ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Роден е в Карлово. Завършил през 2000 г. ВТУ, специалност „История и География“. За кратко е бил учител във Варна, а през 2002 г. след конкурс станал асистент в катедра „География“ . През 2012 г. защитил докторантура по Социално-икономическа география, а от 2014 г. е доцент. Бил е зам.декан на Историческия факултет по учебната дейност. През 2017 г. е избран от Академическия съвет за директор на Дирекция „Магистърски програми“. От 3 юни тази година е зам.ректор по учебната дейност на висшето училище.

-Доц.Симеонов, научните Ви интереси са свързани с регионалното развитие и регионалната политика в България и процесите, произтичащи от социалните неравенства и качеството на живот, пречупени през призмата на Социално-икономическата география. Има ли интерес от младите хора към тази специалност?

-Трябва да кажа, че тази специалност за мен е важна и доказателство за това е бившият премиер на Великобритания Тереза Мей, която е завършила География, а след това е специализирала в икономическата сфера. Явно и на Запад знанията в тази сфера са важни. Интересът у нас към „чистите“ специалности, в т.ч. и География в последните години не е толкова голям за сметка на това, че се появиха все повече хибридни двойни и дори тройни специалности, които привличат кандидатите като „История и География“, „Български език и География“. Има интерес към Географията и тази година сме попълнили 100 % държавната поръчка. Има и нещо ново-Географията се трансформира, както всички науки и започва нейния път през т.нар.регионални науки.Имаме специалност, която е с по-модерното звучене „Регионално развитие и геоикономика“. Тя е съвместно с колеги от Стопанския факултет.

-Започва кампания за прием на студенти. Какво ново се предвижда за привличане на обучаеми?

-Доволни сме от старата кампания и приема, който направихме за бакалаври, магистри и докторанти. Великотърновският университет се отличава с това, че традициите са водещи. Няма да правим революции, а ще правим еволюции. Нещата, които са добри и се утвърдиха през последните години ще ги запазим и доразвием, но и ще акцентираме върху новите идеи. От 2 декември стартира акцията „Рано рани“, която отличава нашия университет от всички останали. Освен с минимален брой места за запазване по всички специалности, тази година ще има възможност и за запазване за платената форма на обучение, защото интересът към нея нараства. Като прибавим, че държавната поръчка за някои направления е минимализирана или приключва, ние сме длъжни и търсим начини да запазим тези специалности.

Предстои да има сесии през февруари април и юни. В определените дати има известна символика като например 20.02.2020 г., 04.04.2020 г. Общоуниверситетските изпити ще са традиционно по Български език, История на България и Английски език.

-Ще има ли тази година Ден на отворените врати във висшето училище?

-В първата сесия през февруари сме предвидили Ден на отворените врати и тази инициатива ще се проведе по по-модерен начин в Ректората. Стремежът ще е конкуренцията между факултетите да е видима, а да не се прави централизирано представяне на учебното заведение от ректора. За първи път университетът ще излезе с обща рекламна кампания като представянето на ВТУ и отделните факултети ще е в синхрон. Преди всеки факултет си правеше отделни брошури, флайери, презентации. Но сега ще е една обща унифицирана университетска брошура, в която ще има информация за всеки факултет, за колежа и за филиала във Враца.

Ще има факултетски изпити като за приема ще отговарят колегите от „Изобразително изкуство“, „Музика“, „География“, „Математика и информатика“ и други специалности независимо от броя на кандидатите.

-Какъв ще е акцентът на предстоящата кампания?

-Той ще е поставен най-вече върху съвременните социални мрежи и мултимедиите. Наред със специализирания за кандидат-студентската кампания университетски сайт, сме предвидили да правим и нови неща, с които ще сме първият университет с такава практика. Освен тестовите варианти, които ще са качени в интернет, ще правим и аудио и видеозаписи, пленери, преки връзки. Живата комуникация работи много по-успешно, отколкото старият вариант, когато всичко беше само на хартия.

-Университетът ще продължи ли политиката си за привличане на студенти от българската диаспора?

-Изпълняваме такава мисия. С ректора проф. Христо Бонджолов сме решили в този мандат да правим мащабна реклама на университета именно сред българската диаспора. Полагаме усилия да развиваме дейности, свързани с българските общности в чужбина. Планираме пътувания до всички неделни училища в рамките на Балканския полуостров, както и до тези места в Европа, където правим обмен на преподаватели и студенти. Много интересен факт е, че в пет български училища в Кипър, учениците учат по учебници по Български език, История и География на наши преподаватели. През април правим една седмица по Еразъм и ще дойдат преподаватели като част от учителите са възпитаници на ВТУ. Голяма част ще се преквалифицират в Департамента за преквалификация на учителски кадри, но нашата идея е да привлечем кандидат-студенти, а е добре известно, че качеството на обучение във Великотърновския университет е на високо ниво. Смятам, че ще постигнем успех като се отворим и извън пределите на страната. Като географ го казвам, а и данните сочат, че децата, които се раждат у нас са по-малко от местата във висшето образование.

-Това означава ли ще работите за привличане на повече студенти от чужбина?

-Разбира се. И за това вече имаме и конкретни резултати. Пристигнаха първите 10 ученици от Китай, които ще учат български език, английски език, Регионални науки, География и История на България в продължение на 10 месеца. Обучението на дванайсетокласниците е по договор с университет в Пекин. Осигурили сме условия за обучение, зали, дори екскурзии. Според договора след курса, те ще се върнат в Китай, ще се запишат за студенти и след приключване на първата година, ще се върнат във ВТУ, за да учат още три години и ще завършват при нас. Стартираме с десет души като заложения по договор максимум обучаеми е до 500.

-От кои други страни ще бъдат привлечени студенти във ВТУ?

