Преди 150 г. княз Александър Батенберг пръв дарява 50 златни наполеона за изграждането на културната институция

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Спешно са необходими около 2 млн.лева за завършване реставрацията на Народното читалище „Надежда 1869 г” във Велико Търново. С парите ще бъде обновена и снабдена с модерно техническо оборудване сцената в театралния салон на емблематичната културна институция, която тази година чества 150-годишен юбилей. За належащата реконструкция има разработен проект, който през април тази година е внесен в Министерството на културата и се чака финансиране.

Сагата по възстановяване блясъка на читалището, което е обект от висока категория на национално значение, е от 2003 г., когато е правен последния ремонт. Строителните дейности тогава са били по проект на арх.Пламен Цанев. Средствата обаче не стигнали за цялостен ремонт и част от реконструкцията останала незавършена. Етапно са извършени реставрационни работи на салона без сцената, която е зазидана, а в салона е направен временен подиум. Средствата в размер на 500 000 лева за завършване на салона и прилежащите фоайета са осигурени от Община Велико Търново и Конфедерация Швейцария по проект “Красиво Велико Търново”.

„От тогава сцената е в полудобро техническо състояние. Заради това изготвихме проект за довършителна реставрация и техническо оборудване, кандидатствахме за финансиране през 2007 г. Докато се чакаше отпускането на средства, през 2009 г покривът се срина върху сцената. Представени бяха протоколи за щетите пред Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. С отпуснати от държавата 10 000 лева и с 4000 лева собствени средства, успяхме да завършим отделни части по изготвянето на проекта”, обяснява председателката на читалищното настоятелство арх.Донка Колева.

Тя уточнява, че за архитектурно-строителните дейности са необходими малко над 600 000 лева, за електроакустиката-190 000 лева, 114 000 лева ще струва осветлението, а останалите средства от исканата сума са за сценично оборудване, механизация, портален мост, съоръжения за противопожарна безопасност и др.

„Салонът, който събира 300 души, има много добра акустика. Дори и с временен подиум, на сцената непрекъснато се играят представления. Имаме по над 20 постановки годишно, както и множество други културни събития. Две поредни години Американското посолство организира в читалището два концерта”, изтъква арх.Донка Колева.

Като радетел за съхраняване на богатото културно наследство като сграден фонд и ценни предмети, арх.Колева е направила щателно проучване на забележителната история на НЧ „Надежда”.

„Още със създаването на читалището през 1869 г. търновската общественост го поставя в центъра на културния живот в града. В ръководството му са избрани образовани, високоинтелигентни и авторитетни личности с влияние в политиката и с активно участие в изграждането на нова България. Това са председателят Димитър хаджи Павли Иванов, подпредседателят Н. Д. Смилов, касиерите  Жоржо Момчев и Атанас Симеонов  и писарите Стефан Михов и Петър Димов. Първоначално читалището се помещава в къщата на Атанас хаджи Недялков, а след това в дома на Анастасия Тодорова на днешната улица „Иван Вазов” 9”, разказва арх. Донка Колева.

Тя подчертава, че изключително любопитна е архитектурната история на театралния салон, обявен през 1973 г. за исторически паметник на културата от национално значение и на читалищната библиотека, декларирана като архитектурно-строителна културна ценност от 1980 г.

„На 10 юни 1882 г. на заседание на настоятелството председателят д-р Стат Антонов предлага читалището да построи собствена сграда за театрални представления, която да е гарант за неговото бъдеще, за неговия авторитет и развитие. Тази идея се обсъжда на общото читалищно събрание и е подкрепена от кмета Петър Бояджиев. На 4 юли 1882 г. настоятелството решава да поиска от общинското управление да му предостави безвъзмездно мястото на „кадийницата и харемлъка” (б.а.турското съдилище). Проектът за сградата е изработен в духа на новите Европейски стилове Неоренесанс, Сецесион с корнизи, фронтон и балкон и е подарен от градския инженер австроунгареца Франц Билабел”, разкрива арх.Колева.

Проектът за театралния салон е обсъден на 8 март 1884 г., изпратен е за одобрение на окръжния участъков инженер и едва на 25 март общото събрание упълномощава настоятелството да започне строителството. За събарянето на старите сгради е нает майстор Иванчо Колев Дюлгерина и до октомври теренът е освободен и разчистен. За да се спестят пари е решено строежът да се извърши по стопански начин. На 14 април 1885 г. Киро Тулешков е избран отново за председател и за подпредседател-Димитър Атанасов, секретар в общината. Настоятелството наема за изпълнител майстор Георги Цветков. Основният камък е положен на 6 май 1885 г. Градежът на сградата в основите е от камък и от тухла по етажите.

