Последни Новини

Сложна фортификационна система е пазела Солницата край Провадия преди 6600 години

Възстановяват къщата музей на Адриана Будевска със 72 000 лева
октомври 1, 2019
Свищовският Първи Италийски легион приветства в боен строй принцесата на Йордания Дана Фарис
октомври 1, 2019
Покажи всички

Сложна фортификационна система е пазела Солницата край Провадия преди 6600 години

 

Проф. Васил Николов: „Най-ранният солодобивен център е бил „монетният двор“ на Европа“

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Сложна фортификационна система е пазела един от символите на първата европейска цивилизация – най-ранният в Европа праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата датира в периода 5500 – 4300 г. пр. Хр.

Необходимостта от опазване на най-голямото богатство на онази епоха – солта, е довела до скок на военната и инженерна мисъл“, обяснява ръководителят на археологическия екип и зам.-председател на БАН чл.-кор. проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей.

Той изследва уникалния обект от 2005 г. През настоящия 15-ти археологически сезон беше подновено проучването на третата каменната отбранителна система, изградена от обитателите на последното къснохалколитно селище (около 4450 г. пр. Хр.).

Тя е невероятно постижение на военното строително изкуство. Първият елемент е т.нар. каменен кожух, изпълняващ двойна функция – укрепване на склона на натрупалата се вече селищна могила и затрудняване на придвижването на нападателите. Вторият елемент са струпвания от камъни по напречни на склона линии или радиални „стени“. Те са гъсто разположени, започват от най-високата част на селищната могила (на 6 – 7 м височина) и достигат до периферията на селището. Предназначението им е било да разбият на малки групи от по двама-трима души атакуващите неприятели. Тесните каменни коридори не са позволявали да се организира масова атака по склона. Над най-високата част на тази впечатляваща система се е намирала масивна каменна стена, която се е извисявала над околния терен. Регистрирани са 21 радиални линии, разположени в западната и северна част на селището, останалите са разрушени в по-късно време“, обяснява проф. Николов.

Обектът е с формата на конус и се състои от две части. „Интересното е, че върху селищна могила има надгробна могила. Едната могила се състои от праисторически селища едно върху друго като в период от около 1000 – 1200 години е натрупан 7-8 метра културен пласт. Около 4300 г. пр. Хр.местен тракийски аристократ е изградил укрепена резиденция. Тя е с каменни основи и кирпичени стени, а около жилищната сграда има следи от обредна дейност. На същото място е имало издигнати и по-примитивни постройки, вероятно за обслужващия персонал“, разказва проф. Васил Николов.

По думите му много е вероятно владетелят от Северното Причерноморие Буребиста да е минал през този район през І век пр. Хр. и физически да е отстранил местните тракийски аристократи. Така е започнало натрупването на надгробната могила, която сега е висока 13 метра. Заедно със селищната могила отдолу, целият паметник се издига на 22 метра височина. Пластовете обаче бързо потъват, а геодезисти са установили, че за 2 г. има потъване от 24 см! Това се дължи на съвременното производство на солна суровина.

На 13 м под земята започва солното тяло, което стига до 4 км дълбочина. То е конично, отгоре е овал 850 х 450 м като в дълбочина се отваря до 15 км в диаметър.Това е най-голямото солно находище в Югоизточна Европа. Върху овала е имало т.нар. солно огледало – това е сол, разтворена в пласт вода. От него са изтичали солени извори. Технологията на производството на сол, която за първи път е констатирана в Европа, е чрез изваряване на разсола в керамични съдове, докато се изпари водата и остане солта“, разкрива проф. Николов.

Около 5500 г.пр.Хр.край тези извори се заражда живот. „Още при старта на разкопките през 2005 г.попаднах на керамика, която е характерна само за Тракия. Намерихме и фрагменти от тънкостенни съдове, използвани при изваряването на разсол. Отвътре са били замазвани със специален слой глина, който абсорбира калиевия хлорид и по този начин се получава чист натриев хлорид, за да няма горчивина в солта“, обяснява ученият.

При разкопките археологът попаднал и на праисторическа двуетажна къща. На първия етаж е било организирано производството на сол, а на втория – жилищната част. Първоначално древните обитатели са произвеждали солта в куполни пещи .

