Последни Новини

Адриан Аврамов, клиничен психолог: Расте броят на жертвите на психопатии

Изследовател описа в книга политики и инструменти за социално развитие
октомври 2, 2019
Йордан Марков организира първият у нас дигитализиран конкурс за млади изпълнители
октомври 12, 2019
Покажи всички

Адриан Аврамов, клиничен психолог: Расте броят на жертвите на психопатии

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Адриан Аврамов, на 43 г. Той е клиничен психолог и психотерапевт. Практикува от 12 г. Кариерата му стартирала от социалните услуги. Работил е като психолог в защитено жилище за лица с умствена изостаналост в Дебелец, където е бил и управител. Обучавал се е в различни терапевтични школи, работил е в Центъра за психично здраве във Велико Търново. Преди 3 г. създал кабинети в ДКЦ-1 в Градска поликлиника, обособени в център „Логос“.

 

-Господин Аврамов, какво наложи създаването на специализиран център?

-Исках да предлагам адекватна помощ при всякакъв вид психични заболявания и разтройства. В моя екип има още петима специалисти-детски психолози, логопед. За моя радост в центъра работи детският психиатър д-р Веселин Христов, тъй като се оказа, че напоследък има спешна нужда от такъв специалист и много от пациентите преминават през медикаментозна терапия.

-Какво имате предвид като казвате, че напоследък има спешна нужда от намесата на детски психиатър?

-Наблюденията ми сочат, че семейната структура не функционира адекватно. Мога да заявя, че 90 % от семействата са в т.нар.имитационно съжителство. Това рефлектира и върху децата. Имаме много деца на възраст от 0 до 16 години, при които откриваме девиантни проявления, нарко и алкохолна зависимости, пристрастяване към хазарта. Най-новата зависимост пък е към интерент. Работим с много тийнейджери като търсим причините, довели до тези състояния. Оказва се, че има причинно-следствена връзка между родителското безотношение и проявленията у децата.

-Как подхождате към родителите на децата, които се нуждаят от лечение?

-В самото начало родителите буквално бягат от отговорност чрез оправдания, обвиняват децата си, че са стигнали до различните видове зависимости без да си дават сметка, че вината е най-вече в тяхна. Процесът на терапевтичните сесии е доста сложен, труден и много често самите зависими не осъзнават, че имат проблем и не искат да се разделят с пагубната зависимост.

-Кога нуждаещите се идват при Вас за помощ?

-Родителите търсят квалифицирана помощ, едва когато зависимостта е ескалирала и процесите са доста трудно обратими. Статистиката сочи, че семействата с подобни проблеми са хора над средното ниво на финансова обезпеченост и интелигентност. Зависимостта изисква доста средства и в повечето случаи тези деца са глезени и са възпитавани чрез материална задоволеност.

-Какви терапевтични методи прилагате в тези случаи?

-Като клиничен психолог често използвам когнитивно-поведенческа терапия и в повечето случаи постигам чудесни резултати. Все пак зависи и в какъв процент е прогресирала дадената зависимост. Ако е твърде късно, се прибягва към медикаментозна терапия и дори до хоспитализиране в специализирана клиника за зависими, където престоят на тези пациенти е от 3 до 6 месеца. След лечението, се връщат в Центъра и продължаваме с психотерапевтичните терапии. А към семействата прилагам фамилна терапия.

-Дайте конкретни примери от вашата практика.

-Имах фрапантен случай на пациент на 21 г.и към момента родителите му не знаят, че е твърде известен в казината на територията на Велико Търново и Горна Оряховица. Натрупал е дългове от над 60 000 лева към фирми за бързи кредити, към банки и частни лица. Работи в сферата на комуникациите и е на добра заплата. Оказа се, че причината за тази прогресираща зависимост е неговата майка, която е изключително властна и контролираща. Снижила му е самооценката като го е обвинявала, че не става за нищо и няма да успее в живота. Така в съзнанието му се е фиксирало желанието за бързи пари, за да се докаже пред майка си, но вместо това за година-година и половина натрупал въпросните солидни дългове. Приятелката се притеснила от неговото поведение и тя потърси помощ за зависимия младеж. Куриозното е, че за толкова години практика не съм имал случай зависим да поиска сам специализирана помощ.

