Два опита за освобождаването на Левски от негови съратници и революционери след като е заловен в Къкринското ханче, са малко известни на българската общественост. Идеята за спасяването на Апостола била на най- доверения му приятел Христо Иванов Големия, който е член наа Търновския революционен комитет, а след смъртта му го оглавява. Днес реликви и документи, свързани от последните години от живота на Апостола, могат да бъдат видяни в единствения у нас музей- затвор и в Регионалния исторически музей в старата столица. След залавянето му в Къкринското ханче на 27 декември 1872 година, Левски е отведен в Търново заедно с Христо Цонев- Латинеца и Никола Цвятков Бакърджиев. Той е хвърлен в турския затвор в Търново и прекарва там до 31 декември, когато рано сутринта го откарват към София. През тези дни в новопостроения Конак в Търново вървят разпити за установяване на самоличността му.
„Три пъти е разпитван в сградата на турския Конак, едва на третия разпит той признава, че е Левски, тъй като вече знае, че османската власт притежава негова снимка. При разпитите знаете, че Левски не издава нито един от своите съратници, запазва в тайна името на всички членове на комитетите и споменава имена на комитетски дейци които са извън пределите на Османската империя няма как турската власт да посегне на техния живот!“, разказва д-р Атанаска Стамболийска, уредник в РИМ- Велико Търново. Левски вече бил разпознат и саомличността му потвърдена пред турските власти от богатия търновец Стефан Карагьозов, член на Търновския революционен комитет. Тя допълва, че противно на разпространеното мнение, че от Ловеч до Търново Апостола е със съвсем слаба охрана, той е варден от 150 заптиета, тъй като турските власти са подозирали вече кого са заловили. Левски е хвърлен в отделна килия и не е подлаган на инквизиции, тъй като според историците, турските власти имали голям респект към него и допускали, че един ден можело да стане лидер на България. Дори изпратили лекар- търновеца д-р Стат Антонов, който да го лекува, тъй като бил ранен в ухото в Къкрина. Идеята за освобождаването му е на най- близкия му съратник Христо Иванов- Големия, поборник и комитетски деец, който още от 1862 година сътрудничи с Апостола и е създател на Вътрешния революционен комитет, а през 1870 двамата създават Търновския революционен комитет. Подчинен е пряко на Васил Левски. След обединението на ВРО и БРЦК, получава от Васил Левски пълномощно да следи работата на шест комитета в района Русе-Търново-Стара Загора-Сливен. Участва в акции за набавяне на пари и оръжие.
Христо Иванов -Големия, заедно с отец Матей Преображенски са били от най-доверените му приятели в региона. Христо Иванов- Големия е с богат опит на революционер, участник в българските легии в Белград, когото Левски назначава за шеф на тайната полиция във Вътрешната революционна организация и член на Търновския революционен комитет. „След като Христо Иванов Големия, разбира, че Левски е заловен, решава да събере дейците на търновския комитет , идеята е да се запалят факли, да се хвърлят в двора на Конака, по този начин да се предизвика размирици и в суматохата Левски да бъде изведен.”, разказва още д-р Стамболийска. Търновските комитетски дейци обаче не се отказват и решават да направят засада с отряд, която да освободи Апостола, докато го карат към София. Тъй като турските власти пазят в пълна тайна датата и часа на извеждането на Левски от затвора и този опит се оказва неуспешен. Допълнително пък драконовската охрана по пътя на Левски към бесилото създава невъзможност да се реализира плана, както информира и https://times.bg/.
И търновските комитетски дейци не разбират за часа на извеждането на Васил Левски. А по време на преместването му от Търновския затвор към София, преминават през прохода Арабаконак и Левски вече е екскортиран от 250 души жандармерия, конници и войници!
И до днес в някогашния турски затвор е съхранена килията, в която Левски прекарва 4 дни, а музеят пази двата печата с лъвче на Търновския революционен комитет, негова снимка от 1870 година и дяконския му орар. След смъртта на Левски у членовете на Търновския революционен комитет настъпва паника и страх, но не след дълго дейността му се възобновява, разказва още Атанаска Стамболийска. Христо Иванов- Големия оглавява комитета и участва и в Априлското въстание в битките при Ново село и връх Марагидик. Включва се в освобождението на Ловеч по време на Руско- турската война, след това формира Търновска доброволческа чета „Раковски-Левски“ от 500 човека и е неин войвода по време на Сръбско- българската война. След освобождението той е депутат от Ловеч в VI-то Обикновено народно събрание от Народно-либералната партия на Стамболов. Записва своите спомени и те са издадени. И в неговите спомени са описани двата опита за освобождаването на Васил Левски от търновския затвор.