Последни Новини

Прогнозираният коефициент на безработица от 4.1% вероятно ще се увеличи

Над 100 участници предизвика първото онлайн национално ученическо състезание по бизнес информатика на Стопанската академия в Свищов
април 7, 2020
Респиратор от най-висок клас получи горнооряховската болница
април 8, 2020
Покажи всички

Прогнозираният коефициент на безработица от 4.1% вероятно ще се увеличи

За това предупреждава проф.Венелин Терзиев

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

През последните периоди на обозримо икономическо и политическо развитие на България за втори път осъществяваните социални политики по отношение на пазара на труда са изправени пред предизвикателства, които трябва да се преодоляват с особена бързина и вземане на правилни решения. Това препоръчва проф.Венелин Терзиев.

Той е доктор на науките по национална сигурност и икономика. Редовен професор е в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Научните му интереси и публикации са свързани с проблематиката на икономиката, националната сигурност и социалното управление.
Първият такъв период бе преходът към пазарна икономика, който предопределя своите приоритети в националната социална политика, в това число и в политиката на пазара на труда. През този период в края на миналото столетие се измени ролята на държавата по отношение на собствеността и при регламентирането на социалнотрудовите взаимоотношения. Понастоящем държавата гарантира материалното осигуряване на населението само в рамките на минималните социални стандарти, а държавните органи определят само минимума от трудови права на работниците, които са установени чрез действащото трудово законодателство”, разсъждава проф.Терзиев.
По думите му търсенето на пътища и методи за формиране на пазарен модел на заетостта със социална насоченост е вече в завършен етап от това развитие и експертите отчитат, че този преходен период е продължил доста по-дълго от предвижданото и е отнел на България поне двадесет години.
„За това свидетелстват процесите, извършвани във всеки от структурните блокове на социалнотрудовите отношения, в голяма степен определящи характера на пазара на труда и сферата на заетост, а именно: на пазара на труда, в сферата за производствена заетост, в блока от отношения, обхващащи заплащането на труда и присвояване на неговите резултати, и в отношенията, опосредстващи потреблението като условията за формиране на жизнено ниво и едновременно условията за възпроизводство на работна сила”, казва ученият.
Едновременно пазарът на труда създава пространство за проява на обективния икономически закон за взаимодействие между търсенето и предлагането на работна сила, изпълняващо преди всичко функцията по тяхното балансиране. Така механизмът на пазара на труда се явява механизъм за разпределение на индивидуалния труд по отрасли и сфери на общественополезна дейност, механизъм за превръщане на потенциала на трудовите ресурси в обществен труд, реализиращ възможностите на човека и носещ му доход. Следователно за крайна цел при регулирането на пазара на труда и неговото социално приемливо функциониране може да се счита продуктивната заетост на човека.
Втората и много решаваща функция и фактор на действие на икономическия закон за взаимодействието между търсенето и предлагането на работна сила е определянето на началната цена на работната сила като главен стимул за заетост и източник за осигурена издръжка на самия работник и неговото семейство”, подчертава проф.Венелин Терзиев.
Той допълва, че сферата на заетост и пазарът на труда си взаимодействат по закона за „скачените съдове“- колкото е по-голямо напрежението на пазара на труда /надвишаване на предлагането над търсенето/, толкова по-малко е в сферата на заетост и обратно. Поради това неговото състояние е един от ключовите показатели за всички държавни решения в социалнотрудовата сфера и съвместните /тристранни/ споразумения в сферата на социалното партньорство.
„Възниква въпросът защо проблемът за регулиране на пазара на труда придобива такава актуалност в България?
Работата е в това, че пазарните преобразования много неравномерно обхващат всички звена на икономиката, проникват в нейните вътрешни механизми и взаимозависимости. Тяхното управление с цел формирането на единен национален пазар на труда изисква съгласувани действия.