-Какви са тенденциите при психичните заболявания?

-Възрастните напоследък масово са жертва на психопати. За съжаление тези психопатни структури са около нас, а не в психиатричните клиники. Профилът на този психопат е невербалната агресия, манипулацията, психическият тормоз над жертвата и то с години наред. Болшинството от случаите на такъв тип агресия е при съвместно съжителство и то предимно на мъже върху жени.Насилникът обикновено прилага манипулация, втълпява на партньорката си чувство на вина. Мога да кажа, че 1/3-та от пациентите, които минават през кабинетите ми са такива жертви на психопатии. Имал съм потресаващи случаи с написани правила в семейството, с дневници със задачи, които трябва да изпълнява жената ежедневно и почасово. Има стряскащи случаи на спиране от работа, ограничаване на социалните контакти, както и на роднинските отношения. В случая жертвата се обезличава и тя започва да живее живота на своя насилник. Отначало не е забелязвала този порочен модел на насилие, идеализирала е партньора заради чувствата, но в последствие насилието се задълбочава.

-А имали ли сте случаи на подобна агресия на жени към мъже?

-Имах един случай на мъж жертва на психопатна структура жена. Потърси ме човек на 45 г. с молба да му бъде издаден документ, че не е луд. Призна, че го иска, за да докаже на жена си, че е психически здрав. Предостави потресаващи аудио и видео записи със скандали-обиди, ругатни, изисквания и претенции. Той пък беше потърсил спасение в алкохола, за да тушира силния стрес и напрежение. Опитах се да му обясня, че е жертва на психопатна структура, но мъжът не ме чуваше какво му говоря и държеше да получи въпросния документ. Реших да му дам такова удостоверение и като видя официалната бланка с подпис и печат, не обърна внимание на заключението, в което бях написал, че е „изчезнал“ човек. Грабна документа и си тръгна. След 15 минути се върна, беше пребледнял и тогава осъзна проблема. Излизането от подобна ситуация е много труден процес, защото това е порочен кръг и е нужна помощта на специалист. Имаме случаи, при които жертвите стоят в такава зависимост с години и това състояние се превръща в илюзорна зона на комфорт, която е втълпена на жертвата от насилника.

-Как стои въпросът с хората, които не успяват да срещнат точния партньор или пък попадат на един и същ типаж?

-При жените в това положение се оказва, че липсата на бащата им е повлияла на определен етап от живота и те не могат да установят здравословни и дълготрайни връзки с партньор. При мъжете пък е обратното. Това се случва, когато майката е била деспотична, строга и контролираща. Има властни майки, които водят синовете си в кабинета със заявката, че момчето е много затворено, но пък е красиво, интелигентно, но жените не го разбират. Аз обаче виждам човек, който е пораснал физически, но ментално е останал на детска или тийнейджърска възраст, в която майката контролира живота му. Много е трудно да се прекъсне тази зависимост. Затова трябва да се знае, че когато започнем да работим с тези синове и дъщери, виждаме образите на родителите и тези отражения са много страшни.

-С какви други форми на насилие се сблъсквате?

-На сексуално насилие и то в рамките на семейството-баща, брат към жени. За съжаление тези случаи зачестиха. Когато усетят, че ще последват адекватни мерки, тези насилници и жертвите им изчезват. За последствията върху детската психика, които оставят такива насилствени действия, говорят рисунките на невръстните ни пациенти. Имахме покъртителен случай с баща насилник, който е интелигентен мъж на над 40 г. с компютърна грамотност, който издевателстваше физически и психически над 14-годишната си дъщеричка. От този системен тормоз майката беше починала от рак, а детето беше доведено от бащата, който каза, че е загрижен, защото дъщеря му си е понижила успеха в училище. Оказа, че момичето ежедневно е малтретирано физически, психически и сексуално. Детето рисуваше картини с плашещи сцени. Изобразяваше себе си като приказен герой от филм с много кръв, агресия с брадви, ножове, пишеше думи на английски със зов за помощ. Използваше черни цветове. Изобразяваше душене с ръце, кървави очи, алкохол. Постарахме се да помогнем на детето, но бащата искаше документ, за да докаже на училищните власти, че има добро отношение и се грижи за момичето. Той обаче усети, че ще бъдат уведомени органите на реда за насилието и внезапно изчезнаха с детето. Опитахме се да ги издирим, но без резултат.

