Модерната апаратура има изключително широк спектър на приложение
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Лаборатория за дисперсни системи и реология в чистите технологии беше официално открита на 28 юли, във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Новата придобивка е част от лабораторен комплекс „Наноструктурирани материали и дисперсни системи“.
Лабораторията е изградена по проект Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Водеща организация в него е Технически университет – Габрово.
С помощта на новата апаратура ще се определя размерът на микронни частици, ще се характеризира структурата на дисперсните системи и тяхната реология, както и повърхностната енергия и омокряне на микронни капки върху твърди повърхности.
Лазерната дифракционна система за определяне размера на микронни частици в дисперсии и системата за определяне на контактни ъгли е на обща стойност 289 400 лв. без ДДС. Закупените апарати имат много широк спектър на приложение в индустрията. Изследователският екип вече е провел редица изследвания, а техните резултати са публикувани в престижни научни списания.
Апаратът лазерен дефрактометър се основава на метода на лазерната дифракция и позволява да се измери разпределението по размери на различни обекти като емулсии, суспензии и аерозоли. Така изследователите могат да управляват функционалните характеристики на материалите, като по този начин техните изследвания намират широко приложение в много области – индустриални дисперсни системи за производството на соларни панели, битова химия, препарати за медицината и др.
Системата за определяне на контактни ъгли измерва контактен ъгъл и повърхностна енергия. Тези две стойности са много важни при охарактеризиране на свойствата и съвместимостта на материалите както в индустрията, така и в битовата химия и хранително-вкусовата промишленост. Апаратът използва високоскоростна камера с голяма резолюция, което позволява да се извършат голям брой измервания, включително и при динамични условия.
Ръководител на новата лаборатория е акад. Петър Кралчевски. Според него апаратите са изключително полезни и вече са влезли в употреба. Той подчерта необходимостта от подобна модерна апаратура за развитието на българската наука.
Специален гост по време на официалното откриване бе заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, която изрази задоволство от постигнатите резултати в изпълнението на проекта. По думите и́ Центровете за компетентност са допринесли за повече приложни изследвания, но и за постигане на свързаност между университетите и бизнеса.
„Вие вече правите тази свързаност. И тя, както се вижда, тръгва именно в области, където има дългогодишно сътрудничество, съвместни научни изследвания и, разбира се, професионализъм, приятелство и общ интерес – подчерта Ангелиева. – Когато говорим за свързаност между университетите, е важно да мислим за нея и от гледна точка на извеждане на фокус за специализация в направления, където можем да бъдем водещи не само у нас, но в Европейския съюз и в света. Радвам се, че с най-съвременно оборудване ще работят младите учени на България, но и че водещите изследователи имат необходимия опит и експертиза да използват тази апаратура.“, каза заместник-министърът.
В събитието участваха още ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, деканът на Факултета по химия и фармация чл.-кор. проф. Тони Спасов и представители на научния екип. Технически университет – Габрово бе представляван от ректора проф. Илия Железаров и ръководителя на проекта проф. Райчо Иларионов. Срещата се проведе при спазване на противоепидемичните мерки и можеше да бъде проследена онлайн чрез платформата Microsoft Teams.
Проектът за интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии е със срок до 30 ноември 2023 г. Общият му бюджет е 23 569 719,17 лв., от които 20 034 261,29 лв. европейско и 3 535 457,88 лв. национално съфинансиране. Чрез него ще бъдат създадени над 30 лаборатории, разположени в реконструиран и модернизиран сграден фонд.
Водещи изследователи и техните екипи вече извършват пазарно-ориентирани научни изследвания в приоритетната за българската икономика област „Мехатроника и чисти технологии“.
В изпълнението на дейностите си партнират Технически университет – Габрово, Технически университет – София, Технически университет – Варна, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Институт по роботика – БАН, Институт по електроника – БАН и Централна лаборатория по приложна физика – БАН.