ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Роден през 1980 г в Свищов. На парламентарните избори през 2017 г.,бе седми в листата на ГЕРБ, но през април тази година зае мястото на Цветан Цветанов в парламента. До момента на влизане в парламента Стоянов е собственик и управител на рекламна агенция, с висше компютърно и икономическо образование. Член е на УС на движение „Пазители на българщината“, на църковното настоятелство на храм „Св. Св. Кирил и Методий“ и на Ротари клуб в старата столица.

-Господин Стоянов, като член на парламентарната комисия по енергетика участвахте на кръглата маса във Варна. На какъв етап е изграждането на газовия хъб „Балкан“?

-Дискутирахме по въпроси свързани с дейностите по изграждането на газовия хъб “Балкан”, диверсификацията на газовата инфраструктура и стартирането на борса за търговия с природен газ. Процедурите, които са вече на финала, се реализират в по голямата си част от „Бултгартрансгаз“ и касаят утилизация на съществуващата свързваност на газопреносната ни мрежа с тези на Гърция, Турция, Румъния и Северна Македония, както и изграждане на нова инфраструктура и увеличаване на капцитета със Сърбия (IBS), Гърция (IGB), Румъния (IBR) и Турция. Важен елемент от това е реализирането на реверсивност на съществуващите газопроводи към Румъния, Молдова и Украйна.Обсъдени бяха законодателните промени, които през октомври ще бъдат гласувани на второ четене в пленарна зала и касаят създаването на газовата борса в България. Усилено се работи по основните параметри. Реализирането на газовия хъб ще доведе до създаване на конкурентна среда на пазара с повече участници и по-ниски цени на синьото гориво. Ще бъдат осигурени повече източници на природен газ, основна част от които са: Втечненият газ, който може да се доставя през терминал на пристанището в Александруполис; природна газ от каспийския регион, чрез газопровода “ТАП” и интерконектора с Гърция; доставки на природен газ от Русия през съществуващата и , както и от местен добив на природен газ от България и Румъния. Обсъдихме и дейностите по разширяване капацитета на газохранилището в Чирен до 2025-та година, както и бъдещото изграждане на ново хранилище, което да гарантира постоянна ликвидност на пазара. Благодарение на отличните и устойчиви отношения изградени от г-н Владимир Малинов, в ролята си на Изпълнителен директор на “Булгартрансгаз” ЕАД и директорите на “Боташ” – Турция и “Нафтогаз” – Украйна, са постигнати договорености за ползване на техните газови хранилища с цел осигуряване на допълнителна ликвидност на българската борса, докато траят дейностите по разширяване и изграждане на българските хранилища. Това е значителен пробив в договореностите ни с Турция.

-Кога ще стартира газовата борса?

– Газовата борса ще стартита до края на 2019 г., като в резултат от измененията на ЗЕ допълнителна ликвидност на пазара се очаква от 1 януари 2020 г. Целта е да се постигне максимален пазарен механизъм, да заработи газовият хъб „Балкан“ и връзките на България съответно с Турция, Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния. Това е много смела и изключително важна реформа в енергетиката на България, която никое друго правителство до момента не се е осмелило да реализира. Процедурите са абсолютно прозрачни и се извършват в тясна връзка с Европейската комисия, със специалното съдействие на г-н Клаус-Дитер Борхард, директор  “Вътрешни енергийни въпроси”. България притежава най-добре развитата газова инфраструктура на Балканския полуостров, в т.ч. и по отношение на инсталираните компресорни мощности,  което ни дава значително предимство пред всички останали държави в региона. Геостратегическото ни разположение дава предпоставки да сме газов център на Балканите. 

-Споделете конкретни цифри, които потвърждават напредъка в тази област.

