С останките от некропола проучвателите се включват в унгарски проект за издирване на куманско присъствие на Балканите

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Над 300 уникални находки са открити по време на петото археологическо лято на крепостта Ряховец край Горна Оряховица. За проучванията и тази година отново бяха осигурени 20 000 лв. от общинската хазна и също толкова от Министерството на културата. Изследователската работа на калето бе подпомогната и със средства от 7 дарители. Благодарение на това учените работиха 32 дни в два основни сектора, като единия е Южното подградие.

„В този участък не беше пипано от над 30 години, когато е била първата експедиция, започната от археолозите Иван Бъчваров и Хитко Вачев. Около 1987 г. те са открили там сграда, която все още е с неизяснен статут и некропол с над 20 гроба. Разчистихме и площ от над 200 кв.м. Там има сграда от 13 век с два строителни периода“, обясни ръководителят на археологическия екип  Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново. Той работи съвместно със зам. ръководителите Мая Иванова и Златина Петракиева от Исторически музей – Горна Оряховица.

Под древната постройка учените се натъкнали на яма от елинистическия период- III-I век пр.новата ера с интересни амфорни печати, които се смятат за редки. Излезли и имитативни печати, както и над 20 монети имитации на оригинали от гръцката колония Одесос.
„Това свидетелства, че и тогава са се правили имитации. Такива монети се откриват в периметъра от Провадия до Севлиево, което предполага, че Ряховец е бил голям тракийски център, който си е позволявал да имитира оригинални монети. За изработката им са използвани бронз и олово“, изтъква Илиян Петракиев.
Той допълва, че са намерени и ценни средновековни монети, които са изключително добре запазени. От пластовете са излезли и контрамаркирани римски монети. Става въпрос за изхабени или остарели монети, на които е поставяна специална марка и са връщани в обръщение.
Археолозите имаха за цел да продължат разкритията по Северната крепостна стена в посока Западната порта, където се работеше и миналата година. Идеята била максимално да се разкрие стената и при добър късмет да се попадне на некропол. Миналата година учените откриха два средновековни гроба и едно погребение от ранно-желязната епоха.

„Попаднахме на четири нови гроба, сред които има на мъжки, женски и детски индивиди, които са подредени в редица и наподобяват еднофамилен некропол. В женския гроб открихме мънисто до едната ръка и монета до таза. В детския гроб пък имаше желязно ножче върху черепа“, сподели Илиян Петракиев.
Проби от откритите миналата година човешки останки бяха изпратени за ДНК-експертиза и в лаборатория на Харвард, но до момента няма резултати.
„Междувременно обаче заради тези открития получихме покана  от Унгария да се включим в международен проект за ДНК-изследване с цел издирване на куманско присъствие на Балканския полуостров. Освен това излязоха резултатите от анализи в унгарска лаборатория на открита миналата година челюст на глиган в хоросановата спойка на крепостната стена на Ряховец. Според изследването находката датира от 1060-1600 година “, информира Петракиев.
Археолозите разкрили и правоъгълна бойна кула, издаваща се 3,70 метра извън крепостната стена, а широчината и е 4,5 метра. Това потвърждава тезата, че крепостта Ряховец е била сериозно фортификационно съоръжение, строено през 12 век.

При разкопките е извадено и голямо количество битова керамика-средновековна, римска, елинистическа и ранно-желязна.
Още от първия ден на проучванията заработи и Археологическата школа, която е единствена по рода си в страната. Школата дава основни познания на учениците от региона за работата на археолозите и за историята. Около 30 деца от четири гимназии от Горна Оряховица, Велико Търново и Лясковец се включиха в разкопките. Всяка група работи по една седмица.

„Децата са много амбицирани и любознателни. Можем да се похвалим и с първия студент по археология – Йоанна Катрева, която вече ще следва в Софийския университет. Друга голяма надежда за науката е 16-годишната ученичка от СУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица Румина Трифонова, която се справя отлично, самостоятелно проучва гробове като е завладяна от антропологията и графичното документиране“, разказва с нескрита гордост Илиян Петракиев.

снимки-личен архив