Критичен момент на пазара на труда настъпва през периода на преструктуриране на българската икономика l в периода 1990-1997 година. Този период е свързана с процесите на приватизация и преобразуване на „социалистическата“ държавна собственост в частна собственост и освобождаването на голямо количество работна сила. Този процес протича спорадично с определени пикове и спадове, като продължава относително дълъг период от време. Всичко това е свързано с регламентираните периоди на приватизация от държавата на различните сектори на икономиката.
Втората критична ситуация настъпва по времето на финансовата криза през периода 2008 и 2009 година. В България този период настъпва с известно закъснение и възстановяването на икономиката продължава до 2010 г. В сравнение с предишния период на криза равнището на безработица не е в такива критични стойности, но се забелязват определени негативни явления в определени сектори на икономиката и от там негативни процеси на пазара на труда. Характерни са пикове на висока безработица в определени региони на страната за които има най-тежки последици.
Преодоляването също е доста бавно и мъчително и е свързано с „плащането“ на определена социална цена, която обществото като цяло се налага да плати”, анализира проф.Терзиев.
Ученият е категоричен, че основа на пасивната политика на пазара на труда се явява отговорността на държавата за положението на работника и работодател. Такава политика е характерна за преходната икономика и предполага определени гаранции за работниците от страна на държавата за периода за стабилизация на страната. По същество тя се явява продължение на държавния патернализъм в условията на изграждане на пазарна икономика и е насочена към изглаждане на социалните конфликти.
„Бидейки неотделима част от социалната политика на държавата в периода на изграждане на пазарна икономика, пасивната политика на пазара на труда преследва главната си цел- стабилизиране на нивото на потребление от трудоспособните лица, попаднали в положението на безработни, избягвайки по този начин конфликта между труда и капитала.
Критиците на подобен курс считат пасивната политика на пазара на труда социално опасна и заплашваща с мързел и паразитни настроения и мотивации от страна на безработните, потискащи правата на работещите членове на обществото. Противниците на преобладаването на пасивните програми за регулиране на пазара на труда, в това число и програмите за застраховане от безработица твърдят, че за държавния бюджет, както и за бюджетите на другите нива, главна задача трябва да стане съдействието на продуктивната заетост, а не „консервацията“ на безработицата. А това е вече мярка за активна политика на пазара на труда”, категоричен е изследователят.
Проф.Терзиев е убеден, че основа на активната политика на пазара на труда трябва да остане съдействието на безработния в неговото активно търсене на способи за включване в трудовата заетост, което би му позволило да обезпечава финансово себе си и семейството си с доходи и други средства за съществуване.
„Иначе казано, активната политика на пазара на труда прехвърля отговорността за положението на човека и неговото семейство на самия него. Той ще живее в съответствие със своя доход от собствената заетост и тогава само от него зависи положението на хората, които издържа.
Трудностите на различните периоди диктуват невисоко ниво за реализация на тази отговорност в областта на жизненото ниво- нивото на минималните социални стандарти. Но другите насоки в държавното съдействие на заетостта: социалната защита на работещите и безработните, социалната помощ и поддръжка в областта на заетостта- понастоящем се нуждаят от съответстващия инструментариум за оценка на собствената дееспособност”, обяснява ученият.
Отказвайки се от своите патерналистически в миналото позиции в областта на организацията на труда и заетостта, държавата не трябва да остава безучастен наблюдател на трудностите, с които се сблъсква обществото във връзка с промяната на икономическия модел или както е в настоящата ситуация – попадайки в пандемична обстановка.
Държавата трябва да се проявява като активен субект за прогнозиране и регулиране на заетостта с присъщите само на нея специфични функции в сферата на заетостта – заплащането на труда и неговата социална поддръжка, социалната защита и социалното партньорство.
Настоящата кризисна ситуация по повод разпространението на вирусна инфекция на COVID 19 поставя отново на изпитание реализираните социални политики по отношение на безработицата и заетостта. Цели сектори на икономиката са в принудителен застой (престой) и други са ограничени до такава степен, че функционирането им е минимално. Това предполага активни процеси на натиск върху действащата социална система. Доколко тя е в състояние да понесе тези критични процеси и в какъв обем те ще се случат предстои да видим, но за всички е ясно че негативното влияние вече е факт и то ще се засилва. Независимо от това, че българската икономика в последните години бележи ръст, то напредъка е доста крехък и незначителен за да може да компенсира случващото се”, подчертава проф.Терзиев.
