитил е докторска дисертация по икономическа история в Университета във Ванкувър, Канада на тема “Северна Корея в социалистическия свят 1945-1991 г.”. Преподавател е по „История на Азия“ в университета Лангара във Ванкувър.

-Проф.Агов, от десетилетия изследвате азиатския свят. Разкажете за научните си проучвания, открития и интереси в тази сфера.

-Академичният ми интерес е Корея и Източна Азия. Написах пътепис, защото исках да запечатам своя опит, учене, работа, преживяванията си, мислите си след 8-годишно пребиваване в азиатската държава. В книгата си “Страната на утринната свежест” разкривам историята, културата, развитието на икономиката и съвременния облик на Южна Корея.

В книгата “Самсунг или пътят на трите звезди” проследявам историята на Самсунг електроникс и на южнокорейската икономика в търсене отговор на въпроса кое прави една икономика и една фирма конкурентноспособни в ерата на глобализацията. Опитал съм се да представя “тайните” на успеха на “Азиатските икономически тигри”. “Самсунг” на корейски означава “три звезди”. В съответствие с източната традиция, числото “три” символизира съвършенство, докато звездите олицетворяват просперитета. Редактирам монография, която разказва историята на Студената война и мястото на Корея в тази геополитическа архитектура на противопоставяне между Северна и Южна Корея. За комунистическия блок и най-вече Северна Корея с бившия Съветски съюз, Китай, Източна Европа и как тази система е функционирала. Пиша отделна монография за мирния процес на Корейския полусотров и Източна Азия през последните години.

Интересувам се от Корея на първо място като отправна точка на изследване на Източна Азия. Влечението ми към тази тематика е още от студентските ми години. Знаеше се, че 21 век ще е века на Азия и Тихоокенския басейн като икономически център на света. Цялата световна драма на 20 век, концентрирана в този полуостров и в края на Студената война ме заинтригува.

-Пандемията промени целия свят. Как се отрази на Азиатския регион?

-Пандемията изкара на бял свят неподозирани характеристики на страните от тази част на света-икономически, социални, здравни и т.н. Икономическото чудо започвайки от Япония, Азиатските тигри-Южна Корея, Тайван, Сингапур, Хонг Конг, след това Югоизточна Азия – Малайзия, Виетнам… Южна Корея бе подготвена в известна степен за пандемията. Преди няколко години там преживяха по-омекотена форма на епидемия и институциите, здравната система направиха промени и подготвиха страната за нови подобни ситуации. Когато се появи COVID-19, Южна Корея беше готова технически и институционално. Започнаха агресивно тестване, идентифициране на контакти, изолиране, без да въвездат тотална карантина. Работеше се много активно върху отделните огнища. Успяха да локализират и контролират пандемията чрез високотехнологичните и конвенционални методи на мобилизация, превенция, на подтискане разпространението на заразата. Някои европейски страни черпиха опит от този модел.

-Как реагира икономиката на азиатските държави?

-Икономиката на Китай се възстанови бързо, но там почти не са спирали да работят. Дори данните за второто тримесечие на годината показаха ръст oт 3.2% в икономиката спрямо миналата година след спада в първото тримесечие. Но годините на бърз растеж са в миналото. Това е една от последиците на пандемията и на структурни проблеми на китайската икономика, които са се натрупвали дълго време. От своя страна забавеният растеж може да доведе до социални и политически сътресения. Протестите в Хонконг са един пример в това отношение и може да е сигнал за по-сериозни проблеми в бъдеще.

-Какви факти успяха да ви впечатлят от живота в Азия при вашите проучвания?

-Дълго време живях в Източна Азия: в Южна Корея прекарах общо около 10 г. учене и работа, 2 г. учих в Шанхай, Китай , месеци наред съм пребивавал в Северна Корея по хуманитарен проект за лечение на болни от туберкулоза. Пътувал съм из повечето държави на Югоизточна Азия-също един динамичен регион. Азия е един изключително пъстър и разнообразен свят. Като се каже „Азия“, обикновено се разбира подвеждащо един блок от държави или огромна маса от хора и пространство, но реално са много различни една от друга. Географски са от един континент, но са много различни култури. И с навлизане в този свят, това е първата илюзия, която отпада. Бих наблегнал и на изключителната динамика на развитието на Тихоокеанския басейн. Там се усеща друго ниво на функциониране на обществото, стопанството и институциите. Динамиката и формата, с които тези страни се развиват и трансформират са различни поради специфичните исторически контексти. Но общото е скоростта с която Азия се превърна в икономически мотор на света.

