Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе съхранява богат архив, свързан с делото на твореца

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Различни и разнопосочни събития, личности и факти осмислят и изпълват със съдържание духовното пространство „библиотека“. През годините многократно се променят и нейните приоритети. Но безспорно и категорично това, което я прави различна от всички други духовни културни средища, са нейните колекции. Част от тази различност, която оформя облика на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе, е съхраняваният във фонда ѝ архив на Змей Горянин, на когото през настоящата година отбелязваме 115 години от рождението. Това заявява Силва Василева – зам.-директор на културната институция.

„С името, или по-точно – с псевдонима Змей Горянин повечето от нас са се сблъскали за първи път като студенти. И, типично по студентски, забравят за него след приключването на поредния изпит. Остават споменът за някакво странно име, но липсата на достъп до самите книги е естествен начин то постепенно да избледнее. И ако нашата, а предполагам и на повечето ни колеги, забрава на това име има негативни последици единствено за нас, то самият писател я е преживял и изстрадал от първо лице“, подчертава Василева.

Роден през 1905 г. в Русе, съдбата на Светлозар Акендиев Димитров, както е истинското му име, е пълна с превратности. „Беден син на счетоводител – тесен социалист и „необуздан бохем“, разпиляно детство в Русе, Свищов, Пловдив и отново Русе“. Така описва началото на неговия живот доц. Атанас Колев – един от най-ревностните му изследователи и радетел за реабилитиране на името на писателя. Змей Горянин публикува първото си стихотворение през 1921 г., когато е едва 16 годишен. Две години по-късно се запознава с проф. Александър Балабанов, благодарение на когото е приобщен към елитния литературен кръг „Развигор“. Десет години по-късно е първата му среща с Елин Пелин и тяхното сътрудничество прераства в приятелство, продължило до края на дните му.

Още в младежките си години му се налага да работи, за да се издържа, но това не променя стремежа му да бъде писател. И успява. До 1944 г. с името му се свързват 79 издания, от които 14 книги, 10 учебни помагала и 55 брошурни издания, подписани с много и най-разнообразни псевдоними. Но този, който го утвърждава и прави разпознаваем сред българските читатели, безспорно е Змей Горянин. Различни предположения има за произхода и значението на псевдонима. Която и да е истината – тя е обект на изследване от страна на литературните критици. Тук само ще споменем, че за пръв път образът на Змея в творчеството на Светлозар Димитров се появява през 1930 г. в издаваната от Русенската младежка добруджанска организация „Стефан Караджа“ миниатюрна осемстранична брошура дипляна „Добруджански песни“, където на гърба е отпечатана гравюра на прободен с меч Змей. Две години по-късно от документ, издаден от редакцията на в. „Литературен глас“ и удостоверяващ, че „Светлозар Димитров – Змей Горянин – е редовен сътрудник на същия вестник“, се установява най-ранното използване на станалия легендарен псевдоним на писателя.

През есента на 1930 г. семейството на писателя се премества в София, където, след дълго търсене на работа, Светлозар Димитров става чиновник в различни ведомства. През 1941 – 1943 е мобилизиран три пъти като военен дописник и писател лектор. Съдбоносна за него се оказва годината 1942, когато за кратко става цензор в Дирекцията по печата. Именно това е причината през октомври 1944 г. книгите му да попаднат в „Списъка на фашистката литература“ и иззети от библиотеките, а самият той – арестуван и съден от народния съд. По същия процес присъди получават Фани Попова-Мутафова, Димитър Талев, Данаил Крапчев, Йордан Стубел, проф. Стефан Консулов, Райко Алексиев и др. По същото време в затвора е и друг виден русенец – акад. Михаил Арнаудов. Или както в записките си от затвора с доза ирония сам Змея описва: „Инак погледнато, компанията е отлична: все първенци – асове на нашия политически, обществен, културен и стопански живот“. Заради краткото си цензурстване в Дирекцията по печата е осъден на една година затвор. И въпреки че е освободен предсрочно, известният му псевдоним е анатемосан, а името – заличено напълно от издателските планове.

