Кризите са винаги неочаквани за потърпевшите и винаги с измерител далеч по-силни, отколкото са в действителност. Участващите в една или друга кризисна ситуация най-често я възприемат по различен начин, описват я по различен начин и я представят на околните отново по различен начин. И това прави създалата се ситуация много по-сложна, отколкото е в действителност. Това казва проф.Венелин Терзиев, който е редовен професор във Военна академия „Г.С.Раковски“ и Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Той подчертава, че попадайки във водовъртежа на поредната кризисна ситуация – политическа, икономическа, здравна или каква ли още не, се опитваме да се ориентираме в посоката на многото искания и на многото действия или бездействия.

„Ако едните – тези, политическите, са оправдани от гледна точка на това, че се опитват да защитят определен интерес, то останалите са по-скоро хаотични и нецеленасочени.

В живота понякога изживяваме и такива трудни моменти – обезкуражаващи, страшни, депресиращи дори, но поддавайки се на отчаяние и униние не правим услуга на себе си, а напротив – задълбочаваме вътрешната си криза.

Кризите определено влияят на нашето социално поведение и определят нашите постъпки или липса на такива, които в повечето случаи следват определена логика, но се наблюдават и нелогични процеси. Те са съотносими към ситуацията, в която попадаме, както и от обкръжаващата среда“, казва ученият.

Проф.Терзиев цитира Стивън Кови, чиято мисъл гласи: „Повечето хора не слушат с намерението да разбират. Повечето хора слушат с намерението да отговорят.“

„Това се явява отчетлив елемент на средата, в която попадаме. Дали наистина слушаме другите с желанието да ги разбираме, да научим нещо ново или просто нямаме търпение да се изкажем, без значение от чутото в разговора. Като че ли в момента се намираме в такава ситуация, в която каквото и както да бъде изказано няма да бъде чуто и разбрано. Действат примитивните механизми на задоволяване на определени потребности – политически, финансови или най-общо казано социални на определени групи от хора или на конкретни индивиди.Мая Анджело споделя: „Научих, че хората ще забравят какво си казал, ще забравят какво си правил, но хората никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.“ Ние сме в ситуация на усещания, без да можем реално и трезво да преценим последствията, като същевременно сме и в период на големите очаквания, които, в повечето случаи, не се получават или не са в такъв обем, в който са нашите желания“, разсъждава проф.Терзиев.

По думите му детайлите остават в страни и незабелязани, но винаги ще се помни впечатлението и усещането от срещите. „Така отчетливо са нашите спомени и от други преживени кризисни ситуации, но трудно ще си спомним нашите желания, искания и въжделения. Тръгваме към поредното желание за промяна, а каква ще бъде тя и как ще се случи –колцина мислят в тази посока? Много специалисти, експерти и анализатори казват, че винаги има алтернативи и това по принцип е вярна теза, но какви са те и как ще се реализират е по-сложен въпрос, който няма еднозначен отговор.

Обикновено ние, българите, имаме една теза, че това, което ще се случва или ще бъде извън нас не ни касае пряко. В този ред на мисли Уилям Шед казва: „Корабът е в безопасност, когато е на пристанището, но това не е целта на корабите. Наистина може да сме в безопасност и да се чувстваме комфортно у дома, но едва ли това е целта на живота ни, а по-скоро да преживяваме нови и различни емоции, да живеем на пълни обороти.

Или казано по друг начин – човешкият живот ще ни поднесе тези или други изпитания и ще ни накара да се справяме с поредица от кризи, както и да ги усещаме и както и да ги оценяваме“, казва още професорът.

Според ученият даването на съвети, които могат да изглеждат добри, в трудна ситуация е относимо към грешно поведение. Дори и поставени пред различни избори трябва внимателно и точно, а най-вече правилно, да анализираме ситуацията и тогава да вземем нашите решения. Тези решенията ще изглеждат достатъчно убедителни за околните, ако успеем да ги мотивираме и убедим, че са правилни и най-вече навременни в кризисно време.

„Бързите решения понякога дават кратковременни добри резултати, а очакванията за бъдещ период са неясни и дори негативни.

Част от нас казват, че сме попаднали в ада, други – че сме в безизходна ситуация, трети – в революционна, а за четвърти тя е съвсем поносима, та дори и благоприятна. И всички ще бъдат прави, гледайки или разсъждавайки от своята камбанария. Но се оказва, че камбанариите са много и този път искаме или не – трябва да чуем оглушителния им звън.

„Ако вървите през ада, просто продължавайте да ходите.“, казва Уинстън Чърчил и може би е прав в това, че правилното решение е да се опитваме да вървим напред. Това може би ще се окаже най-възможна теза, но трябва да го направим по възможно най-добрия начин, като в основата е просперитета ни“, убеден е проф.Терзиев.

Изследователят коментира в заключение, че видими или невидими кризи ще ни застигат и ще трябва да ги преживяваме, преодоляваме и дори поправяме последствията от тях, но трябва да го вършим с достатъчно разум и мъдрост. Онази мъдрост, която сме натрупали във времето и поколенията.