Последни Новини

Проф. Маруся Любчева: Дисциплина „Управление на рискове “ трябва да има във всеки един учебен план

Гурбетчии масово купуват къщи по селата в Търновско
април 23, 2020
Джамията на хълма Царевец в Търново е една от най-ранните мюсюлмански култови сгради
април 25, 2020
Покажи всички

Проф. Маруся Любчева: Дисциплина „Управление на рискове “ трябва да има във всеки един учебен план

Кризата ще отмине, последствията ще останат

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Преживяваме тежки времена. Пандемията COVID-19 ни променя бавно, но сигурно. Не бяхме подготвени. Учим се в движение. Мантрата, „на мен това няма да ми се случи“ беше изместена от първоначална психоза, а впоследствие от едно ново трайно психологическо, социално и икономическо състояние на обществото. Днес сме тотално различни от вчера. А утре след като преодолеем кризата, ще бъдем още по-различни. Но е важно да правим анализите си сега, да не чакаме ситуацията да приключи, защото пак ще бъдем закъснели. Както бяхме закъснели при пристигането на кризата. Защо казвам това? Защото можехме да сме далеч по-подготвени и силни още в началото, а това можеше да помогне не само в медицинската част на кризата, но във всички останали зони. Това заявява проф.Маруся Любчева от университета „Проф.Асен Златаров“ в Бургас.

Казвам това не с носталгия за минали времена, а с разбирането и осъзнаването колко е необходимо да имаме цялостната и непрекъсната подготовка като граждани и като общество за посрещане на кризисни ситуации. Животът често ни предлага такива, а ние все се оказваме неподготвени. Когато държавата ни влезе в процеса на демократизация под различни предлози, които няма да коментирам, беше подложена буквално на унищожение една дисциплина, която даваше много знания и умения в управлението на ситуации като днешната – тази дисциплина тогава се казваше „Организация и защита на населението и народното стопанстно“. Знанията бяха свързани с управление на кризисни ситуации /бедствия и аварии/ и ликвидиране на последствията, с опасни химически вещества /тогава наричани бойни отровни вещества/, радиация, пожари и всички организационни мероприятния и мерки за предотвратяване и последействия. Наричаме това част от превенцията. Поради определянето й като „вредна комунистическа дисциплина“, тя беше ликвидирана заедно с полезните знания, които предоставяше“, припомня проф.Любчева.

По думите и впоследствие бяха правени много опити за възстановяване на необходимото обучение, на различни места в различни университети се случи с малки по обем дисциплини, за съжаление недостатъчни за да подготви бъдещите специалисти за реакция в кризисни ситуации. Дори и стандартите на МОН, свързани с изпълнение на Закона за бедствия и аварии не постигнаха резултат, поради силната автономия на университетите.

Съгласна съм, че една такава дисциплина трябваше да бъде изчистена от всякакви идеологеми, но от днешен поглед виждам колко необходима е била и продължава да бъде, а осъвременена, можеше и може да върши сериозна работа. Днес наистина не говорим за бойни отровни вещества, защото не сме във война, но опасните химически вещества продължават да шестват в пространството и те за съжаление изпълняват понякога роля на химически или биологични оръжия. Пожари, наводнения, земетресения и др. кризисни ситуации ни спохождат често. Институциите се опитват да се справят, но ние, гражданите сме не само неинформирани, но нямаме знанията и уменията как да реагираме при подобни ситуации. А онази дисциплина даваше знания за това как се правят и как се изпълняват планове и мерки, как икономиката трябва да се пренастройва в такива ситуации – предварителна подготовка, реакция и следствие. И то по всички направления – опазване живота и здравето на хората, с грижа за работниците и социалните им потребности, с максимално съхраняване на икономическите параметри и финансова стабилност по времето на всяка кризисна ситуация. Ситуацията с COVID 19 ми напомни времето, когато крясъците срещу „гражданска отбрана“ провалиха едно важно образование. Днес гледаме на вируса като на трагедия, разделяме се на подкрепящи мерките и неподкрепящи, на дисциплинирани и неспазващи ограниченията. Разделени сме! И не толкова защото мерките са неадекватни, а защото не сме научени да живеем и действаме в такава ситуация, а в крачка ситуацията се оказва по-силна от нас. И ако днес е тежко, то утре ще гледаме на разрушената си икономика като още по-голяма трагедия. Дали всичко това ще ни научи да се подготвяме предварително за посрещане на такива ситуации. Учени и експерти казват, че има три ключови думи, с които трябва да се съобразяваме – превенция, превенция, превенция! Но не на думи, а реално. Къде бяха плановете на всяка една организация и институция за действия при кризи? Май никой не се обърна към Закона за бедствия и аварии. Сигурно не защото не познаваме закона, а защото не сме изпълнили разпоредбите му. Защото специалистите ни на различни нива не са учили и не са били подготвяни целенасочено за посрещане на кризи. Пък и те не възникват по поръчка, биват и различни…Затова, ако говорим за превенция на кризи, трябва да говорим и за промени в системата на образованието, която се изразява в определяне на онези знания и умения, които ще помогнат на студентите, бъдещи специалисти и управленци, да се справят във всяка ситуация, вкл. кризисна.. Все си мисля, че образованието дава сериозен базис. Кои са приоритетните знания и умения, които преподаваме на учениците и студентите си? Как ги определяме? Говорим за професионални /твърди/ и за меки умения“, подчертава проф.Любчева.