„От тук насетне съдбата на писателя е едно непрекъснато изпитание. Ударите, които понася, идват от всички страни. Изданията му, както вече споменах, са забранени. В свое изследване върху присъствието на Змей Горянин в протоколите за унищожени книги през 40-те години доц. д-р Илко Пенелов проучва съдбата на забранените творби на автора и установява, че 19 заглавия, което е почти 28 % от издадените книги на писателя, са официално забранени и предвидени за прочистване от библиотечните фондове, издателства, книжарници, складове и на др. места, където бъдат открити. И въпреки че е помилван, известният му псевдоним е анатемосан, а на автора е забранено да публикува. Така „народната власт“ му отнема правото да се занимава с това, към което се е стремял още като дете“, разказва Валерия Йорданова – библиограф-експерт .

По думите и дори в тази ситуация проличава духът на този, за съжаление, толкова слабо известен днес писател. След излизането му от затвора неговите „идейни наставници“ Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев му предлагат да се разкае публично и подпише декларация, че е бил добронамерен в работата си като цензор, но той категорично отказва с мотива, че не е необходимо да декларира нещо, което е факт. И естествено – за това си плаща. В буквалния смисъл на думата. През следващото десетилетие името на Змей Горянин не се споменава публично, творбите му не се публикуват, а за да прехранва семейството си е принуден да продава марки в малка дървена будка. Оцелява благодарение на приятелствата, някои от които създадени именно по време на престоя му в затвора.

Въпреки „ветото“ върху неговите издания писателят не спира да твори. И да изработва напълно сам своите невъзможни да се публикуват книги. Написва хиляди епиграми, мемоарните „Скици и ескизи“ от затвора, автобиографичните записки „Червеният хотел“, ръкописът „Моят приятел Елин Пелин“, недовършената битово-сатирична повест „Превъплъщенията на Венцислав Галушкин“. На бял свят се появяват саморъчно изработените сборник с разкази „Хляб от небето“ (1954), стихосбирките „Поема за живота и смъртта“ (1952), „Самота. Ненужна лирика“ (1953), „Нощ и ден“ (1955). Прибавени към 50 исторически книги отпреди 9.IХ.1944 г. стотиците стихотворения в калиграфски изписаните и подвързани самиздатски тефтерчета и тетрадки, скици, рисунки и ескизи, са безценно завещание на Змей Горянин за българската култура.

В отдел „Местна история“ на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе е запазен екземпляр от „самиздат“ на стихосбирката „Нощ и ден“, в който са събрани негови поетически творби от периода 1945 – 1955 г. Стихосбирката съдържа три цикъла стихове: „Нощ и ден“, „Ненужна лирика“ и „Войнишка лирика“. Всеки от разделите е оформен със своя титулна страница, като е съхранен и по един допълнителен лист, идентичен по съдържание, но различен по цвят и размер от този на стихосбирката.

„На първата страница е изписано на ръка посвещение от автора, което гласи: „На прекрасния човек, рядък приятел и неоправдано щедър ценител на моите стихове Тодор Биков, с радост и обич подарявам този си ръкопис. Русе, 10.׀׀.1955 Змей Горянин“. Под подписа е изписано № 62 – поредността на изданието, което авторът сам е изработил. Машинописните страници са старателно подвързани и подшити на ръка, а корицата – също оформена на ръка с туш и химикал. Екземплярът е подарен на библиотеката от сина на Тодор Биков – Владимир, като е запазено и собственоръчно написано писмо от дарителя“, споделя Силва Весилева.