-Поетапно до 2025 г. ще бъде увеличен обема на газохранилището в “Чирен” до 1 млрд.куб.м.газ, а дневния добив и нагнетяване ще стигне до 8-10 млн. куб.м. на ден. Все още сме в процес на преговори с Румъния, защото те трябва да направят определени реформи и да осъществят конкретни проекти, за да може да се подобри газовата свързаност и да се осигури възможност за реверсиране на съществуващите газопроводи към Румъния, Украйна и Молдова. Там също се постига напредък със съдействието на ЕК. До края на седмицата ще има договореност за споразумение за междусистемно свързване на съществуващата точка с Турция (Странджа-Малкочлар), който ще бъде подложен на публична дискусия от „Булгартрансгаз“ и BOTAS. Най-късно до януари 2020 г. ще се даде възможност I за твърд поток от Турция към България над 3 млрд.куб.м. в допълнение към съществуващия капацитет от България към Турция. Целите са за свързване на пазарите за природен газ в страните от Източна, Централна и Западна Европа. Така България с газовия хъб се включва към европейските пазари. За това ще способства регулаторната среда, която създаваме и най-добрите стойности за природния газ, т.е.борсата, която ще заработи. 

-На какъв етап са процедурите с отделните държави?

-На различен етап са, но се движат и ще бъдат завършени. Отделно съществуващата газопреносна система се рехабилитира. За връзката с Гърция, която се предвижда да бъде въведена в експлоатация до края на 2020г., като правителството гарантира 215 млн. лева, а проектният капацитет е до 3 млрд.куб.м годишно и се планиране на втори етап да достигне до 5 млрд.куб.м. след построяването на съответните компресорни мощности. С оглед разширяването на газопреносната инфраструктура от българо-турска до българо-сръбска граница има обявени обществени поръчки за над 2,5 млрд. лева като това е една от най-мащабните инвестиции на страната ни след проекта за закупуването на самолетите Ф16 Блок 70. Приоритетен проект е и междусистемната газова връзка между България и Сърбия, който е с капацитет от 1,8 до 3,2 млрд.куб.м годишно и е предвидено да бъде въведена в експлоатация през 2022 г.

-Напоследък се говори усилено за строителството на АЕЦ „Белене“. Как ще коментирате този проект?

-Реализирането му е важно от икономическа гледна точка и за региона, и за страната. В момента се разглеждат предложенията на потенциалните инвеститори и участници в проекта. Знаете, бяха депозирани 13 заявления за участие в проекта. Седем от тях са на стратегически инвеститори. Две са за участие в проекта за доставка на оборудването и структурата по осигуряване на финансиране и 4 са заявления, които съдържат информация за миноритарен дял и закупуване на електрическа енергия. Друг стратегически проект е и изграждането на трети мост над Дунав между Свищов и Зимнич. Преговорите засега са на правителствено ниво между България и Румъния. Търси се вариант за европейско финансиране. Важна е и прилежащата инфраструктура, към която е и пътят Русе-Велико Търново. 

-Вие сте само от няколко месеца депутат и сте член на Комисията по енергетика. Изненада ли Ви влизането в парламента?

-Определено! Полагам усилия да се включа в дейностите, но в никакъв случай не е лесно, особенно влизайки в средата на мандата. Мисля, че мога да бъда полезен с икономическо си образование, но все още в никакъв случай не мога да кажа, че съм напълно уверен. Трябва време. Опитвам се да помагам на хора дори и по проблеми, които не са от компетенцията на моя ресор. В пленарната зала съм на интересна позиция- в дясно от мен зпочва ГЕРБ, а от ляво е ВМРО и това интересно съответства на моите интереси и рабирания. От едната посока родолюбието, а от другата-политиката. За мен ГЕРБ е партията на действието и това, което беше постигнато за 10 години, не бе направено за 30 години преди това.

-Какви инициативи предприехте като депутат от Великотърновския избирателен регион?

-Първото ми участие беше свързано с обявяването на Велико Търново за историческа и духовна столица на България и влизането ми в Народното събрание съвпадна с честването на 140-годишнината от Търновската конституция. Живея в най-живописния квартал на старата столица „Варуша“. Поел съм инициатива и като представител на настоятелството на църквата „Св.Св.Кирил и Методий“ искам да бъде направена реставрация на храма. Строен е от майстор Колю Фичето и там има надпис, който свидетелства, че с тази сграда той е титулуван като архитект. Градежът е завършен през 1861 г., църквата е голяма, но не е в добро състояние. Амбицията ми е да се възстановят и двата купола на светинята, които са съборени при разрушителното земетресение през 1913 г. Арх.Донка Колева е направила проучване и довършва архитектурния проект. След това съм договорил изготвянето и на конструктивен проект. Когато станем готови с проектирането, ще можем да поръчаме и количествено-стойностна сметка, за да разберем колко точно средства ще бъдат необходими за пълната реставрация на храма.  Тогава ще проведа необходимите разговори с институциите които стопанисват сградата за да изготвим план за действие и аз съответно да търся и осигуря финансиране. Проектната документация трябва да бъде предствавена за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство.

-Правите приемни във Великотърновска област. Какви болки споделят хората в малките населени места?

-Трогнах се от изповедта на 80-годишен жител на Златарица, който заяви, че е обявил гладна стачка заради рушащ се мост, строен навремето от дядо му. Човекът каза, че в знак на прост от 8 години е спрял да си плаща данъците. Реших да финансирам реконструкцията на въпросния мост, който е опасен заради паднали парапети и компрометирана носеща конструкция, но е важен за местните хора. Поръчал съм да се извърши проучване как може да се осъществи това законово. 

Пътят между селата Джулюница и Горско ново село е в окаяно състояние и вече имам уверение от Областното пътно управление във Велико Търново, че в бюджета за следващата година ще бъдат заложени средства за ремонт. Още тази есен ще бъде прочистен от храсти, за да има видимост. 

Помагам и на хората от село Шемшево, които ми се оплакаха, че имат проблем с електрозахранването, защото кабелите са от 60-те години и мощността не е достатъчна. След проведена среща с енергийното дружество, получих уверение, че от тази есен ще стартират поетапна подмяна на проводниците. Всичко това ще ускори и подпомогне развитието на региона до Западна промишлена зона В. Търново и ще се реализират забуксувалите до момента инвестиционни намерения, нереализирани все оше поради големите инвестиции, необходими за подмяна на остарялата ел. мрежа. Местността е равнинна, в близост ще минава новото трасе на Автомагистралата от Русе до Велико Търново и това ще доведе до още по сериозен инвеститорски интерес. 

На самодейците към читалището в Килифарево ще осигуря 14 народни носии и това е свързано с моя интерес към българския фолклор.

-Имате страст за съхраняване на българския бит и традиции. Кога се запалихте по фолклора?

-Още през 2005 г. започнах да чета книги свързани с българската история, преминах към по-задълбочена литература свързана с българските земи през Античността. Постепенно всичко свързано с българската култура и традиции ме заплени и започнах да се интересувам и да изучавам обичаите, музиката и облеклото на българите през хилядолетията. Проучвал съм одеждите на траките, търсил съм и средновековни гравюри и стенописи като исках да сравня какво е било облеклото преди османската инвазия и как се е повлияло в столетията след това. Оказа се, че много от елементите на нашия костюм, особено женския, носят характерни елементи от болярските одежди. Мъжкото облекло е повече повлияно от Близкия изток, но и при него има немалко запазени елементи. Музиката също се е обогатявала през столетията, но пък инструментите са се запазили и до наши дни. Модерната българска народност е наследство от смесването основно на пра-българи, славяни и завареното местно ромеизирано тракийски население. По късно в историята трябва да прибавим вливането на куманите и печенегите. Разбира се, има още, но това с основните компоненти.

-Кога облякохте за първи път народна носия?

-Това се случи през 2014 г.и не мога да опиша вълнението, което изживях. Това отключи нещо у мен, беше се натрупал заряд, който избухна. Много бях чел, имах доста информация, но нямах среда, в която на практика да се докосна до тази богата култура. Чичо ми ме заведе на фестивала в Жеравна, където се създаде Сдружението „Пазители на българщината“. Запознах се с Христо Димитров от ансамбъл „Българе“. Даде ми носия и така се отприщи голямата ми любов към фолклора. Със съпругата ми вече имаме 15-16 комплекта носии като сме осигурили и на дъщеря ни такова облекло. 

В ерата на глобализацията сме и хората започват да търсят своята идентичност, корените си. Не трябва обаче да се прекалява, за да няма пренасищане. На мен фолклора и изконните български ценности ми дават сила. Радетел съм и за съхраняването на българския език като умишлено се въздържам да не употребявам чуждици, а звучните родни слова, които имат изключително силна енергетика. Българският език изобилства от русизми и турцизми. Смаях се като разбрах, че „пита“ и „погача“ са турски думи. 

-Какви инициативи реализира Сдружението „Пазители на българщината“ към момента?

-Желанието ни е да издигнем паметник на хан Тервел. Има разработен проект за монумента, но засега се бави реализацията. Средствата са събрани, но се търси подходящо място в София. Възнамерявахме да бъде открит за годишнината от обсадата на Констинопол, когато хан Тервел спасява Европа от арабското нашествие. 

-Член сте и на Ротари клуб във Велико Търново. Какви общественополезни каузи отстоявате в тази организация?

-В Ротари клуб съм от 2003 г. Покани ме приятел и първо ме приеха в младежката структура „Ротаракт“. Целта на организацията е да възпитава лидери, да се постига работа в екип и да се осъществяват идеи, които да са в полза на града. Първият ни голям проект бе реставрацията на паметника на обесените във Велико Търново. Със собствени средства и труд, както и с нает от нас професионален реставратор постигнахме забележителен резултат. Инициативата предизвика голям обществен интерес и дори получихме награда от общината. Това ни окрили и се запалихме да реализираме и други идеи. Реставрирахме също паметника на Никола Пиколо, който беше пред срутване, поставихме маси за шахмат в парк „Марно поле“, стартирахме програмата „Купи и дари“. Подпомагали сме оперни и фолклорни състави. Бил съм през годините два пъти секретар и веднъж президент и в Ротаракт и в Ротари клуб.  В Ротари клуб преминах през 2011 година. Сред инициативите е и изградената от нас чешма в парк „Марно поле“, която в момента ремонтираме. За 80-годишнината на организацията възстановихме Багриловия надпис. Предстои да купим бронхоскоп за болницата по белодробни заболявания във Велико Търново, който е на стойност около 80 000 лева, а за финансиране кандидатствахме пред фондацията на Ротари Интернешънъл. Поставихме информационни табели на хълма Трапезица. Предстои да направим цветен часовник пред факултета по „Изобразителни изкуства“ на ВТУ на центъра на старата столица, какъвто има например във Виена. Ще представлява голям механизъм със стрелки, с хром-никелови цифри 12, 3,6 и 9 и много цветя около него. Възнамеряваме да поставим „Капсула на времето“, която ще представлява старинен градски часовник на пилон срещу Общината, в долната част ще има шахта с колелото на Ротари и в нея ще има послания от почетните граждани на Велико Търново, от ректорите на ВТУ и НВУ, от областния управител, кмета и други емблематични личности от нашата епоха. Капсулата ще бъде отворена на 100-годишнината на клуба, която ще се чества след 20 години. 

Ротари Интернешънъл е най-голямата световна хуманитарна организация, която единствена има представителство в ООН и е организацията създател на “Юнеско”. Основана е през 1905-та година в Чикаго, САЩ.

Снимка-Веселина Ангелова