Като именит учен тя допълва, че никъде в професионалните мрежи за кариерно развитие не се говори за умения при справяне с кризи. „Твърдя, че дисциплина от рода на „Управление на рискове “ трябва да има място във всеки един учебен план и то с достатъчно надежден хорариум и качество на обучениие, защото то наистина може да гарантира една подготовка, особено важна в кризисни ситуации. Управлението на риска е свързано с много зони на обществено икономическия живот. Включително с националната сигурност. Управлението на риска не е просто прищявка – това е философия за живота в неговото многообразие. Управлението на риска е част от общото управление на системите. То изисква системен подход и в никакъв случай не се изчерпва със създаване на временни щабове, пресконференции и въвеждане на извънредни положения. Всички тези мерки, описани и подредени стоят в готовност и се задействат при реализирането на риска. И в институциите на здравеопазването – също. Още повече всички управляващи системата на здравеопазването са завършили магистратура по „Здравен мениджмънт“, в която „управлението на здравния риск“ е важна дисциплина. Не казвам, че всичко щеше да върви по мед и масло, но можеше да бъде по-леко за всички. Но все пак управлението на риска не трябва да наподобява системата на зимната подготовка – всички тръбят, че са готови да посещнат зимата и всички са изненадани от първия сняг….“, коментира проф.Любчева

Според нея близко до състоянието по управлението на риска стои още една област от живота ни – здравословните и безопасни условия на труд.

Правя една аналогия с обучението на ученици и студенти по ЗБУТ, защото то в момента също се неглижира. Задължителността на това обучение е вписана в редица документи на европейско и национално ниво, но то се осъществява на много малко места и за съжаление доста често се отъждествява с техника на безопасност, което е несъстоятелно. А всички сме свидетели на реалните ситуации, при които знанията и уменията по здравословни и безопасни усовия на труд са безусловно необходими. Няма да цитирам данни за трудови злополуки, инциденти с фатален изход, загуби от трудови злополуки и изгубени трудодни. Да, вероятно студентите не могат да преценят значението и важността на тази подготовка днес, но със сигурност след време ще бъдат удовлетворени от тази подготовка. Затова пък тези, които определят приоритетите за обучение, трябва да знаят!

С други думи, за подготовката в определени, много важни направления, трябва да се мисли не като за просто ежедневие или просто за осигуряване текущите нужди на преподаватели и дисциплини, нито само когато събитията ни връхлетят, а постоянно и дългосрочно – приоритетни знания и умения за всички – за граждани, за управленци, за ученици и студенти, които след училищната или университетската скамейка ще се нуждаят от тях в своята реализация. А още повече голяма част от тях са бъдещите управленци и от тях се очаква висока ефективност и качество и верни решения в трудни ситуации. И това да не се определя от някакви идеологеми, а да се ръководи от истинска грижа за качеството на живота ни. Поводът за размислите ми е COVID 19, но причината са наблюденията ми в много области от живота ни, които се нуждаят от промяна“, категорична е проф.Маруся Любчева.

Професор Маруся Любчева

Завършила е образованието си с професионална квалификация „инженер-химик“, специалност „Технология на полимерите“. От 1972 г. е докторант във бургаския Висшия химикотехнологичен институт „Проф. д-р Асен Златаров“. През 1977 г. доктор и има над 50 научни публикации в реферирани списания, множество публикации в националния и местния печат.

В периода между 1977 и 1987 г. е научен сътрудник. Доцент от 1987. От 1989 до 1991 г. е декан на Отделението по следдипломна квалификация в Университет „Проф.д-р Асен Златаров“. Била е декан на Факултет „Органични химични технологии“ от 1991 до 1993. След това до 1995 г. е ръководител на Катедра „Материалознание“ в същия университет.

От 1991 до 1995 г. е бургаски общински съветник. От 1995 до 2005 г. е заместник-кмет на Община Бургас. От 2005 г. е депутат в 40-ото народно събрание. На 1 януари 2007 г. става член на Европейския парламент от България до 2009. От 2013г. до 2014г. отново е евродепутат.

Доц. Маруся Любчева е член на 4 комисии в Европейския парламент: Комисията по международна търговия, Комисията по бюджетен контрол (пълноправен член), и Комисията по бюджети и Комисията по правата на жените и равенството между половете (заместник-член). Тя е член и на Делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество „ЕС – Казахстан“, „ЕС – Киргизстан“ и „ЕС – Узбекистан“ и за връзки с Таджикистан, Туркменистан и Монголия и заместник-член в Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество „ЕС – Украйна“. Тя е почетен професор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!