-Какви практики могат да се приложат от азиатските модели у нас за икономически растеж?

-Доста съм мислил по този въпрос. И една от причините да започна да изучавам Източна Азия беше икономическото „чудо“ на страни като Южна Корея. Всяка страна обаче изминава своя път и не смятам, че Азия е някакво изключение в това отношение или че има някакъв уникален опит. В тяхната среда тези процеси се движат по определена траектория. Бих откроил три общи черти на успешните азиатски икономики- фокусът върху човешкия ресурс като инвестиции в образованието и технологиите, засилената роля на държавата в икономиката чрез политики които стимулират икономическия растеж и амбицията за развитие като национален приоритет и консенсус.

-Какви процеси назряват в момента в Азия?

-Доста от тези икономики са в една по-зряла фаза след години на драстични растежи като Тайван, Корея, Сингапур, Китай. Но предстои естествено забавяне, но със солидно развитие. Някои югоизточни страни като Виетнам вероятно ще продължат възхода си с бърз растеж (6-7% годишен ръст), но други икономики стигат до една по-зряла фаза като предвиждам в Китай да продължи със забавянето и навлизане в период на структурна криза. Докато Япония е или в стагнация, или в бавен растеж от края на 80-те години на миналото столетие, защото те бяха първата индустриална държава в Азия и преживяха икономически бум най-рано, на няколко вълни. Това са естествените процеси и цикличност на развитие и след това балансиране в икономиката.

-В кои сфери бе отчетен подем на развитие и в кои срив?

-Това е интересен въпрос, защото например в Южна Корея за годините на цяло едно поколение преживя големи икономически и социални промени. Например в началото на 60-те години това е една от най-бедните икономики в света с по 100 долара годишен доход на глава от населението. В момента Южна Корея е пета търговска нация в света (по показател на износ непосредсвено след Китай, САЩ, Германия и Япония) и на 11-то място по брутен вътрешен продукт, въпреки че е средно голяма страна като демография с около 50 млн.души население и практически без природни ресурси. Обществото премина и през репресии и военни диктатури, а това е цената на тази индустриализация и установена демокрация. Винаги се преживява драма, плаща се висока цена и се влага адски много труд и жажда за образование, за да се постигне такъв успех и растеж.

-Какви мерки и политики се прилагат за развитието на образованието в тази част на света?

-Инвестира се в хората. Образованието не е просто наливане на пари от държава и институции, а е и семейно инвестиране. Образованието е супер приоритет и престиж на всички нива на обществото. Всички ресурси, внимание, време, енергия на родители, на деца, на държавата са насочени да се учи, да се постигнат резултати, да се завърши университет и всеки да получи добро образование. Това е ключът. Човешкият ресурс винаги е бил в основата на азиатския успех и просперитета на икономиката. Например в Южна Корея учениците посещават занятия в училище и след обяд продължават обучението си в частни академии. Децата по цял ден плътно са ангажирани, няма спиране. У подрастващите се култивира стремеж за успех чрез ученето. Непрекъснато полагат тестове при обучението си. Средното ниво на образование е толкова солидно и обхватно, че след това лесно се надгражда. Добрата подготовка на специалистите и високата квалификация на работниците, се отразява на развитието на икономиката, науката и технологиите. Не случайно Южна Корея се превърна в един лидерите на дигиталната революция в света.

-А каква е държавната политика относно образованието?

-Наложен е интересен модел. Критерият за успех в азиатските общества е човек да има научен ценз. Преминава се през конкретни изпити. Тази практика е от времето на династиите. Конфуцианските общества на Източна Азия обучават децата си в академии и след това ги изпращат на изпити, които са 6-7 нива-регионален, провинциален, държавен наречен императорски (в Китай) или кралски (в Корея). Без положени изпити, студентите не може да заема държавна длъжност и да получат статут в елита. Тази система е от векове и формира нагласи в съвременните общества. Южнокорейските фирми също непрекъснато покриват стриктни образователни критерии и полагат тестове. Компаниите функционират като школи за непрекъснато обучение и квалифициране на всеки етап от кариерата на работниците и мениджърите, да не говорим че фирмите имат и тясно сътрудничество с университети по различни учебни програми. Ученето е универсално и непрекъснато в южнокорейското общество и то е в основата на невероятните икономически успехи.

-Какъв е подходът към качествено здравеопазване?

