175 преподаватели в 4 факултета и 18 катедри осигуряват учебния процес за над 4000 студенти и докторанти
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Построеният с дарение на видния търговец и предприемач Димитър Апостолов Ценов Ректорат на Стопанската академия в Свищов, вече 80 години е средище на академизма. Това заявява проф. д-р Андрей Захариев, ръководител на катедра „Финанси и кредит“ при висшето учебно заведение в крайдунавския град и председател на Фондация „Проф. д-р Минко Русенов“.
Ученият разказва историята на ВУЗ-а, който на 8 ноември чества патронен празник. „Висшето търговско училище в Свищов е създадено по волята и със средствата на Димитър А. Ценов. Благодарение на завещанието от 1 септември 1912 г., фактическото даряване на държавата на средства и имоти от 1920 г. и гласуването на три четения от Народното събрание през 1932 г. на Закон за приемане на дарението и завещанието му е създадена Ефория, която учредява и управлява Фонд „Димитър А. Ценов“. Чрез нея се осъществява цялостно волята и завета на дарителя. В завещанието се казва: „Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на Министъра на народното просвещение. Нареждам моето имущество, в неговата цялост, да послужи за образуването на фонд, носещ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов“. От чистия приход 10% да се капитализират и прибавят ежегодно и редовно вечно към капитала на фонда. Щом чистият доход достигне 300 хиляди златни лева годишно, веднага да се основе и издържа висше търговско училище в Свищов“, цитира проф.Захариев. В завета на Димитър А.Ценов изрично са упоменати дисциплините, които ще се преподават и те да обхващат търговските и финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др. Оценената на над 5 млн. златни лева собственост на Димитър А. Ценов във вид на пари, ценни книжа и недвижими имоти е дарена изцяло на държавата и родния му град. Висшето училище в Свищов е открито на 8 ноември 1936 г. от Цар Борис ІІІ.
Проф.Андрей Захариев подчертава, че академията е единственото специализирано за преподаване по икономика, администрация и управление висше училище в страната. С академичния си профил изцяло спазва завета на дарителя Димитър А. Ценов за профилираност и методико-преподавателска еквивалентност на тогавашните бизнес училища в Германия и Австрия. С първия прием на студенти, обучавани в 4-годишен цикъл 1936-1940 г. вече осемдесет випуска висшисти-икономисти са гръбнака на българската финансово-стопанска сфера. „Сред всичките над 130 000 випускници на академията са вицепрезидент на България, министри и зам.-министри, директори на агенции, председател и членове на ръководството на Сметната палата, изпълнителни директори на банки, застрахователни компании, инвестиционни дружества, публичната администрация, бизнес организации, депутати, учени и дипломати“, изброява проф.Захариев.
По думите му висшето училище разполага с богата собствена материална база – три учебни корпуса с над 90 аудитории и 4200 седящи места, студентски кампус с осем общежития с 1800 легла, хотелска база за задочни и дистанционни студенти, два студентски стола с над 700 места, спортен комплекс с два стадиона, покрит плувен басейн, зали за колективни спортове,100-метрова покрита лекоатлетическа писта, тенис кортове и фитнес център, Студентски дом на културата, две почивни бази на планина и море. Разполага с музей и печатна база. Общата застроена площ на сградния фонд е 15 800 кв.м., а разгънатата площ – 45 900 кв.м. За обслужване на обучението функционират 128 административни кабинета. Библиотеката “Акад. Н. Михов” е създадена през 1936 г. на основата на личната библиотека на Димитър А. Ценов. Тя притежава над 200 000 тома книги и над 20 000 тома периодични издания на български и чужди езици. Оборудвана е с модерна компютърна техника, с медиатека и автоматизирана система за библиотечно обслужване. Научната периодика на висшето училище включва пет реферирани научни списания, монографична библиотека и годишник, както и „Годишен алманах научни изследвания на докторанти“.