Открихме останки от огромна пещ с два отвора. През единия в опалената вътрешност явно с дълги дървени вили са вкарвани тънкостенни съдове, а вторият отвор е дърпал въздух. Имало е и комин, през който да излиза парата. По този начин са добивани по около 25 килограма суха сол от едно зареждане на пещта. Изнасяли са я на юг за днешна Тракия, където няма солни залежи. Така древните жители по тези земи поставят основите на специализираното производство, на промишлеността“, разяснява проф.Николов, който е първият изследовател на Балканите, установил през 1990 г. двуетажни къщи в късната праистория.

Количеството сол, което са добивали в домашните пещи обаче се оказало малко и заради това древните жители изнесли дейността встрани от селището и обособили производствен център за сол. Там открихме, че е имало овални вкопани съоръжения с размери около 3,60 м, разделени чрез стенички в 3-4 „коридора“. Това наложило да изработват нови съдове тип паница. Те са широко отворени отгоре и тесни в долната част, но са имали по две срещуположни „ушички“ като хоризонтални дръжки на устието. Окачвали са ги на две съседни стенички. Под тях са запалвали огън, който е загрявал разсола. От това съоръжение са извличали по около 200 кг сол на всяко зареждане, което също се оказало недостатъчно. В края на средния халколит, в първите столетия на петото хилядолетие са изкопавали големи ями с диаметър над 10 – 12 м и дълбочина до 2 метра. В тях плътно са подреждали огромни съдове до 70 см високи и до 70 см в диаметър. В пространството между тях са нареждали дървен материал, който са запалвали. Това е ставало в ями, за да може огънят да тлее и бавно да изпарява водата от разсола за да се получи сол“, уточнява проф. Николов.

По думите му древните технолози изобретили и други приспособления. Пример за това са керамични дискове, които можели да падат до определено ниво в съда за изваряване. Отстрани са имали издълбани ямички, за да може да излиза парата, но същевременно запазвали топлината под тях.

Едно зареждане на производствените ями е давало около 5 тона сол, което за времето си е промишлено количество.

Археолозите са открили и съдове „пилета“ с различни размери, но все още не е ясно какво точно е било тяхното предназначение при производството на сол.

Получената в големите съдове влажна сол била натъпквана в по-малки цилиндрични съдове с различни обеми. След това изпичали съдържанието в пещи, докато се получи твърдо тяло. Получените солени кюлчета са имали различна стойност според теглото. Солта е била далече по-ценна от златото и съответно е била всеобщ еквивалент. Първите златни монети се появяват едва след VII век пр. Хр. Дотогава единственото разменно средство е била солта. Златото е било само белег на престиж, който човек през оная епоха е трябвало да заслужи в очите на другите“, изтъква проф.Васил Николов.

Той допълва, че представителите на далечната епоха са изнасяли солта по плавателната тогава Провадийска река и оттам по море или през Айтоския проход. „Предполагам, че тук са правили панаири един-два пъти в годината, за да идват купувачи на място. Преминаването от една територия в друга е било строго контролирано. Пропускали са по малко посетители, защото са знаели, че ако нахлуят големи тълпи, ще ги нападнат и избият, за да заграбят ценното богатство“, коментира ученият.

Проф. Николов подчертава, че производителите на сол стават богати и имат огромно влияние, защото реално производственият център на сол е „монетният двор“ на Европа. Той снабдява със сол огромна територия – от Черно море до Босна, от Карпатите до Бяло море не е имало друг голям производител на сол. Заради опастността от външно нападение и плячкосване на соленото богатство, селището е укрепено с внушителни каменни стени. Разкрити са останки от първата каменна отбранителна стена, която е била издигната около 4700 г. пр. Хр. Виждат се големи камъни, които са от бастиони около портата, която е била широка около 2,40 м. Имало е ров пред нея, но при силно земетресение с епицентър около Шабла и Каварна огромните скални блокове били запратени на 15 – 16 метра в рова“, подчертава проф.Николов.

Жителите на Солницата и техните платени работници подновили стената и направили Г-образни бастиони на мястото на разрушените. Стеснили входа и направили мост. Но и ремонтираната стена не устояла дълго – ново земетресение я разрушило.

 

Втората каменна отбранителна стена беше запазена до около метър височина, защото траките са я разрушили в значителна степен. При погребване на тракийски аристократ с по-висок престиж е издигната голяма надгробна могила с каменна крепида, която да пази спокойствието на погребания от посегателства. За първата крепида са извадили камъни от лицевата страна на стената. След второ погребване в могилата са взели камъните от вътрешната страна за нова крепида. Наложи се да възстановим стената като върнахме каменните късове по местата им и се получи зид с височина 2,70 – 3 метра. Имаме и оригинални части от тази стена с височина до 3,50 м. Зидарията е без спойка като отвън градежът е измазан с жълта глина. Стената реално е била 5 -6 метра висока и с ширина до 4,50 м Издигната е около 4600 г. пр. Хр. Вероятно 150 г. по-късно и тя е съборена от земетресение или набези, и жителите на селището са организирали изграждането на трета отбранителна стена по периферията на високата вече 6 – 7 метра селищна могила, но от по-дребни камъни. Целият склон на могилата, която е нисък пресечен конус, е облечен с камъни и отгоре са направени близкоразположени каменни радиални структури. Това отбранително съоръжение от около 4450 г.пр.Хр. няма аналог във военното строителство. Съществувало е около стотина години“, категоричен е проф. Васил Николов.

За сравнение на каменните крепости на Солницата ученият посочва, че най-старата египетска пирамида – на Джосер, датира от 2600 г. пр. Хр., което означава, че каменните строежи край Провадия са направени 2100 г.по-рано.

Древните обитатели на селището са били принудени да вложат сериозни усилия и иновативни методи, които отговарят на принципите на по-късното крепостно строителство. Например, стената не е дъговидна, а е фин многоъгълник от множество прави отсечки. Освен това има разширения, издатини като бастиони като вероятно на места отвътре са слагали дървени стълби, за да се изкачват по стената“, споделя изследователят.

Проф. Николов обяснява, че добиването на сол е дало възможност на производителите от праисторическата епоха да плащат на работници от близките села за някои дейности. Освен работата по каменните стени, за солодобивния производствен процес са били необходими огромни количества дървен материал (поради това вероятно околностите са били обезлесени).

Археолозите установили, че след приключване използването на дадена производствена яма, тя е била запълвана със счупените съдове от съседното производство. В един от изкопите имало над 30 куб.м фрагменти.

В една от ямите открихме два женски гроба, разположени симетрично един към друг. Те са на възрастни жени и се предполага, че са били свързани пряко с производствения процес. Симетрично по оста на тях пък се оказа гроб на вторично погребани части от четири индивида. Гробовете са били отворени и са взети мандибулите (б.а. нечифтна кост, която изгражда долната част на лицевия череп). Мандибулата е била най-важното нещо в човешкото тяло за древните, защото е единствената кост, която се движи сама за себе си и способства за артикулирането на звуци. Това е еманацията на самия човек и душата му. Вземали са ги от гробовете и са ги препогребвали ритуално, за да успокоят духа“, пояснява проф.Николов.

Специалистът не крие, че негов силен интерес представляват следите от земетресенията. Оказало се обаче, че за изследването на това явление, в страната няма тесен специалист.

Той подчертава, че и през този сезон, наред с теренните археологически проучвания на каменните съоръжения се извършва тяхната аварийна консервация и реставрация. „В праисторията на Югоизточна Европа няма по-интересен и значим обект, граден с камък и със специализирана производствена дейност в такива колосални мащаби“, категоричен е проф.Васил Николов.

В Деня на отворените врати на 22 септември обектът е бил посетен от над 1600 гости от цялата страна.

Това е поредно свидетелство, че социализацията на праисторическия комплекс е назряла необходимост. През настоящия археологически сезон беше направена сериозна стъпка в това отношение благодарение на подкрепата на „Провадсол“, на Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, както и на Община Провадия.Но без усилията на моя висококвалифициран екип от археолози и реставратори всичко това не би било възможно. За което и тук изразявам благодарността си към тях“, каза в заключение проф.Васил Николов.

Снимки-Веселина Ангелова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *