Последни Новини

Изследовател описа в книга политики и инструменти за социално развитие

Свищовският Първи Италийски легион приветства в боен строй принцесата на Йордания Дана Фарис
октомври 1, 2019
Адриан Аврамов, клиничен психолог: Расте броят на жертвите на психопатии
октомври 4, 2019
Покажи всички

Изследовател описа в книга политики и инструменти за социално развитие

Това е монографичен труд на именития учен проф.Венелин Терзиев

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Политики и инструменти за социално развитие“ е една сериозна книга за сериозните неща в съвсем конкретен план. Неин автор е проф.Венелин Терзиев.

Това е монографичен труд на един изключително продуктивен изследовател, посветил голяма част от трудовете си на теми, свързани със социалната политика и социалното подпомагане. Венелин Кръстев Терзиев е доктор на икономическите науки, доктор на науките (Национална сигурност) и доктор на науките по социални дейности. По настоящем е професор в Русенски университет “Ангел Кънчев” и Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Заемал е редица ръководни длъжности в Министерството на труда и социалната политика и в частния бизнес, което детерминира практикоприложния характер на голяма част от неговите научни изследвания в областта на икономиката и управлението на различни йерархични нива.

Настоящият монографичен труд е насочен към една трудна за изследване област – социалното развитие и капацитетът на администрацията да осигури ефективно социално подпомагане.

Темата е особено актуална както в теоретичен, така и в практически план. В теоретичен – защото проучванията и анализите в тази област засягат само отделни аспекти на проблемите на социалното развитие и често пропускат „голямата картина“, споделя проф.Терзиев.

За сметка на това авторът е избрал да приложи единен интегриран подход, при който са съчетани структурен, нормативен, функционален и проспективен анализ на обекта и предмета на изследване. Това изисква много задълбочено познаване на системата в различни ракурси, а също и проспективно мислене и висока прогностична култура, каквато малко изследователи притежават.

Проф.Терзиев не крие, че темата е актуална и в практически план поради комплексния характер на социалната система, която е наситена с множество противоречия – между отделни социални групи, между потребности и инструменти за удовлетворяване на тези потребности, между краткосрочни и дългосрочни въздействия от политиките и инструментите за регулиране и т.н.

Тези болезнени за обществото несъответствия намаляват ефекта от функционирането на социалната система и поради това научнообоснованите предложения за тяхното разрешаване или отстраняване са повече от необходими, актуални и значими“, уточнява проф.Терзиев.