175 преподаватели в четири факултета и 18 катедри осигуряват учебния процес и научното ръководство за над 4000 студенти и докторанти в редовна, задочна и дистанционна форми. Обучението се провежда в 20 бакалавърски специалности, 47 магистърски и 16 докторски програми. С 86 чуждестранни университета са действащите международните двустранни договори за сътрудничество на Стопанската академия. Мрежата за мобилност по програма Еразъм + включва 138 университета от 43 страни от три континента.
Сградата на Ректората е впечатляващ паметник на културата. На 15 ноември 1936 г. започва работа Ефория на Фонда „Димитър А. Ценов“, включваща в състава си ректора, кмета на Свищов и началник отдел към Министерството на търговията, промишлеността и труда. „Ефорията управлява с вещина капитала на фонда и влага средства в изграждането на сградите на ректората, киното, мензата и общежитието.Сградата на Ректората е по проект с колонада и десет сводести арки. Теренът е заслуга на Общината, която откупува дворни места в центъра на града по южния склон на „Калето“ и ги дарява на Фонда за строеж на кампус на Академията“, казва проф.Захариев. Той допълва, че сградата на Ректората е възложена за строителство през 1938 г. и само за година е построена и тържествено открита навръх Димитровден. В нея са вложени 2 млн. лева, налични като чист приход от управление на завещаните от Димитър А. Ценов пари и имоти, както и заем от 3,5 млн. лв.
„Архитектурните планове са разработени от арх. Иван Васильов и Асен Михайловски. Тяхната проектна идея е да се изгради цял академичен квартал с главна сграда – Ректорат и помощни сгради- студентки дом с читалище, семинарно здание. Поради недостиг на средства , Ефорията коригира заданието до изграждане на една главна сграда – Ректорат“, разказва проф.Андрей Захариев.
Документите сочат, че проведеният през април 1938 г. търг за отдаване на строежа е спечелен от Слави Г. Гюдеров, който оферира единствен под лимита от разполагаеми средства в Ефорията. На 16 май 1938 г. стартира строежа, като терена се подравнява. През юли е излят армиран бетон за основа на сградата, като на 29 октомври на официална церемония е положен основния камък.
„През това време учебните занятия се водят в сградата на Търговската гимназия и големия салон на градското читалище. Проектът е за сграда на три етажа, сутерен върху 1146 кв. застроена площ и с 3990 м. разгъната площ. Включва Аула с 400 места и 14 амфитеатрални нива и 12 учебни аудитории с капацитет от 30 до 190 места. Сградата е тържествено открита на 8 ноември 1939 г. и приютява над 1000 студенти. Още следващата година в Аулата първият ректор проф. Димитър Бъров дипломира и първия випуск (1936 – 1940 г.). Сред завършилите са и следващите трима ректори на свищовската академията – проф. Стефан Станев (ректор от 1950 до 1956 г.), проф. Минко Русенов (ректор от 1956 до 1964 г.) и проф. Величко Нанков (ректор от 1964 до 1972 г.), обяснява проф.Захариев. На етажа с Аулата впечатляват стенописи, които са дело на художника Александър Божинов. Изрисувани са за церемонията по дипломирането на първия випуск. Източната зография изразява търговския Свищов с пристана на Дунав и множество търговци и корабовладелци, които организират експортна търговия към горното течение на реката.
Художникът е добавил и текста: „Свищов е най-търговския град от цяла България. Неговите жители са най-просветени и напредничава. Мнозина от тях, поради търговските им отношения с Виена, говорят немски и френски“. Западният стенопис е нарисуван с гледка от плодородната свищовска земя. Надписът към него пък е от „История славянобългарска“ на Отец Паисий от 1762 г. В центъра на етажа с Аулата са изписани думи от завещанието на Дарителя: „Принасям своята скромна лепта с благопожелания към българския народ – да върви безспир по пътя на културния напредък“ .