Ученият допълва, че основата на европейската активна социална политика на пазара на труда е свързана с проектното начало. Това е процес, който изисква подготовката на проекти от местните общности, които да бъдат представени за финансиране по определените оперативни програми. Този подход на реализиране дава възможност да се реализират и финансират проекти, които са доказано необходими за местните общности и ще послужат за подобряване на социалната среда.
За съжаление този подход изисква доста продължителен период за осъществяване, който е съпътстват с конкурсна процедура, предварителна оценка на проектните предложения и последващо сключване на съответните договори за изпълнение. Практиката показва, че необходимото време за подобна процедура е около 6 месеца при оптимално й осъществяване.
В тази кризисна ситуация, при която почти всички сектори на икономиката с малки изключения са засегнати, се пита дали това е възможен сценарий и доколко той ще отговори на обществените очаквания”, казва проф.Терзиев.
Според него възможните решения в тази посока са няколко. При действие в режим на извънредно положение да се предприемат интервенции, които да имат временен характер и да променят Националния план за действие в сферата на заетостта. Обикновено такива кризисни мерки трябва да бъдат предхождане от обстоен и детайлен анализ – за което времето е недостатъчно и няма как да се реализира, т.е. те трябва да стъпят на предишен опит в периоди на кризисни ситуации.
„Ако се базираме на натрупания предишен опит и търсим апробирането на тези мерки, то трябва да съобразим, че автоматичното им пренасяне в сегашната ситуация е невъзможно и дори немислимо. Потребността от бърза реакция поставя на изпитания не само българското правителство, но и останалите европейски правителства, които би следвало да действат в синхронна политика, обуславяна от членството ни в Европейския съюз.
Обусловена и налична в настоящия момент такава политика на практика не съществува, освен наличието на комплекс от предпазни мерки свързани с живота и здравето на хората. Това поставя въпроса дали тя ще се реализира или дали националните органи не трябва да действат самостоятелно, без да очакват такава европейска синхронизация. По-вероятно е да се случи второто и всяка отделна държава да се опита да приложи подходящ и адекватен механизъм, който е полезен за съответната държава в зависимост от обстоятелствата. Към настоящият момент са известни мерките, които прилагат държави като Италия и Испания. Това са пасивни мерки на директна компенсация във финансов и натурален ресурс, които да осигурят относително нормален живот в период на карантина. Това дава относително спокойствие на хората, които са засегнати и са карантинизирани и дава възможност да се отложи за относително кратък период от време вземане на останалите решения”, категоричен е анализаторът.
По мнението на проф.Терзиев в България този процес на вземане на решения във вече текуща кризисна ситуация се забави и предварително предложения комплекс от такива пасивни мерки все още не сработва и няма как да се оцени неговото въздействие. Още повече българския парламент прави многократни промени в тази посока и конкретно реализираните предложения все още не са в пълно действие. Това увеличава натиска върху социалната система, като службите по заетост отчитат все повече и повече регистрирани безработни лица, от различни засегнати сектори на икономика. В този случай действат обичайните способи на социално подпомагане – обезщетения при безработица при условията на действащия Кодекс за социално осигуряване, помощи при особен тежък социален статус, помощи при хора с ограничени възможности и др.