-Какви други психологически състояния тормозят съвременния човек?

-Масово се сблъскваме с паник атаките. Искам да подчертая, че това е състояние, а не диагноза и никой не е получил инфаркт, инсулт или е починал на място от паник атака. Усещането е сходно на симптомите на изброените заболявания, но то преминава. Най-честата причина за отключването на паник атака е самотата. Дългогодишният ми опит показва, че пациентите с такива състояния са самотни хора в личен план и видимо много добре професионално реализирани, с кариера и привлекателна външност, но вътрешно са празни от съдържание. Те не правят никакви опити за промяна. Паник атаката се проявява, когато психичният свят не функционира адекватно и когато животът на човек не е структуриран. Това са т.нар.наши меки връзки и тъй като човешката психика има лимити, в даден момент „изпушва“.

-Съвременните психотерапевтични методики успяват ли да помогнат на хора с такива състояния?

-Много хора първо прибягват към медикаменти, които помагат по един изкуствен начин, тъй като подтискат тези състояния. Но трайни резултати се получават чрез психотерапевтичните терапии като когнитивно поведенческа терапия, психо драма терапия в зависимост от проблематиката, която е довела до тези паник атаки. Трябва да подчертая, че всеки втори посетител в кабинети ми е с паник атаки и болшинството са жени. За тези аномалии спомагат свръхнатоварването, завишените изисквания, свръхочакванията в служебен и личен план. Тези хора обикновенно непрекъснато се доказват пред някого, дали в работата или пред близки. Това пък често води и до алкохолна зависимост, при която вече няма разграничение за жени и мъже. И това са все работещи хора на осъзната възраст над 40 г.

-Как ще коментирате друго състояние, характерно за нашето съвремие-депресията?

-Имаме пациенти с депресивно-тревожни състояния, с психози. Винаги първо търсим причините довели до дадено състояние като изключвам гинетичната обремененост. При младите хора психотичните проблеми, психозите са от наркотични вещества. Възрастовата граница на наркозависимите пада и е предимно от 14 до 50- годишна възраст. Тийнеджерите минават през пушенето на марихуана като смятат, че е безобидна дрога, но системната употреба отключва шизофренни състояния. В един момент марихуаната спира да действа и пристрастените започват да търсят по-силни опиати. Когато работех в Центъра за психично здраве, отговарях за Сектора на зависимостите и за метадоновата програма и имат богата практика в тази област.

-Какви съвети бихте дали, за да не се стига до изброените психични състояния?

-Когато приключи работния ден, хората да не си пренасят ангажиментите и напрежението у дома си. Да обръщат повече внимание на себе си и на духовната си хармония. Да спортуват, да си намерят хобита,. Препоръчвам разходки сред природата, кино, изкуство. Да се наслаждават на живота. Да отделят повече внимание на близките си. Да разговарят с децата си, а не да ги оставят да комуникират през виртуалното пространство и така родителите да си осигуряват тишина и собствен комфорт. Защото опасността от прекарването на десетки часове пред компютъра, е да се стигне до психоза. Това води и до соматични проблеми-възпаление на очите, болки в главата и ставите, нощни напикавания в зависимост какво са видели децата на екрана. Общуването във виртуалното пространство е на жаргонен език, дори е неразбираемо. Научават чужди езици преди родния български език, което е недопустима грешка. В същото време родителите са спокойни, че децата им не вдигат шум, но не се замислят какво се случва с тях, докато са във виртуалния свят. Важно е децата ни да използват съвременните технологии, но е препоръчително това да не е повече от час, час и половина на ден.

Повечето от родителите като осъзнаят, че с детето им се случва нещо нередно и потърсят специализирана помощ, започват да обвиняват системата, съучениците, преподавателите, държавата…А като им се зададе елементарен въпрос като например кой е любимият цвят на детето им, настава объркване и спор между майката и бащата и проличава, че те не общуват и не познават собственото си дете.

Снимки-Веселина Ангелова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *