Един главен прокурор под прицел за това, че прилага правилата

Интересни явления са протестите в България и по презумпция би следвало да са насочени към искания или намерения за нещо по-добро, различно, за развитие на обществените ни отношения в определена плоскост. Близката и по-далечната ни история изобилства с факти и обстоятелства, които ни дават различни примери за последиците от подобни действия или бездействия. Ние най-често търсим и намираме вината и проблемите у другите и въобще не търсим в себе нещо подобно. Характерно за нас българите е, че обичаме да раздаваме оценки и квалификации, без дори да имаме компетенции или опит в определена посока. Това заявява проф.Венелин Терзиев, редовен професор във Военна академия “Г. С. Раковски”, Русенски университет “Ангел Кънчев”.
По думите му на подобно явление ставаме свидетели и в последните седмици – идеята да протестираме или да изказваме различно мнение, което само по себе си е достатъчно позитивно в едно демократично и развито общество, за каквото имаме претенции че сме.
„Искания, желания, стремежи съпътстват нашия делник, като това несъмнено е отправено във всички посоки на нашия прозаичен и делничен живот. Изконно е желанието на всеки да живее по по-добър начин и да бъде в общност, която е максимално справедлива към него самия и към околните. Усещането за удовлетвореност и справедливост са такива понятия, които имат относително значение за индивида и ако за мен определени действия ме удовлетворяват, за други те могат да бъдат достатъчно (или напълно) неудовлетворителни“, коментира ученият.
Според него търсенето на подходящи и верни решения в кризисна ситуация е трудна мисия, която изисква висока експертиза и добра подготвеност за реакция в такава среда. В период на такава кризисна ситуация се намираме и в момента.
„Без да се опитваме да правим конкретен анализ от какво и как е предизвикана, то тя – кризисната ситуация, е налична, и по един или друг начин създава дискомфорт на участниците в нея“, подчертава проф.Терзиев.
Той е категоричен, че интересна като нюанс е обстановката или обстоятелството около българската прокуратура, най-малкото защото претенциите или изискванията към нея са все по-големи и дори такива, които излизат от нейните компетенции.
„За съжаление обществото е настроено достатъчно критично и отправя към нея задачи, искания, има очаквания и търси отговорност, които по закон и по право не биха могли да ѝ бъдат вменени. Това, разбира се, кара и самата прокуратура да търси възможност да отговори на тези обществени очаквания без да нарушава върховенството на закона. Тогава, когато тази възможност е с предоставяне на повече и достоверна информация, то част от нас реагират, че тя се превръща в политически говорител или медийно пространство, а когато тази информираност отсъства – се оказва неработеща и неактивна“, убеден е професорът.
Ученият уточнява, че безспорно личностите определят и част от излъчването на съответния орган или организация и това е съвсем естествено. Дали това ни харесва или не е отново въпрос на лично възприятие и усещане, но то е характерна особеност на индивидуалните поведенчески характеристики.
„Парадоксално в тази достатъчно специфична ситуация е, че именно протестиращите за права и свободи, които изразяват позиция по защита на човешките права, използват такива методи и средства, нарушавайки тези изконни човешки права.
Когато „търсим“ и се стремим към едно справедливо общество, то правилата са в основата на това общество и неговото обществено развитие, чието нарушаване не е в интерес на никого. Без да оценяваме и характеризираме определени личностни позиции е необходимо за кажем, че спазването на правилата – законови, морални или най-общо казани тези, които да ни гарантират нормалното протичане на социалните процеси, е задължително и то в онзи обем, който да удовлетвори всички участници в този процес“, казва проф.Терзиев.
Той смята, че прийомите за промяна на този социален процес са обичайни и добре познати, както на икономисти, социолози и анализатори – използването на достатъчно свободното медийно пространство за информации, които не кореспондират с действителните факти и събития.
„Неминуемо в тази кризисна обстановка дискредитирането на определени личности е лесно и се постига достатъчно бързо. И без да познаваме главния прокурор на Републиката можем да го посочим за красноречив пример в тази посока, като за него научихме толкова много и достатъчна информация за личния му живот, банковите му сметки, та дори и за научното му развитие. Някои от нас ще кажат, че това е позволено действие за всяка публична личност, отдала се да работи в полза на обществото. И ще има известно право единствено и само в това, че възможността да бъдат информирани е важно право, но не и в това, че трябва да правят тълкувания, интерпретации и злостни намеци (апропо и без да ги търсим целенасочено те съществуват в цялото интернет пространство). И без да се явявам защитник ми се иска за кажа, че академичното развитие и получаването на образователна и научна степен „доктор“ е процес на осмисляне на една достатъчно добра възможност за получаване на надграждащи компетенции. И ако това е решението на конкретния индивид, било и то главен прокурор на Републиката, то търпи само адмирации. Да напомним, че в тази посока има акредитирани висши училища, закон за развитие на академичния състав, правилници и ред други документи, които уреждат този процес и ако ние сме недоволни или имаме съответните бележки към този процес, то нека променим правилата или постави съответни критерии“, коментира проф.Терзиев.
Изследователят се връща към процедурите, които толкова много искаме да бъдат спазвани.
„Не мога да бъда съдник дали един индивид успешно или не се справя със своите служебни задължение, но ако поне малко искаме да вървим напред в общественото си развитие, то спазването на правилата е в основата на нашето действие. И когато искаме оставки, и когато търсим някаква лична справедливост, то правилата са в основата. Едва ли преценката на протестиращите може да се нарече обективна, но тя е възможна и реална. И когато тя съществува, то трябва да получи отговор по начин, който да убеди всички нас в онази правота, че правим и работим в името на родината си.
И когато правомощията на този главен прокурор ни се виждат много или неговите действия недостатъчно справедливи, отново трябва да спазим правилата, които да променим или да поставим в такава възможност те да бъдат достатъчно ясни, точни и под обществения контрол. Иначе всичко останало говори за процеси на неистови желания, които искаме да се случват извън правилата, а правилата ще оставим да прилагаме след това..“, казва в заключение проф.Терзиев.