„Това разбира се не е очакваното решение на проблема и при всички случай системата на социално осигуряване в широкия смисъл на това понятие ще бъде подложена на далеч по-силен натиск в обозримо бъдеще. При тази ситуация ще се наложи прилагането на извънредни мерки при отчитане на конкретните обстоятелства (най-засегнати сектори, предстоящо освобождаване на голямо количество работна сила, регионални различия, приход на хора от други държави, които се прибират в България в следствие на създалата се кризисна ситуация и др., области с относително висок брой на заразени от COVID 19, и др. )
В посока на реализиране на активните мерки, то този процес в начален стадий на развитие. Не се предлагат процес на тяхното активно обсъждане и реализиране и не се отчита, че стресовата ситуация, в която е поставена социалната система е доста високо. Оказва се, че тя не е способна да реагира толкова бързо и адекватно. Комплексът от мерки и мероприятия следва да е доста разнопосочен, като например за тези от сферата на културата, чийто възстановяване, дори след приключване на периода на пандемията ще е доста дълъг. Налага се обосновано диференциране на този подход на вземане на решения и „обличането му“ в съответната законова форма. Процеса на вземане на тези решения ще бъде закъснял и няма да окаже необходимото въздействие, което се очаква от всички, защото са засегнати всички в една или друга степен. Безспорно икономическата система на страната е в относително равновесие и тя не показва целият набор от елементи, които да отчитат пълен критичен етап, но трябва да отчетем и забавеното действие на този процес, който е свързан с поведението на работодателите. Те се опитват, чрез инструментариума на трудовото законодателство да запазят своята дейност, дори и с намалени темпове – ползването на платени и неплатени отпуски, производствен престой, намалено работно време, дистанционна работа и т.н.  На тези действия от страна на работодателите може да се разчита в относително кратък период от месец или два, след което държавата трябва с пълна сила да употреби своите възможности за защита и регулираща функция, и се постарае да осъществи в максимално добра степен своята роля на активен играч на пазара на труда. Доколко и как това ще се случи, предстои да видим и да усетим!?”, коментира проф.Венелин Терзиев.
Той изследва кризисната ситуация, настъпила в следствия извънредната ситуация от COVID 19.
Ученият прогнозира, че изпълнението на поставените цели и дейности в Националния план за действие по заетостта ще бъде чувствително затруднено от създалата се качествено нова и различна обстановка.
Независимо от това, че част от работодателите задържат под една или друга форма своите служители и това поддържа изкуствено пазара на труда в относително равновесно положение, то ситуацията ще се промени драстично в следващия съвсем близък период от време.
Част от персонала на най-засегнатите сектори на икономиката, като туризъм, обществен транспорт, и др. започнаха процес на освобождаване от работа на своите служители. Това ще промени доста бързо предвидените прогнози за увеличаване на заетостта и запазване и дори намаляване на равнището на безработица”, предупреждава проф.Терзиев.
Ученият казва още, че на практика на пазара на труда ще се формират други уязвими групи, които пряко са следствие ос създалата се пандемична обстановка. Това ще наложи преформулиране на целите и приоритетите на действие на Националния план, дори и промяна на финансовата му рамка.
„На пазара на труда ще попаднат хора, които имат съответната квалификация и специфични компетенции, но в настоящата ситуация са невъзможно да бъдат приложими. Възможните варианти за действие са в няколко посоки: те да бъдат финансово подпомогнати чрез съответното парично обезщетение, като се очаква че дейността в която са били ангажирани ще се възстанови достатъчно бързо след приключване на кризисната ситуация или да се търси действие в посока за насочването им към все още наличните свободни други работни места, които не отговарят на тяхната квалификация и компетенции. И двете мерки биха имали временен характер, които по-скоро да възпрепятстват попадането им в тежка социална и жизнена ситуация”, прогнозира изследователят.
Според проф.Терзиев в обществото има достатъчно отчетливи сигнали, че особено тежки проблеми съпътстват малкия и средния бизнес, и то този който не разполага със свободен финансов ресурс. Това поставя по различен начин формирането на новите критични групи от хора, които са останали или ще останат без работа в близко време. Относително разнороден състав от професии и с различни възрастови характеристики човешки ресурс, който ще изпадне в дискомфорт да участва в пазара на труда при ограничено предлагане на работни места. Наличието на икономически и социални дисбаланси в съответните райони на страната, особено в на този в Северозападната част на страната ще предопределя още по-тежка ситуация.
Подходите следва да се диференцират в две направления – първото в усилия за запазване на съществуващата заетост, чрез подпомагане на самите предприятия. Прилагани са различни практики и технологии за осъществяване на такива дейности, които с променлив успех са реализирани в България. В България се наложи успешна практика за подпомагане на хората, които им остава малко време да пенсиониране за изслужено време и старост – механизъм за изплащане на определено възнаграждение и осигурителните плащания върху него за период до две години. Почти същият механизъм би могъл да се предложи и реализирана, като се определи конкретен период на действие. Възниква въпроса в кои направления да бъде насочен подобен финансов ресурс и как той ще се разпредели максимално справедливо. Естествено могат да бъдат приложени различни системи от критерии за подбор, като намалени производствени обеми, намален зает персонал на база предходна численост, както и такива за секторите, които са пряко засегнати и не могат да осъществяват своята дейност. Всеки един от критериите би следвало да има определена коригираща тежест при вземане на съответното решение за подпомагане. Това е механизъм който лесно би се реализирал и ще даде най-бързо резултат, като ще способства да не се освобождава работна сила за периода на кризисната ситуация. Въпросът е отново дали пазарното поведение на съответното предприятие ще се възстанови достатъчно бързо и в пълен обем след приключване на необичайната криза от пандемията на COVD 19”, коментира проф.Терзиев.
Ученият допълва, че все пак налице и към този момент са предприятия, които преустановиха своята дейност и освободиха почти целия се персонал – особено тези в сферата на услугите, които не могат да ги осъществяват под никаква друга форма.
Това налага и въпросът да се мисли какво се случва с този персонал, който има специфични умения и за да бъдат те реализирани е необходимо включването им в подобни дейности. Ако това е невъзможно би следвало да се търси изход за тази група новопоявили се безработни лица. Отново има решения поне в две посоки – единият е пасивният подход с подпомагането им в кратък времеви период с финансови средства (под различни форми – обезщетения, социални помощи и др.) или другия – преквалифицирането им в такава област в която се очаква да им бъде осигурена заетост. Голяма част от тази група в последните години не са били активни играчи на пазара на труда и това се явява непривична тяхна роля и в началото ще има адаптационен период, т.е. осъзнаването, че се намират в качеството на безработни лица на не особено динамичен и затворен трудов пазар. Това са предимно хора от малките и семейни предприятия, които са осигурявали чрез своята производствена дейност или такава в сферата на услугите прехраната на семействата си”, подчертава проф.Терзиев.
Той припомня, че преустановяване на дейността и на големи предприятия, чиято дейност е основно свързана с други такива в други държави, в момента е в период на застой. Голяма част от персонала е в платен или неплатен отпуск, като се очаква позитивно решение на кризисната ситуация и завръщането на всички на работните си места. Има и негативна възможност, която може би трябва да се очаква, че този тип производства ще се свият много и намаляването на производствената дейност ще бъде основано на факта, че стоковите  пазари няма да се възстановят автоматично. Това ще създаде допълнително голям натиск на българския пазар и ще изправи действащата система пред сериозно предизвикателство да търси възможности за решаване на проблемите чрез инструментариум и мерки, които да имат устойчива заетост.
В крайна сметка е наложително бързо да се обмисли промяна на целите и дейностите в Националния план за заетост и осигуряване на допълнително финансиране, което да подпомогне процеса на преодоляване на кризата, както и да подпомогне функционирането на пазара на труда”, съветва проф.Терзиев.
Изследователят е убеден, че заложените прогнозни параметри за постигане в настоящия план следва да се променят, което ще доведе до негативна тенденция на заетостта и увеличаване на безработицата. В настоящата програма са предвидени средства за осигуряване на заетост със средства от държавния бюджет на почти 13 000 безработни и обучение на 11 824 безработни. Това ще се окаже твърде недостатъчно, като се има предвид, че само в последните дни регистрираните безработни лица на ден са многократно повече от предишни периоди и този процес ще продължи и през следващите няколко месеца.
Прогнозирания коефициент на безработица от 4.1% вероятно ще се увеличи и ще достигне далеч по-високи нива, като вероятно ще надмине критичните нива от периода на финансовата криза през 2008 г”, предупреждава проф.Венелин Терзиев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!