Като разглежда възможните алтернативи за действие с цел преодоляване на възникналите противоречия, ученият заявява ясно намеренията си да даде отговор поне на част от най-наболелите проблеми в обекта на изследване. За да ограничи все пак полето на проучване, проф.Венелин Терзиев е избрал за цел създаване и верификация на научна теория с приложен характер за социалното развитие и разработване на адаптирани научноприложни модели за повишаване ефективността на социалното подпомагане, насочени към развитие и усъвършенстване на социалната политика, социалните предприятия и подготовката на специалисти по социални дейности, чрез продължаващо професионално обучение. В структурно отношение трудът е разделен на четири обособени части, които са логически обосновани и тясно обвързани с научноизследователските задачи. В първата част се разглеждат и критично се анализират проблемите, свързани със съвременните подходи в изследванията на социалната политика и социалната работа. Пространно са анализирани достиженията на водещите автори, изведени са нови научнотеоретични постановки, дефиниращи социалното развитие и социалната политика. Критично са осмислени добрите европейски и световни практики в областта на социалната = 4 = сигурност и тяхната рефлексия върху подходите за управление и върху капацитета на релевантните администрации в България. На тази основа са изведени принципите на социалната политика. В тази глава също е дообогатена и доразвита теорията за социалната работа като процес. Направен е ретроспективен икономически анализ на тенденциите в света и у нас, и е изведена необходимостта от развитие на социалната работа. Дефинирани са ключови понятия, като „институализация“, „идентификация“ и „интернационализация на социалната работа“. На основата на научнотеоретичен и приложен анализ са дообогатени редица понятия, като „социална държава“, „социална сигурност“, „социална защита“, „социални помощи“, „социални услуги“, „социално обезпечаване“, „социално осигуряване“ и „система за социално подпомагане“. Авторът е анализирал в дълбочина структурата на системата за социално подпомагане и организацията на дейностите по социална защита на уязвимите групи в България. Въведена е дефиниция на професията „социален работник“, като са очертани неговия профил и необходима квалификация. Това е важна отправна точка в процеса на обезпечаване на системата за социално подпомагане с компетентни специалисти. Втората част е посветена на социалната икономика и по-специално на социалните предприятия, които са представени като модел за ефективно социално подпомагане и социално развитие. Разгледан е европейският социален модел, като всепризнат ключов инструмент за постигане на устойчив и приобщаваш растеж, съгласно приоритетите на Стратегия „Европа 2020“, а вече и като визия за „Европа 2030“. Представен е много интересен и задълбочен анализ на състоянието и предпоставките за развитие на социалното предприемачество в България, като са откроени нормативни конюнкции и ограничения, секторни и териториални характеристики, тенденции в развитието. Авторът обръща специално внимание на типологията на социалните предприятия от гледна точка на техните цели (вкл. социални цели), големина, форми на подпомагане на рискови групи, фази на развитие, социални ефекти и др. Предложената типология е методологичен въпрос с изключителна важност. Той е свързан с метриката, анализа и оценката на социалните предприятия с оглед осигуряване на обективна, надеждна и релевантна информация за тяхното регулиране с подходящи политики и инструменти. Не на последно място авторът представя пространна визия за иновациите в областта на социалните предприятия и за политиките за насърчаване както на национално, така и на регионално ниво с различни финансови и нефинансови средства и инструменти. Особено интересни са представените иновативни практики, като „позитивна дискриминация“, въвеждането на марката „Продукт на социално предприятие” и др., които разчупват наложилите се стереотипи в тази област и допринасят за налагане на едно съвременно, модерно разбиране за феномена социални предприятия. Стратегическата рамка за развитие на социалното предприемачество допълва изложението във втора глава. Посочени са релевантните европейски и национални стратегически и оперативни документи. Очертани са възможностите за подкрепа на социалното предприемачество в България, но не само като финансови инструменти, а и като партньорски инициативи, модели и различни доказали се добри практики за укрепване на институционалния капацитет на социалните предприятия, на организациите от публичния сектор и на сектора като цяло. В подкрепа на дефинираната цел, третата част на изследването е посветена на продължаващото професионално обучение. Съществен принос на автора е, че той обогатява теорията за продължаващото професионално обучение като инструмент за социално развитие. Последователно са разгледани законодателната и институционалната рамка на продължаващото професионално обучение, тенденциите, факторите и предизвикателствата, а = 5 = също и методологическата основа на продължаващото професионално обучение в контекста на ученето през целия живот. Изведени са най-адекватните форми за продължаващо професионално обучение в социалната сфера и е предложена методология за приложение на продължаващото професионално обучение на базата на концепцията „учене през целия живот“. В четвъртата част се представят идеите на автора по отношение подготовката и професионалната квалификация на специалистите по социални дейности в България чрез продължаващо професионално обучение. Еманацията на труда е разработеният модел на система за подготовка и професионална квалификация на специалисти по социални дейности в България чрез продължаващо професионално обучение. Предложени са стъпките за внедряване на модела и са очертани очакваните ползи от неговото прилагане. В разработката са използвани различни теоретични и емпирични методи за анализ, адекватни на обекта и предмета на изследване, като всички те са използвани коректно и компетентно. Проучването се основава на солидна емпирична база от данни от национални изследвания, проведени от специализирани институции. Като изследовател, който работи главно в областта на икономиката, администрацията и управлението, силно ми импонира фактът, че авторът обръща внимание на един от ключовите проблеми в управлението – метриката на резултатите от дейността на дадена система и свързаните с това понятия, като ефективност и ефикасност, още повече че те са разгледани в техния социален контекст. Прецизното решаване на въпроса за метриката е изключително предизвикателна задача от изследователска гледна точка и базово условие за обосноваността на изводите по отношение релевантността на политиките и инструментите за социално развитие. Може би най-важното послание, което отправя В. Терзиев към читателите, е свързан с подобряването на устойчивостта на социалната политика. Това е лайтмотивът на цялата разработка, който се прокрадва още във втора глава – при анализа и оценката на перспективите за развитие на социалната икономика и социалните предприятия, но е доразвит и в следващите части, където, проблемът за устойчивостта се третира и като част от дългосрочното и средносрочното стратегическо въздействие от социалните интервенции. Без съмнение, авторът демонстрира високата си ерудиция както в изследователски, така и в практически план, показвайки задълбочено познаване на логиката на процесите, на приложимия инструментариум за доказване на дефинираните изследователски тези, на ограниченията, които оформят рамката на изследването. Той разкрива различните аспекти на обекта на изследване – социалните политики и инструменти като основа за развитие и изграждане на капацитет за ефективно социално подпомагане, като показва техните форми на проявление, свързаността с други системи, възможните трансформации и потенциалните последици от това. Логическата обоснованост на този авторов избор е отлична предпоставка за създаването на изследователски продукт с висока полезност както за теорията, така и за практиката на социалната политика и социалното подпомагане. Сред най-сериозните достойнства на разработката е това, че авторът има ясно изградена визия за развитието на българския социален модел, и за предизвикателствата, които стоят пред неговото успешно прилагане с оглед привеждането му в съответствие с европейската правна рамка и с особеностите в страната. Намирам, че значението на този монографичен труд надхвърля рамките на общоприетото в сферата на научните изследвания и представя автора не само като сериозен теоретик и практик, но и като професионалист с отговорно отношение към управлението на социалната система, който продължава да е посветен на каузата „социално развитие“.

снимки-личен архив

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 24 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!