В уникалния си труд Ангел Ганцаров описа любопитни факти, издири и публикува 464 снимки със спортни легенди

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Журналистът Ангел Ганцаров събра в книга историята на спорта във Велико Търново. Уникалният труд проследява спортните изяви в старата столица от Освобождението до наши дни. Толкова подробно изследване на темата се прави за пръв път.

Доаенът на журналистиката в болярския град работил над 4 години върху мащабното изследване, което е нарекъл „Спортната слава на Велико Търново – история на спорта в старата столица“. Книгата е от 368 страници като 32 от тях са цветни. За отрицателно време тя се превърна в едно от най-търсените четива в старопрестолния град заради представените множество любопитни и малко известни моменти от развитието на спорта. Умелият разказвач е издирил и публикувал и 464 снимки със спортни легенди и от забележителни състезания.

„Идеята за създаването на книгата се роди след професионално предизвикателство, което ми бе отправено от един от издателите на в. „Кореспондент“ – Димитър Николов. Той ми предложи да напиша серия от материали „Ретро спорт“. Така, покрай журналистическата работа, се появи и „Спортната слава на Велико Търново“. Направих го най-вече, за да могат младите хора от старопрестолнината да разберат, че градът е дал на световната сцена успешни спортисти не само във футбола“, сподели Ангел Ганцаров.

В първата част на книгата– „История на спорта в старата столица“, авторът разказва за първия кмет на Велико Търново след Освобождението  и по-късно министър на народното просвещение Георги Живков. По време на командировка в Швейцария, той бил впечатлен от организацията на училищния спорт там и поканил у нас 10 учители по телесна подготовка, сред които и Алоиз Бюнтер. Бюнтер. Чужденецът бил разпределен в Мъжката гимназия във Велико Търново, където през 1896 г. е основано първото гимнастическо дружество „Юнак“.

Ганцаров е разказал за шампионката на България и на Италия по художествено катаене Жана Мамарчева. Любопитна е историята на заможния търновски търговец Методий Хаджипетков, който донесъл от всемирно изложение през 1893 г. в Чикаго колело, кънки и шейна. Така той създава първото колоездачно дружество и поставя началото на пързалянето с кънки по замръзналата р.Янтра под Стамболовия мост.

„Хронологично следва и създаването на хокеен клуб и изкуствена ледена пързалка. Малко хора знаят, че във Велико Търново е имало хокеен клуб, а отборите му три пъти са били шампиони на България. Куриозното е, че президент на хокейният отбор е била Йонка Коева-републиканска шампионка по спортна гимнастика, а треньор- майстора на спорта по борба Милчо Ненов“, разкрива Ангел Ганцаров.

Той е разказал и за Карате клуб „Калоян“, в който е започнал спортната си кариера единственият българин европейски шампион по карате Димитър Тодоранов. Ганцаров е публикувал и информация за учредяването на шахматния клуб във Велико Търново през 1927 г. и последвалото основаване на Българския шахматен съюз, както и за още редица спортове и развитието им през годините.

„Първата част е допълнена и с информация за всички някогашни и сегашни спортни съоръжения във Велико Търново – стадион „Ивайло“, Дворецът на културата и спорта „Васил Левски“, Конната база в село Арбанаси и други“, изброява журналистът.

Ганцаров е представил и информация за две знакови международни състезания . Това са лекоатлетическият крос „Ивайло“ , който се е провел преди 51 години на хълма Света гора и за международния турнир по художествена гимнастика „Огърлицата на Десислава“.

„Успях да открия снимки на всички състезателки , които са печелили огърлицата от началото на турнира през 1975 г. По-късно е била учредена и награда на името на създателката на художествената гимнастика Ангелина Иванова. Освен това установих, че женският отбор по спортна гимнастика „Етър“ е бил републикански шампион“, уточнява Ганцаров.

Първоначалният замисъл на автора за втората част от книгата била тя да е в 3 глави – за спортистите, които са почетни граждани на Велико Търново, за търновските участници в Олимпийски игри и за спортисти и треньори, избирани за №1 на старата столица. В процеса на работа обаче се появявали все нови и нови факти, които накарали Ганцаров да помести още една част – „И още нещо за спорта във Велико Търново“. В нея той разказва за треньори, обявявани за заслужили, както и за забележителни дати.

„Имаме 41 олимпийци, Почетните граждани на Велико Търново са 9, а сред тях са българската копиехвъргачка Антоанета Селенска, а също и световната шампионка по стрелба Весела Лечева. За Спортист № 1 на Велико Търново първа е провъзгласена през 1966 г. Таня Семова, която е и първата международна съдийка и първата треньорка по художествена гимнастика. Боксьорът Тинко Балабанов пък е носител на званието цели 4 пъти. Последният отличен през 2018 г. е шампионът по автомобилизъм Мирослав Ангелов“, споделя Ганцаров.

Почетен гражданин на Велико Търново е бил и арх.Константин Тотев, който е бил изявен баскетболист.

„През 1945 г.той създава първият баскетболен отбор във Велико Търново. Само 2 години по-късно тимът става вицешампион на страната. Самият арх.Тотев пък е играл в ЦСКА и е бил капитан на националния ни отбор. През 1949 г.на европейско първенство в Париж побеждава с невероятна игра. Възхитен от него кметът на френската столица предлага и го обявяват за почетен гражданин на френската столица. Когато се завръща в България, става почетен гражданин и на София. След време участва в турнир в Полша и веднага след това го правят почетен гражданин на Варшава. През 1999 г. или 50 години след като арх.Тотев е провъзгласен за почетен гражданин на Париж, той получава това отличие и във Велико Търново“, изтъква Ангел Ганцаров.

Журналистът енциклопедист е открил, че състезателите по спортна стрелба Александър и Петя Луканови са единственото семейство, което и двамата са били избирани в различни години за Спортист №1 на Велико Търново, а Петя дори два пъти.

Състезателката по художествена гимнастика Савина Ганчева пък е единственната, избирана първо за Спортист №1 на на Велико Търново, а след това и за треньор №1.

На футбола и на хандбала отделя най-голямо място в книгата си Ангел Ганцаров. Първото не е учудващо, защото той започва да се занимава с футболна статистика още през 1969 г., когато „Етър“ влиза за пръв път в А група, автор е на книгата „90 г. ФК „Етър“ и като цяло никога не е криел пристрастието си към най-популярната игра. Акцентира върху хандбала във Велико Търново пък заради факта, че това е спортът с най-много постижения – 13 купи и 10 шампионски титли.

„Не мога да не спомена, че спортът стрелба с лък се появява у нас за първи път именно във Велико Търново. През 1977 г.на стадион „Ивайло“ е проведено първото демонстративно състезание. Първата стрела я опъва служителката в БСФС Янка Легкоступ, която е майка на известният художник и бивш ректор на ВТУ проф.Пламен Легкоступ. Победителка в първото състезание пък е Албена Църова, сестра на настоящия директор на Регионалния исторически музей в старата столица Иван Църов. Първата републиканска шампионка Цветанка Димитрова е и първата българка участничка в олимпийските игри в тази дисциплина в Москва“, обяснява Ганцаров.

Авторът на задълбоченият труд е благодарен за безценната помощ за набавянето на материали, които му оказват директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов и директорът на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ д-р Иван Александров. Те позволили пълен достъп на автора до фондовете им. Историкът Иван Панайотов и колекционерът Росен Петков пък предоставили снимки на Старо Търново. Част от работата по книгата е и сверка на информацията с известни спортисти, треньори, спортни ръководители.

Кметът на Велико Търново Даниел Панов е откупил част от тиража, който е връчен на спортисти, Почетни граждани на Велико Търново, и такива, обявявани за Спортист №1 на града. Бройки от изданието са предвидени и за учениците в Спортното училище в старата столица.

На официалното представяне на книгата се стекоха няколко поколения спортни легенди, донесли слава не само на Велико Търново, но и на България. Присъстваха кралицата на копието Антоанета Селенска и синът й Михаил, също шампион, но на хвърляне на диск, бащата и треньор на олимпийската медалистка и световна шампионка Весела Лечева Николай Лечев, олимпийската шампионка по бадминтон за хора с увреден слух Гергана Баръмова, голямата надежда на българското плуване Здравко Баблаков, автомобилните състезатели Емил Денев и Мирослав Ангелов, бегачката Галя Пенкова, хандбалистките Зоя Стефанова и Гери Александрова, Николай Арнаудов от златния отбор на „Етър” . Редом с тях бяха имена като Петър Тачев – основател на щангите във Велико Търново, живата енциклопедия на спорта Иван Пенков, един от малкото заслужили треньори по спортна гимнастика Бейхан Чакъров.

Ангел Ганцаров се занимава със спортна журналистика от 1986 г., като от 1996 г. тя е основната му професия. От 2005 г. до момента е кореспондент на в.“Тема спорт“. Правил е спортните страници на четири великотърновски вестника, предаване в телевизия „Видеосат“, бил е репортер на радио „Велико Търново“ и радио „Фокус“. За дългогодишното отразяване на успехите на великотърновския спорт през 2015 г. бе удостоен с наградата „Велико Търново“.

Това е четвъртата по ред книга на Ангел Ганцаров. Той обаче притежава и огромна колекция от вестници. Изданията са по 1 брой от 7 континента. Сбирката му включва над 7000 вестника издавани в Северна, Централна и Южна Америка, от Европа, Азия , Африка и Австралия. Те са от 19,20 и 21 век. Най-старият в колекцията е вестник „Свобода“ от 1879 г.

снимки-Веселина Ангелова и личен архив