Последни Новини

Древни лечители гонели страшни болести с огън, чесън и сапун

Борис Илиев с разбиваща балада по текст на Прея
март 19, 2020
Монасите от Лопошанския манастир правят молебени пред чудотворна икона на Богородица
март 24, 2020
Покажи всички

Древни лечители гонели страшни болести с огън, чесън и сапун

 

Етнологът д-р Илия Вълев разказва за старинни ритуали при масов мор

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Още от дълбока древност българската народна медицина е известна с многобройни лечебни практики.

За доиндустриалното общество болестите идват от свръхестествения, демоничен свят. Значителна част от тях са персонафицирани като невидими свръхестествени същества или зли сили“, обяснява етнологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Илия Вълев.

Изследователят подчертава, че за да се съхрани, българският народ е възприел, създал и развил много практики не само за лечение, но и за профилактика. Дълго време се е разчитало на мито-ритуална медицина, прилагана от знахари, врачки, баячки, правилци или по известни като чакръкчии, церачи и др..

Тези народни лечители се ползвали с голямо доверие и почит . Вярвало се, че могат да контактуват с отвъдния свят. Традиционните лечители дължат уменията и знанията си на свои преки кръвни родственици – баба, дядо, майка или баща, които им предават способностите си обикновено преди смъртта си. Според народните вярвания обаче, човек може да получи дарба да лекува и след различни преживени инциденти – при изпадане и събуждане от кома, при попадане във вихрушка, след загуба на съзнание или чудодейно изцеление от тежка болест. Използвани са различни практики като гадаене за причините на болестта, баене, изричане на словесни формули с магически характер, гасене на въглени, леене на куршум с олово, восък или яйце, пиене на билкови отвари, мазане с мехлеми. Изработвали са се амулети с апотропеен характер,извършвало се е опушване с предмети от растителен или животински произход и др.“, разказва етнологът.

По думите му предците ни са смятали, че болестите нападат здравия човек, защото „така му е писано”, „така е орисан”, нарушил е определени забрани или не почита дните на светците.

Трудно е да се каже колко и какви болести са били познати, тъй като в старо време народът ни е обозначавал като болест и самия симптом за нея – световъртеж, кашляне, бодеж, температура, болки в корема и др. Сред етнографските архиви са записани названия на болести като „треска”, „лоша болест”, „огница”, „червенка”, „безсъница”, „руса” или още „смръдла”, „болесчица”, „устрел”, „морава”, „лисата”, „бабици”, „клинове” и много, много други.

Като най-страшни болести са сочени чумата, холерата и шарката (сипаницата, брусницата и лещенката). Така например за търновското село Арбанаси историческите извори разказват развиването на сериозни чумни епидемии през 1717 г., 1729 г., 1770 г., 1774–1777 г., 1790 г. и 1837 г. Единично сведение пък допълва, че през 1848 г. в Арбанаси умират 40 души от холера.

Чумата е представяна като стара, грозна, гърбава бабичка в черни дрипи, с дълги разрошени коси, с червени очи и остри нокти. Способна да се превъплащава във всякакви животни, тя напада и мори цели селища. Чумата носи със себе си малко, увито във вълна дете, което народът ни нарича „чумниче”. За да я омилостивят хората оставят пред дома си вълна, корито с топла вода и сапун, гребен и пешкир. За предпазване от чума при слух от нейната поява къщата се загражда с гръмотрън или с глогови тръни, децата се провират под лесков корен, прешива се скилидки чесън към забрадките на жените и към ризите на мъжете или пък се облича „чумева” риза, обредно изтъкана от девет вдовици. Къщите и дворовете се опушват с тлеещи огньове от боклуци. За предпазване от чума на много места в България, особено в нейната южна и североизточна част е регистрирана практиката „заораване на селото”, т.е. обграждане на селото в заоран в земята като граница кръг. Обредното действие е извършвано от двама братя близнаци с волове близнаци и с рало направено от дърво близнак“, споделя Илия Вълев.