-Първо, това е универсалното здравно осигуряване. Южна Корея оглавява класацията на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР (най-рзвитите икономики в света), за най-голям достъп на населението до здравната система. Преди 2000 г. Южна Корея няма ефективна осигурителна система с наличието на стотици застрахователни дружества. След финасовата криза (1998 г.) правителството предприе обхватна реформа на здравното осигуряване с обединение на различни застрахователи в единна система, която покрива цялото население, като над 96% от хората са застраховани чрез единна органзация – Национална здравна застрахователна услуга или фонд. Част от заплатата (5%) на работници и служители се заделят за този фонд, като държавата също осигурява част от финасирането плюс такси от цигарената индустрия. 77% от населението е с частно застраховане. Фондът осигурява към 60% от разходите за едно лечение на застрахованите. Например когато работих в Самсунг електроникс, застраховката покри 70% от стойността на една операция и болничните разходи (в болница на компанията в Сеул). Като добавим и високото качество на здравно обслужване, развитата инфраструктура -десет болнични легла на 1000 души, една от най-високите в света, почти тройно повече от страни като Швеция, Великобритания, Канада и САЩ, високото ниво на образование и здравни кадри и технолгичната обезпеченост на болници и клиники, всичко това прави здравната система на Южна Корея на топ ниво във света. Чужденците също не трябва да се притесняват за достъп в здравната им системата.

-Държавната политика в азиатските страни стимулира ли развитието на бизнеса и по-конкретно на малкия и дребния бизнес?

-Да, държавната политика насърчава бизнеса. Отпускат се нисколихвени кредити, освобождават от такси някои продукти. През годините на индустриализацита на страната (от 60-те до 80-те години на 20-ти век) банковата система в Корея е изцяло контролирана от държавата и отразява националната политика при развитието на конкретни индустрии. Държавата регулира и насочва в коя сфера да бъдат налети капитали. Частният бизнес обаче си остава мотора на икономическия успех. По време на технологичния бум в началото на 21-ви век, държавата стимулираше малки технологични компании като осигуряваше 50% от финансирането на успешни проекти от специален фонд. През 20-ти век големите конгломерати (чебол) като Хюндай, Самсунг, Ханджин, Ес-Кей, Деу и други са в основата на успешната идустриализация и пробива в износа на продукти и услуги. През последните десетилетия, особено след кризата през 1998 г., се засилва ролята на малки и средни фирми в националната икономика.

-Как се води битка с корупцията в азиатските страни?

-Увеличената роля на държавата в икономиката, неминуемо създава предпоставки за корупция. Това е перманентен проблем и в Южна Корея, и в Япония, както и за Китай, където има партия държава, но следва същия модел на индустриализация като Азиатските тигри. Това са икономическите конгломерати, наречени още Чебол или бизнес групи, които произвеждат от автомобили до чипове, продукти за туризъм и дори за развлекателни дейности. „Самсунг“ например има над 30 компании и тази концентрация на пари и дейности, създава предпоставки за влияние, политика. Шефът на „Самсунг“ беше 1-2 години в затвора, но го пуснаха предсрочно, предстои и съдебно дело за незаконно прехвърляне на акции от баща на син и т.н. Имат обаче изключително силна прокуратура, която като „захапе“ даден казус, няма пускане, докато не бъде разнищен. Никой не се ползва с протекции и не може да бъде над закона. Бивши президенти, полици, управници са клиенти на прокуратурата. Когато се разкрият нарушения и понеже чувството за гордост е много силно у азиатците, често тези хора не могат да понесат срама и се самоубиват преди да бъдат осъдени. Наскоро по време на пандемията срещу влиятелен политик либерал (кметът на Сеул), бивш адвокат и защитник правата на жените бе подадена жалба до полицията от негова служителка заради сексуален тормоз. Само идеята, че срещу него може да има някакво разследване, го сломи и той сложи край на живота си.

-Вие наблюдавате процесите и в България. Какво бъдеще очаква страната ни?

-Обнадеждаващо е, че има протести, въпреки, че не е ясно какви ще са резултатите от тях. Натрупаното недоволство у българите стигна една граница и особено по-млади хора не искат да приемат настоящия корпоративен модел на управление и арогантността на властта. Явно е назрял моментът за промяна. Впечатлен съм, че сънародниците ни навсякъде по света реагират. Винаги обаче при такива трусове, се преминава през хаос и напрежение, което е есенцията на тези спонтанни реакции. Мисля, че предстоят сериозни промени за добро.

Снимка-Веселина Ангелова