-Получихме разрешение от Националния център за информация и документация /НАЦИД/ да започнем работа по т.нар. двойни дипломи. Университетът ни ще си сътрудничи в тази насока с университетът в столицата на Киргизстан-Бишкек.Там бяхме на посещение през февруари и вече имаме възможност от следващата година да започнем обучение по магистърски програми като една година обучението ще е в Киргизстан, втората ще е във Велико Търново. Това ще е съвместно обучение, което завършва с две дипломи-едната от Бишкек, а втората от ВТУ.

Имаме чужденци от различни държави, които идват за по един-два семестъра – от Япония, Кипър, Киргизстан, Русия, Азърбайджан, както и няколко студенти от Африка и Азия. Въпреки, че има много желаещи от Африка да учат при нас, това е много трудно заради визовия режим. А има поне стотина кандидати, привлечени от университета, което е с 56-годишна история, има профил и имидж, а и привлекателностите на Велико Търново като историческа и духовна столица също допринасят.

-Имаше идея за програма за допълнителна квалификация на действащи учители от Италия за работа с деца със специални образователни потребности /СОП/. Какво се случи с този проект?

-Университетът е подготвил и имаме възможност да реализираме магистърска програма за приобщаващо образование на деца със специални образователни потребности. Тази програма е за действащи учители. Тя е двусеместриална, подготвена е по италианското законодателство, преведени са всичките дисциплини. Материалите са подготвени от експерти, защото специалните образователни потребности само в България се смята, че са за деца, които имат умствени, зрителни, говорни, двигателни проблеми. В цяла Западна Европа в СОП се включват също емигранти, както и гении. Така че тази програма я имаме, предстои да бъде обявена и пусната за италианска страна. Подготвяме такава и за Гърция.

-Предвижда ли се разкриване на нови специалности и ще има ли нулев прием за други във ВТУ?

-Нулевият прием е като на пазарен принцип. Ако в някой от факултетите не желаят дадена специалност да бъде обявена, тя няма да бъде обявена.В момента нямаме такива. Очертава се да нямаме държавна поръчка за специалностите „Туризъм“ в Стопанския факултет, „Политология“ във Философския факултет, „Национална сигурност“, както и за всички специалности в задочна форма в Стопанския факултет. Това е политиката на държавата. Има и други, които са на ръба ако не бъде променено Постановлението, защото това е удар срещу всички университети.

Нови специалности са “География и Информационни технологии“, защото имаме „Български език с Информационни технологии“, „История с Информационни технологии“, има търсене и затова прибавяме още една. Те са към бакалавърските програми. Нови специалности ще са също „Интерактивен дизайн и компютрни игри“ и „Визуални изследвания“ към Факултета по изобразителни изкуства. Въпреки, че липсва държавна поръчка, правим приеми по „Национална сигурност“ от по 40 човека, както и по 60 души по специалност „Туризъм“, но платена форма.

-Има ли тенденции за засилване на участието на бизнеса в обучението на кадри?

-Със законовите промени, които бяха направени, се дава възможност на бизнеса да участва в обучителния процес. Има изключителен интерес към специалностите, които са интердисциплинарни и колкото повече хора от различни факултети се включат в една специалност, тя става по-конвертируема. Търсене има за специалностите с модерно звучене. Това може и да не се харесва на някои по-консервативни колеги, но съвременните тенденции са такива, въпреки че висшето образование е консервативно само по себе си. Например специалността „Културен туризъм“ вече 10 години е сред най-предпочитаните в Историческия факултет. И ако трябва да обобщя тенденциите във ВТУ, то не мога да не споделя, че от 3 г. държавата ни реже с 10 % от държавната поръчка. Искам да подчертая обаче, че тази година трябва да е последната. Ако въпросната политика продължи, тогава се застрашава жизнеността на университетите в Северен Централен регион на България. Държавата трябва да толерира и да подпомага качеството на обучение. Аз съм за френския модел, който е пирамидален, т.е.приемат се всички, а завършват една трета. А българският модел е правоъгълник. Държавата вдига коефициентите с по-бавни темпове, отколкото ние трябва да вдигнем таксите . Това, което не се знае е, че не определяме таксите за обучение самоцелно.

-Очаква ли се повишение на заплатите на преподавателския състав във висшите учебни заведения след тези на учителите?

-Ректорът проф. Бонджолов коментира политиката на държавата за трите степени на обучение-начално, средно и висше като дава нагледен пример със сграда, на която се санират първите два етажа, а третият се изостави и тогава всичко ще протече през покрива. Така е и с учителите на учителите, които от 1 януари ще вземат заплати двойно по-ниски от един начинаещ педагог. Имам теза и тя е преквалификация. Както обучаваме 55-60-годишни мъже и жени, за да си запазят работата до пенсия, така и нашите преподаватели трябва да се преквалифицират. Но има съпротива, защото консерватизмът е трудно преодолим.

-Има ли достатъчно средства за поддръжка на университетската база?

-Всички ремонти, които извършваме са със средства предимно от бизнеса. Направихме прекрасни кабинети с модерно оборудване. За материалната база държавата ни дава едва 83 000 лева годишно за всички сгради, което е стотинки за квадратен метър. В същото време държавата отпуска средства за ремонти и техника в училищата и изведнъж ученикът като стане студент, попада в обстановка от друго време.

-Какви са вашите водещи принципи на управление?

-Привърженик съм на екипната работа. Работя с много млади хора, които са амбициозни и всеотдайни и не се ръководят единствено от финансовите облаги, а от каузите. Идеите не бива да се налагат с командно-административни методи, а с подкрепа. Университетът има разработена иновативна система за електронно управление, която изградихме със собствени усилия.

Снимка-ВТУ