Последни Новини

Учителка по информатика възстановява древни домашни занаяти

Откриха уникални амфорни печати и останки от бойна кула на крепостта Ряховец
юли 24, 2019
Археолози разкриха неизвестна епископска църква от VI век в Габрово
август 7, 2019
Покажи всички

Учителка по информатика възстановява древни домашни занаяти

 

Магдалена Чамурджиева издирва и изучава старинни техники на бродерия

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Магдалена Чамурджиева е преподавател по информатика в Природоматематическата гимназия „Васил Друмев” във Велико Търново, но от 7 години е отдадена на издирването и съхранението на изчезващи или заличени от съвремието ни домашни занаяти. С ръкоделия се занимава от дете, а любовта към ръчното изящно изкуство е наследила от своите баби. Тя е една от малкото жени членове и последователи на клона на Национално дружество „Традиция” в болярския град, който скоро ще чества 20-годишнина.

В историческите възстановки участва заедно със съпруга си Милен. Сама шие и бродира одеждите за представителите от Римската епоха, от Средновековието, Възраждането, Руско-турската освободителна война и Първата световна война, в чиито образи се превъплатяват двамата радетели на историята. Като роклите и везбите на Магдалена дори и в музеите няма. Талантливата болярка обича старото и екзотичното. Признава, че като човек на точните науки и благодарение на математиката е развила мислене, което и помага в изчислението на бодовете, както и в разгадаването и усвояването на различни техники на плетива и работа с игла, куки и стан.

Запленена съм от ръкоделието и старите текстилни занаяти.Непрекъснато чета и издирвам информация за отдавна забравени техники. Това се нарича експериментална археология. Вълнува ме както обработката на вълната и конопа, така и различните начини на тъкане. Някои от тях вече не съществуват – останали са само в легендите“, казва Магдалена Чамурджиева.

Една от техниките, която е намерила в исторически справочници е т.нар. „Черна бродерия“.

Тя води началото си от творбите на немският художник портретист Ханс Холбайн, който е творил по времето на крал Хенри VIII през 16-ти век. С двулицевата черна везба са гарнирани яките и маншетите на изобразените в портретите му лица“, обяснява Чамурджиева.

Тя допълва, че двулицевите бродерии са били познати и в Османската империя като до днес от тях са се съхранили около 30 вида. У нас обаче е останала единствено сокаената шевица. Специалистката по информатика дълго се е ровила в стари книги, в които е открила и уникални релефни техники. Сред тях е т.нар.“патки“.

Този вид шевица е позната в Мароко, Украйна, Румъния, България, Македония и Гърция.За нея са необходими подходящи плат, нишка и специален бод“, уточнява Чамурджиева.

Друго нейно откритие е техника, наречена „спранг“.

Думата няма превод на български, а на английски означава тъкане без вътък. Състои се само от основа, чиито нишки се преплитат, за да се получи плътност на платното. Това е праобразът на еластичните тъкани и трикотажа. Плетенето се появява едва през XV-XVI век. Спрангът е много по-стара техника. Историческите източници сочат, че за първи път тя се появява преди новата ера в Египет. Има и елински стенописи и рисунки по вази, където този метод на тъкане също може да се види”, изтъква проучвателката.

Тя споделя, че попаднала на тази стара техника, изучавайки оцелели до наши дни образци от скандинавските държави.

Открити и съхранени са няколко погребения на викинги, където не само тя е запазена, но и рядка техника за плетене с една игла – с нея все едно се бродира, но всъщност се изплита чорап. За съжаление нашите климатични условия не позволяват текстилът да оцелее през вековете, за разлика от Скандинавието, където всичко замръзва, или от Египет, където пък е много сухо и горещо. Нямаме никакви писмени сведения дали тези техники не са били разпространени и по нашите земи”, информира Чамурджиева.

Изследователката казва още, че най-старият екземпляр на бродерия, който е виждала датира от IV век от времето между Римската и Византийската епоха. А за най-стара в света пък се смята бродерия от погребението на Тутанкамон. Запалената изследователка е проучила и по-особените начини на бродиране, използвани през IX-XI век.

Кръстатият бод, който познаваме, е бил известен и тогава, но не е бил от масово използваните. Прилагам на практика всички техники, които открия и проуча. Именно с такава бродерия съм украсила ръкавите на болярската си рокля. Апликациите по тях са направени с техниката на така наречената арменска бродерия от XVIII век. Тя е позната и в Индия, но има и находки от X век от Египет. Известна е с името мараш. Наричат я още малтийска бродерия. Представлява двоен кръст с преплитане. На първия етап се използва бод рибена кост. Конструирането на схемата зависи от мотива. Основното правило, което трябва да се спазва, е да се редува преминаването на кръстосаните нишки един път – под, един път – над вече ушития бод рибена кост. В началото на втория етап допълнителният конец се прокарва от опаковата към лицевата страна, като повече не преминава през основата, а само се усуква около рибената кост. По този начин се получават елементи на затъкаване”, разкрива тънкостите от занаята сръчната дама.

Тя е добра и в плетенето и тъкането. Неотдавна изплела на две куки два огромни оренбургски шала от фина вълна. Преждата е толкова тънка, че гранче от 50 грама съдържа 1000 метра нишка. Плетачната ажурна техника пък е характерна за Прибалтийските Републики и за Шетландските острови. Характеризира се с характерна подредба на дупки, които предават на плетивото вид на дантела.

Плетенето на една кука е заместило плетенето със совалки. Плетенето на две куки пък води началото си от XV век. Преди това са плели чорапи с игла. Тази ръкоделска дейност развива фината моторика на ръцете. Не случайно навремето военноплениците са плели мънистени торбички с различни надписи. Инвалидите от войните също масово са се занимавали с ръкоделие. И както казва Далай Лама: „Преденето е най-чистата форма на медитация“, обобщава Магдалена Чамурджиева.

Начетената търновка разкрива, че след лена, копривата е едно от най-влакнодайните растения.

Нишката се извлича като стеблата на растението се киснат във вода, докато остане само ликото“, обяснява Чамурджиева.

По време на проучванията и направило впечатление, че на различни места по света, които нямат географска връзка помежду си се появяват едни и същи техники.

Вероятно хората са ги измислили еднакво, защото така е текла логиката на битието им, или е имало някакъв пренос на информация, разнасяна най-вероятно при корабоплаването или от търговските кервани. Следя например какво се е случвало и как са се развивали текстилните занаяти в Южна Америка. Там индианците са имали по-специални начини за пресукване, с които са правили коланите си. Тази техника се среща и в българската възрожденска традиция в Родопите. Разликата е с векове, а двете територии нямат никаква историческа и географска връзка, но мистерията на красивото си остава“, категорична е Магдалена Чамурджиева.

 

Тя изработва и богато везани колани, които са подходящи и за ширити на одежди. В дома си математичката има вертикален стан, стан за тъкане на кори, стан за гобленово тъкане, както и чакрък. Първите и совалки пък били обикновени флумастри, на които навивала конци. Част от мащабните си проучвания, Магдалена Чамурджиева е описала в доклад, който е публикуван в годишника на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Снимки-Веселина Ангелова и личен архив

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!