Последни Новини

Откриха антични накити, манерка от щраусово яйце и кана с човешко лице край Лясковец

Дарения за над 142 000 лева получи за година болницата в Горна Оряховица
декември 30, 2019
Археолози откриха антична преса за масло и детайл от римска гробница на над 2000 години
януари 2, 2020
Покажи всички

Откриха антични накити, манерка от щраусово яйце и кана с човешко лице край Лясковец

Археолози попаднали на екзотичните находки в навечерието на Коледа в местността Клена

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Откриха уникални златни и сребърни накити преди дни край Лясковец. Разкопките са осъществени от Калин Чакъров, археолог в Регионалния исторически музей във Велико Търново.Проучвателят и екипът му попаднали на екзотичните находки в навечерието на Коледа. В края на декември приключили спасителните разкопки на надгробна могила от римската епоха, намираща се в местността Клена край винарското градче. Обектът е в близост до подножието на Пертопалвловския манастир – място, което е благоприятно за човешки живот от незапомнени времена. По време на разкопките бяха открити 19 гроба, повечето датиращи от III в. сл. Хр. Те представляват ями, вкопани в могилния насип. В тях са положени останките на кремирани хора и разнообразни предмети, свързани с покойниците – керамични и стъклени съдове, бронзови монети, златни обеци, храна от животински произход и др.“, информира археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Калин Чакъров.

 

Той сподели, че прави впечатление, че повечето от поставените керамични съдове са „като за умряло“, защото имат следи от продължителна употреба, липсват дръжки и други части. Това ги прави нефункционални във всекидневния живот. От един от гробовете произхожда рядко срещан керамичен съд – кана с изображение на човешко лице. Стилът на изработката на съда напомня за работилниците на Античния керамичен център край Павликени.

Най-представителен е централният гроб в могилата. Той е със значителни размери от 3 метра дължина и 1,20 метра дълбочина. В него е кремиран виден представител на местното общество. Като гробни дарове и лични принадлежности на починалия са поставени различни ценности – войнишки колан със сребърни апликации, керамични съдове, желязна брадва, бронзова монета и др.“, обяснява Калин Чакъров.

Археологът изтъква, че две от находките в гроба имат много висока научна и художествена стойност. Едната е сребърна фибула /б.а.безопасна игла/ с позлата и много детайлно изображение на конник с копие, придружен от неговия помощник. Бижуто, с което покойникът е закопчавал своята дреха е голяма рядкост за българските земи.

Друга екзотична находка е манерка, изработена от щраусово яйце. Тя е извадена на парчета и тепърва ще поднася изненади. След почистването на находката от специалисти по консервация и реставрация, може да се окаже, че по яйцето има и украса с червена боя, позната от други краища на Римската империя, за което има податки на този етап. Манерката е една от най-ценните находки, защото в днешна България подобни съдове се броят на пръстите на едната ръка. Предстои да бъдат почистени, консервирани и реставрирани още редица керамични съдове, открити на парчета в гробовете, с което информацията за обекта ще бъде обогатена значително.

Интересна подробност, свързана с насипването на могилата показва, че в пръстта се срещат следи от клонки на растения и отпечатъци от изтлели черупчести плодове, вероятно орехи. Това е непряко свидетелство за сезона, през който е натрупана могилата. В някои от гробовете са намерени дори и запазени черупки от орехи, съхранили се благодерение на това, че са изгорени във връзка с погребалните ритуали. Случайно или не и до ден днешен на мястото продължават да растат орехови дървета.

След кончината на човека, заради който е натрупана могилата изглежда са извършвани посмъртни обреди. Така могат да бъдат обяснени откритите в насипа над гроба сгъваем железен стол и цели керамични съдове, някои от които поставени в специална кутия (циста)“, разказва Чаров.

Изследователят обяснява, че от района на Лясковец има и други преки сведения за заможни траки, приели римския начин на живот. Един от тях е градският съветник в булето (б.а.Градския съвет) на Никополис ад Иструм – Севèр, син на Севèр, който доживява четиридесет и пет годишна възраст. В памет на покойника надгробна плоча издигат съпругата му Дентусуко, дъщеря на Герулон, и техните синове Силван и Марк. Паметникът и до ден днешен може да бъде видян в близост до църквата „Св. Никола“ в центъра на Лясковец. Името на починалия, Севèр, свидетелства, че той е роден най-рано в края на II в. по времето на император Септимий Севèр (193–211) или при управлението на някой от неговите наследници. Съпругата му е с изразителното тракийско име Дентусуко. Изглежда тя е от местен тракийски род потомствени градски съветници, защото брат ѝ Флор, син на Герулон, е също булевт в местния административен център. Надгробният паметник на последния е вграден векове по-късно в царския дворец на хълма Царевец във Велико Търново. Това показва, че в района на днешните съседни градове Лясковец и Велико Търново продължава да има тракийска аристокрация и през III в. сл. Хр., но вече в рамките на римската държавна система.

Надпис-посвещение на тракийския бог-конник върху голям каменен съд за разреждане на вино (кратер), открит в землището на Лясковец, съобщава името на друг местен аристократ – Корнелий Анейкет. Той е вероятно булевт или военен. Отчупената част от паметника, съхраняван днес в Националния археологически институт с музей към БАН в София, ще запази завинаги в тайна каква длъжност е изпълнявал човекът от надписа“, споделя Калин Чакъров.

От землището на Лясковец произхождат още множество дребни находки – монети, накити, керамични съдове, статуетки и др. Известна е и една каменна антична преса за вино, което доказва, че районът е с развито лозаро-винарско производство още от дълбока древност.

Хилядолетия по-късно надгробната могила в местността Клена е използвана отново като гробище, но вече през Средновековието или османския период. За това сочат три от изследваните гробове, които са с трупополагане, имат изпънати край тялото ръце и не са придружени от гробен инвентар. Проучваната през 2019 г. надгробна могила е пъврият изследван чрез методите на археологията обект от римската епоха в землището на Лясковец.

Разкопките са породени от частно инвестиционно намерение с възложител Пламен Чеснаров ,собственик на фирма „Троя стил“, което засяга целостта на могилата.

За разкопките екипът получи благословията на община Лясковец. Проучванията са подпомогнати и от директора на Великотърновския музей, д-р Иван Църов, специалисти по консервация и реставрация и археология от същата институция, археолози от Горнооряховския музей и проучватели на свободна практика“, подчертава Чакъров.

През новата 2020-та година ще бъдат търсени източници на финансиране, за да бъде изследвана останалата част на могилата, криеща заровени в себе си още множество тайни за обитателите на района на Лясковец през римската епоха.

Снимки-личен архив

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!