По думите му има и други регистрирани традиционни дейности за отблъскване на чумата също с главни действащи обредни лица двама братя близнаци – добиване на жив или нов огън, през който минават всички жители на селището заедно с техните животни. Прибягвали са до заключване на селото посредством обикалянето му от братята с ключове в ръце, които при срещата им в края на обиколката съчленяват и зариват в земята, след което мажат портите на всички къщи с катран. Извършвало се е мамене и извеждане на чумата от селото чрез даряване на храна, която се оставя на границата между две селища. Добре позната практика е и временното бягство в гората или въобще преместването на цялото здраво население от селището на друго място.

Другият страшен бич била холерата. Тя се представя като по-малка сестра на чумата, но също толкова грозна и дрипава. Най-разпространени начини за лечение са пиенето на вино или ром с черен пипер, яденето на много чесън, кръвопускането и разтриването на цялото тяло със смес от счукан чесън и оцет. Практикува се и затопляне на краката с топла вода със сол и пепел, пиенето на чай от лайка, разтриване с ракия с накиснати в нея билки и др. Спомени също посочват временното бягство в гората на здравото население от селището“, изтъква изследователят.

Друга страховита болест е шарката. Тя се представя като три сестри, моми, които обичат да се мият и решат, да ядат сладко, да спят във вълната или сламата. Спазвали са се доста забрани – не се готвят бобови храни, не се коли животно, не се пари вълна, не се говори на висок глас в къщата, не се преде и тъче. Приготвят се пресни питки, намазват с с осветен в църквата мед и се раздават в къщи и на съседите, за да си ходи „сладка и медена”. За облекчаване на болните се практикувало и къдене с кълчища при месечина на двора, така че димът да влиза под ризата. Интересна обичайна практика е присаждането, т.е. ваксинация при едра шарка, което става с надраскване на кожата над лакътя на здравите деца с перо и пак с него се нанася гной като мая от пъпка на болното.

Здравната култура в страната дълго време е била на много ниско равнище. Едва след 1950 г. започва да се повишава с водената политика за подобряване на здравно-медицинската система и безплатен достъп на гражданите до нея. Изграждат се амбулатории и малки поликлиники. Между 1950 г. и 1970 г. броят на лекарите в страната се увеличава от 5164 на 15 819, зъболекарите от 1550, стават 3111, а медицинските сестри от 2304 стават 25 265. През същия статистически период скачат и посещенията при лекар – ако през 1959 г. българинът е използвал средно 3,27 пъти медицински услуги, то през 1970 г. той прави това вече 5,04 пъти“, посочва Вълев.

Древни лечители са оставили своя опит и познания в т.нар. лековници. Това са сборници с рецепти за лекове при конкретни заболявания, включително дозировка и начин на приложение и често с диагностични и прогностични указания. В тях дори са поместени съвети как човек да се храни и живее правилно, как да поддържа хигиена на дома и тялото, за да е здрав.

Любопитна подробност е, че най-старият познат ни у нас лековник е „Цяровете на свети Козма”. Текстът е написан в старобългарски псалтир отпреди X век на глаголица. Други известни стари лековници са „Ятрософия” от XIV век, Хилендарски медицински сборник също от XIV век, Рилският и Самоковския лековници и двата от XVIII век. Известни лечители от преди Освобождението са Аврам йерей от Карлово, йеромонах Дамаскин от Врачанско, Неофит Рилски, Мехмед Османлията и Филип Хараламбов от Търново, Матей Преображенски Миткалото и др.“, изброява Вълев.

Освен вярването, че „за всяка болка има билка”, болестите са гонени и с молитва и почитане на светци-покровители. Ритуалите включват литургии, петохлебие и водосвет. Спазвали са се забрани като избягване на домашна и стопанска работа през празничния ден и даването на курбан. При сериозни епидемии били устройвани литийни шествия с Христовия кръст и хоругви с изображения на светци войни и лечители. За силни покровители срещу определени болести са се смятали Св. Атанас, Св. Антоний и Св. Харалампий, Св. Екатерина, Св. Панталеймон и Св. Варвара. Светите братя лечители Дамян и Козма и Св. Йоан Кръстител пък са известни като закрилници на знахарите, врачките и баячките.

снимки-личен архив и Музей „Етър“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *