Последни Новини

Гедиминас Таранда, художествен ръководител на Имперски руски балет: Правителствата трябва да инвестират първо в култура и образование, след това в икономика

Журналист разказа в книга историята на спорта във Велико Търново
август 16, 2019
Музикантите от „Джуниър Бенд“ правят фурор у нас и по света
август 18, 2019
Покажи всички

Гедиминас Таранда, художествен ръководител на Имперски руски балет: Правителствата трябва да инвестират първо в култура и образование, след това в икономика

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Гедиминас Таранда е художник, хореограф, режисьор.Ръководител на Имперския руски балет. Създал трупата през 1994 г. по препоръка на Мая Плисецкая. Завършил е Московската академия по хореография, а преди това се е занимавал с балет във Воронеж. 13 години е бил солист на Балшой театър. Първият изпълнител на ролите в балетите „Златен век“ и „Реймънд“. Заслужил артист на Русия. Носител на Почетна значка „Сребърен кръст“ в областта „Религия, култура и наука“. Удостоен с Орден на кавалер на Дягилев 1 степен “В полза на руската култура”.Кавалер на Ордена “Св. Станислав” 3 степени “За съхраняване и възраждане на традициите на домашното балетно изкуство”.Олимпийски медали от Ванкувър и Лондон “За популяризиране на идеята за олимпийското движение”. Носител е на наградата „Златна муза“, лауреат на наградата “Сила” “За патриотизъм и безценен принос за руската икономика”. Член на Международната академия за информатизация в ООН.

 

-Господин Таранда, тази година, се навършват 25 г. от създаването на Имперския руски балет и сте на световно юбилейно турне. Част от него бе Велико Търново и крепостта Царевец, където се представихте с постановката „Лебедово езеро“. Къде са следващите ви участия?

-Започнахме с Бразилия, Аржентина. След гастрол в Петербург, кацнахме в Бургас, изявихме се на откритата сцена на Царевец като открихме оперния фестивал „Сцена на вековете“ и продължаваме в Калининград, после в Москва, а след това- в Австралия, Нова Зеландия и ще завършим в Китай.

-За 25 години колко концерта, на колко континента пред колко души сте танцували?

-Всяка година пътуваме до Австралия и Нова Зеландия, Испания, Португалия, Франция, Финландия, Бразилия, Аржентина като представяме около 200 спектакъла. Това е работа, работа, работа! Успехът и благополучието се постигат освен с талант, но и с много труд. Тъй като не сме държавна компания трябва много да работим, за да печелим повече и да осигуряваме костюми, декори, техника, сценография.

-А защо „имперски“ балет?

-Когато Руската империя рухнала, а след революцията е създаден СССР, тогава руското изкуство е успяло да се разпространи в цял свят. Руските музиканти, композитори, художници, балетисти, диригенти се пръснали на различни континенти. Американският балет например е създаден от руски хореографи, френският балет- също. Рудолф Нуреев пък е ръководил балетната трупа на Парижката опера и пр. Затова и названието „имперски“ е в чест на нашите руски творци, които са обогатили световното изкуство.Освен това събирам своята трупа от различни държави, принадлежали на Руската империя- Казахстан, Украина, Беларусия. Това е все руска балетна школа. Балетът е наречен така и в памет на императорското семейство. Защото ако не беше то, у нас нямаше да съществуват нито Большой театър, нито Мариинският театър. Малко известно е, че навремето, когато артистът се разболеел, тъй като работел в императорския театър, той пишел писмо, молба до император Николай Втори, за да го помоли да го пусне в отпуск по болест, и лично императорът подписвал разрешението му да отсъства. Представяте ли си какво е било отношението на императорското семейство към балета, на каква почит е бил той! Но днес това е забравено, след дълги години комунистическа власт, а и след това- никой не споменава, че Большой театър, нито Мариинският театър са създадени от руския император. Това е нашата история. И аз дъоржа тя да бъде в изкуството и занапред. Никога не забравям, че когато развяваме националния флаг и казваме , че сме Имперски руски балет, това означава изключително много да работим и да репетираме.

-Защо избрахте да играете на сцената под звездите на средновековната крепост Царевец?

-Преди 4 г. бях във Велико Търново. Останах поразен от това фантастично място. А и много харесвам, когато балетът или операта излязат от залите, тъй като енергията е друга. Стоиш под небето, под звездите, вятър вее, природата заедно с балета създава неповторима енергия и се получава истинска магия. И разбира се, въздействието на естественото осветлението, декорите, скалите….камъните, всичко това води до усещане за мистика.

-А защо решихте да се представите със спектакъла „Лебедово езеро“?

-Защото не искахме да направим само танци, а да е нещо запомнящо се. Възнамерявам догодина да поставя мащабна постановка на историческия хълм . Това ще е „Половецки танц“ от операта „Княз Игор“. Спектакълът ще е симбиоза между изпълнение на балет, хор и оркестър. Имам идея за грандиозно шоу с коне, огньове, татари и още много ефекти. Винаги е интересно, когато има връзка между опера и балет. Това е синтетично изкуство и ако се прави правилно, се получава интересно изкуство, ако не го направиш както трябва, се превръща в кич. А кичът са само инвестирани пари без това да е развълнувало и докоснало душата на зрителите.

-Колко детски школи развива Имперският руски балет?

-В Москва имаме четири детски студия. В тях постъпват деца от 4 до 10-годишна възраст, а после продължават професионални занимания. Имаме 4 школи в Москва, една в Беларусия, една в ЮАР и една в Китай.

-Какви са хореографите в Китай?

-Руски педагози, които ние изпращаме в командировка. А децата там са много талантливи и трудолюбиви, никой не го говори по време на репетиция, невероятна дисциплина. В Китай избират най- добрите педагози- руски, английски, американски и плащат много, за да се научат децата. Често пътуваме до Китай и имаме участия в нови оперни театри. Всяка година там се строят поне 50 нови театъра, каквито не съществуват в Русия. Много модерни, футуристични, с невероятна архитектура, на различни нива, с по над 30 000 места. В момента работя с китайски строителни компании, които също строят театри и те ми казват: „Това е по разпореждане на правителството. Първо културата и после икономиката!“. Представете си- икономиката при тях стои на второ място, културата поддържа икономиката! И инвестират най- вече в култура и образование. Работя от 20 години с Китай и виждам все по-колосални успехи.

-Разкажете за себе си, как възникна у вас интереса към балетното изкуство?

-Роден съм в Калининград и след това се преместихме във Воронеж, когато бях шестгодишен. Първо се занимавах с гребане – с кану каяк, и с борба. Тогава мислех да ставам военен, тъй като баща ми беше военен, дядо ми- също, всички във фамилията. Моите приятели от махалата ходеха да а танцуват народни танци в местния дом на културата. Имаха привилегията да гледат всяка вечер безплатно кино. Посещаваш танци- печелиш безплатно кино. А когато аз исках да ходя на кино, трябваше да плащам по 25 копейки. Само че приятелите ме убеждаваха: „Ела да на народни танци и след това ще гледаш безплатно кино, бонус!“ И започнах- в понеделник борба, във вторник балет, в сряда борба, в четвъртък балет. А пък когато за пръв път отидох в балетната зала се изумих. Големи, красиви прозорци, красиви девойчета в залата и невероятна музика…Незабравимо! И след репетициите ходихме на кино. А филмът, който няма да забравя, бе на Франко Дзефирели- „Ромео и Жулиета“. Филмът беше за над 16- годишни, а аз тогава бях едва на 13 г., но нас ни пуснаха да го гледаме. Господи, каква красота! След като станах балетмайстор поставих „Ромео и Жулиета“ и показах на моите артисти именно този филм, за да разберат откъде да черпят емоцията, как да се вдъхновят. Та точно това безплатно кино изигра съществена роля при мен за да стана балетист.

Тогава моят учител в школата ми каза: „Имаш добри данни, така, че се запиши в балетното училище“. Учих в балетното училище във Воронеж, но там педагозите бяха хитри- в класическата паралелка имаше 15 момичета и само четири момчета. А в паралелката по народни танци имаше много момчета, но ми казаха, че там няма място за мен и ще уча в класическата паралелка. Аз пък не исках да се занимавам с класика, а те ме подхлъзнаха като ми обещаха, че ще ме прехвърлят на следващата година в другата паралелка. И започнах да се занимавам с класически балет , докато всички мои приятели с народни танци! Бях 14 -годишен тогава, измина една година и никой не ме прехвърли в паралелката по народни танци. Бях доста обиден.Един ден моят учител Якоб Лишвиц, много талантлив педагог, знаеше, че се занимавам със спорт и по задължение ходя в балетната паралелка, ме повика и ме попита: „Искаш ли да отидеш на конкурс в Москва на съревнование, международно?“. Съгласих се и той ми заяви, че трябва да стана най- добрият в класа и ми даде срок от една година. А аз бях последен в клас. На народни танци имах петица /б.а.отличен/ , а на класиката – двойка с два минуса. И така се амбицирах и ходих и в единия, и в другия клас цяла година и станах най- добрият. Междувременно подготвих свое хореографско изпълнение , свой номер и потеглих към Москва на конкурса, откъдето получих диплом, премия и за награда също ми дадоха билет за спектакъл в Большой театър. Грабвайки билета, хукнах към Большой театър. Беше зима, а аз стискам билета и по Червения площад препускам към театъра. Билетът ми беше за операта „Спартак“на Хачатурян. Танцуваше великият Владимир Василиев. Но билетът ми беше на много отдалечено място, затова аз коленичих до парапета на балкона. Няма да забравя как към мен се приближи жената, която късаше билетчета и ми каза: „Отидете да седнете на своето място“. Но аз спорех- не, не виждам оттам, много е далеч мястото ми и заявих: „Слушайте, аз ще започна работа тук след две години! Виждате ли моята диплома, моля ви оставете ме да гледам оттук, ще видите, че ще почна работа в Большой театър!“. Тя се засмя и ме пусна.

А когато се отвори завесата – аааах, видях Спартак! За мен това беше невероятно, изумително…никога дотогава не бях виждал такова нашествие на легионери на руската земя.Те се движеха на орди, след което се появи Василиев, който с едно движение на ръката размести облаците…Това ми направи такова колосално впечатление, че когато се върнах във Воронеж бях напълно непреклонен, че трябва да уча в Москва.След което заминах за Москва, в хореографското училище и заявих: „Искам да уча при вас!“. Въпреки че беше ноември, а изпитате бяха минали през юли и август. По това време по коридора на академията се зададе директорката- защо шумите, а аз настоявам – искам да уча при вас, а не ме пускат, след което тя отсече- добре, преоблечете се и аз ще ви изпитам. Аз се преоблякох, тя събра комисия, изгледаха как се представих и ме взеха. След завършването на училището лично Юрий Григорович ме изпита и каза: „Аз ще взема този младеж в Большой театър!“.

А когато отидох в Большой театър и веднага потърсих онази жена, билетопродавачката и й казах- помните ли където бях коленичил на балкона и ви заявих, че ще работя тук? Ето ме! И тя възкликна от изненада, а оттогава нататък винаги ме пускаше в ложата да гледам спектаклите.

-Носител сте на много отличия. Има ли награда , която още не сте получил и искате да завоювате?

Най- голямата награда за мен е душата ми да е спокойна! Не хората, не пресата, не всичките отличия толкова ме въодушевяват. Когато съм направил нещо и хората са щастливи, а душата ми се радва- това е най- високата награда!

-Какви са ви бъдещите творчески планове?

-Много са. Занимавам се с фестивали и народно творчество в Русия. Правя ритуал Иван Купало, при който девойките прескачат запалени огньове. Друга народна традиция е Масленица, която е голям празник. Честваме Деня на семейството, любовта и верността по името на княз Петър и съпругата му Феврония. На такива народни празници и фестивали каня приятели от различни държави и те идват със своите състави, и участват – китайци, българи, японци, руснаци, грузинци, всички на едно поле и се получава нещо много красиво. Много харесвам тези народни празници защото хората разбират кой си ти, кои са твоите родственици, традиция и корени. За мен е много важна родовата памет. През януари тази година изпратих 25 човека от моята трупа при вас на фестивала Сурва в Перник, на кукерите. Костюмирани, с маски. А що се отнася до класическото изкуство, искам да направя нови постановки- полският бал от операта „Иван Сусанин“- много красива постановка, с пищни костюми.

-Кои са най- характерните черти на руския класически балет, на руската балетна школа?

-В руската хореография се е съхранил мъжкият танц. На сцената присъствието на мъжете е много важно. Голямо внимание се отделя на вътрешното състояние на артиста, всичко е в хармония- ръце, сърце и глава. Техниката идва след това! Това е важно, но душевното състояние е много по-съществено. И до момента ангажираме учители от драматичния театър, които учат нашите балетисти как да преживяват, как да изграждат ролята си психологически.

Например- „Лебедово езеро“ е много сложен спектакъл за главната балерина. В първото действие мечта…ти гледаш на солистката, девойката , омагьосана в лебед – и се чудиш как може да бъде така трогателна, как не се пречупват душата и тялото й, а в следващото действие тя играе елитна компаньонка, изкусителка, която те изгаря и ти разбираш, че без тази прелъстителка не можеш да преживееш и бедният мъж се разкъсва- ту между едната, ту между другата! Много хитро, много тънко като подход в този балет. Това е много сложна роля и по отношение на техниката, защото белият лебед е спокоен, красив и всичко е нежно, ефирно, протяжно, а при черния лебед е изключително трудна. В нашия спектакъл участват двама шутове и това е мое решение, защото имам двама отлични младежи. Те имат съвършена техника и внасят характер в спектакъла.

-Какво мислите за балета в България?

-Работили сме със Сара – Нора Кръстева, били сме в състава на жури и ми се струва че те се развиват много и порастват с всяка година. Имат голям прогрес , поставят интересни спектакли. Преди 20 години вашият балет беше на много високо ниво, сетне, разбираемо, всичко рухна, нивото доста падна, но сега отново е в подем.

Снимка-Веселина Ангелова

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 24 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!