Тя допълва, че като добър художник, авторът илюстрира книгите си със свои рисунки, подвързва ги и, в повечето случаи, ги подарява на приятелите си. Но това не му е било достатъчно. Змей Горянин е копнеел за истински досег с публиката, за това да бъде издаван и четен официално. През последните 10 години от живота си Светлозар Димитров публикува под различни псевдоними християнска лирика в изданията на българската православна църква – „Църковен вестник“ и списание „Духовна култура“. От този период са запазени и се съхраняват в отдел „Местна история“ на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ оригинални рисунки с туш и цветни моливи. Грижливо съхранявани творбите предстои да бъдат дигитализирани и включени в електронна библиография, която ще бъде изработена по проект на библиотеката, реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

„Престоят в затвора, последвалите репресивни действия, включително „прихващане“ на лична кореспонденция, обиск на дома му, както и невъзможността да публикува и бъде до своите читатели, разклащат сериозно здравето на Светлозар Димитров. Умира през август 1958 г. в манастира „Седемте престола“ едва на 53 години. Обителта, намираща се в близост до с. Осеновлак, където години наред Змей Горянин намира покой, става последен дом на забранения писател“, разказва Валерия Йорданова.

Тя информира, че след смъртта му с мисията да издири и запази всичко, създадено от Змей Горянин, се заема съпругата му – Соня Димитрова.

„И благодарение именно на нея днес в русенската културна институция се пази част от архива на писателя. В библиотеката са запазени писма, разменени между Соня Димитрова с учителя и дългогодишен приятел на Змея – Тодор Дашков. От кореспонденцията става видно, че единствената утеха на Соня Димитрова ще бъде „преиздаването на книгите му, които и днес се търсят много“, както и задоволството ѝ, че именно бившият му учител ще се заеме с литературните му творби. В своя отговор Дашков смята, че в инициативата за „честване на писатели русенци, родени в Русе, или работили в Русе … Зарко не може да бъде отминат“, подчертава Йорданова.

„За съжаление ще е необходимо повече от десетилетие, докато негови книги бъдат отпечатани. Това се случва едва през 1976 г., когато по повод 100-годишнината от Априлското въстание, са преиздадени 6 от творбите му. Следва още едно дълго принудително забвение, продължило чак до 1992 г. По повод годишнината от въстанието Змей Горянин е предложен за реабилитация като автор, пресъздал в творбите си борбата за национално освобождение, но предложението е отхвърлено“, допълва Василева.

Още едно писмо на Соня Димитрова, този път до библиотекарка от русенската библиотека, сочи пътя на получаване на документите и творбите. В края на 1989  г. (датата на писмото е 29.XII.989 г.) в библиотеката е получено писмо от съпругата на Змей Горянин – Соня Димитрова и Невяна Буюклийска – негова племенница, в което потвърждават, че са подбрали от голямото и разнообразно творчество на писателя нови документи, които са описани в книгата с дарители на библиотеката като: „Дарение на папки, 2 бр. с ръкописи и машинопис на Змей Горянин. Снимки на Змей Горянин – 1 бр. и 1 бр. снимка на съпругата му Соня Димитрова.“ Дарението е получено през 1990 г.

Силва Василева доверява, че запазеният в библиотеката архив е обособен в самостоятелен фонд от над 450 оригинални документа, които разкриват културно-историческата действителност у нас от първата половина на 20 в. С ясното съзнание, че това богатство задължава, а съхраняването му е отговорност пред бъдещите поколение, екипът на библиотеката разработи проект, който е подкрепен от Национален фонд „Култура“. Идея е да се популяризира и представи по достъпен начин книжовното ни наследство, с което да се повиши знанието за приноса на Змей Горянин във формирането на българската национална идентичност от средата на миналия век. Целта ни е да със средствата на съвременните технологии да улесним достъпа на изследователи и любители до творчеството на писателя и възстановим името на един творец, който не се поколебава да заяви пред народния съд: „Никога нито една моя постъпка не е била предателска, подла и противонародна или предизвикана от сребролюбие и корист… съдете ме като блуден син, но като истински син на България и на българския народ“.

„Животът на Змей Горянин е поредица от изпити, които той е издържал. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. И заслужава да се помни и знае“, категорична е Силва Василева.