„Поставено е началото и на фонд за строежа от постъпилите средства, дарени от учителите. Отправени са покани до гражданите, министрите и княза за волни пожертвования. Пръв се отзовава княз Александър Батенберг, който дарява 50 златни наполеона. Княз Фердинанд Сакскобургготски дава няколко пъти пари и е обявен за почетен председател. Дарения правят и още 59 граждани и организации, които са вписани в книгата за благодетели. Настоятелството набира средства и чрез културни дейности като се правят вечеринки, благотворителни балове, представления, концерти, бал антре”, споделя арх.Колева.

Към средата на юни 1885 г. читалищната театрална сграда е покрита, но остава незавършена поради липса на средства. Настоятелството взема заем 3000 лева от Търновската земеделска каса и сключва сделка за заем 9000 лева от Славчо хаджи Паскалев чрез търговците Стефан Петков и Михаил Рачев. През юли 1886 г. заетите пари са изразходвани, но строителството не е приключело. Нов заем от 3000 лева взема „от свое име и отговорност” Стефан Стамболов и така с голяма задлъжнялост читалищния салон е завършен.

В него заседават три Велики народни събрания през 1886 г., 1893 г. и 1911 г., то е основоположник на библиотечното и музейното дело, на театъра, киното и художествената галерия във Велико Търново.

Години наред читалището е в безизходица и в тежкото финансово положение поради големите лихви по заемите. Едва през 1920 г. задълженията са напълно погасени благодарение на дарените 10 000 лева от известния търговец и индустриалец Ангел Попов.

В периода 1944 -1987 г. са правени ремонти на читалищните сгради най-вече на покривите, сцената и за поддръжка до затваряне на салона от пожарната поради непригодност за експлоатация. Настъпва време, когато много от представленията и събитията са извън читалището.

В периода 1979-1985 г., настоятелството с председател Еню Енев и членове арх. Димитър Върбанов, арх.Илия Лефтеров, Георги Ефтимов, инж. Ангел Шишков и др. работи усърдно за да започнат реставрационните работи на театралната сграда. Изготвят се варианти на задание и проекти от арх.Теофил Теофилов и арх. Ил. Лефтеров. През 1989 г. за председател е избрана Невяна Бъчварова и едва тогава в настоятелството се обсъжда изготвения от Националния институт за паметниците на културата архитектурен проект за реставрация и адаптация на сградата на театралния.

През 1993 г. едната зала в читалищната библиотека е оформена като камерна зала, а пет години по-късно по проект „Красиво Велико Търново” е направен и ремонт на покрива и фасадите.

През 2009 г. театралната сцена аварира поради износване на покривната конструкция и липсата на средства за възстановяването и.

В периода на новото време – социализма читалището е място за изява на народното дарование и самодейност, за което говорят множеството награди и отличия.

Както в миналото така и днес една от традиционните задачите на читалищното настоятелство е да търси средства за поддържане на сградите – културни ценности, както и подкрепата за това на държавата и общината.

„Идеята за построяване на библиотека е от 1909 г., когато настоятелството решава да купи къщата на бащата на първия председател на читалището – покойния хаджи Павли. На 25 април 1910 г. се взема решение за построяване на библиотечна сграда с лице на горната улица на закупеното място oт хаджи Павли и добавеното място от къщата на Шекерджиев. Настоятелството успява да получи заем от 7000 лева от Българска народна банка и осъществява строежа по етапно. Плановете на сградата са изготвени от арх. Георги Козаров с участието на арх. Джангозов. Изпратените проекти до окръжния инженер носят названието „Здание за библиотека и музей”. Основите на сградата са изпълнени до края на август 1910 г. от инж. Ал.Вълков, а предприемачът Тотю Минев, спечелил търга на 9 юли 1911 г., я издига и завършва през октомври същата година. Приемателната комисия има забележки заради многото изменения при строителството и определя те да се отстранят до септември 1812 г. „ изтъква арх.Колева.

Голямото земетресение в Търново на 1 юни 1913 г. поврежда двете читалищни сгради. Библиотеката е засегната повече и през май 1914 г. започва нейния ремонт от майстор Пенчо Бейски с пари отпуснати от общината. Междувременно учителят по рисуване и член на читалището Димитър Багрилов заедно с ученици изработват парапета на стълбището и мозаечния под, които са приети от арх. Лазар Габраков. Официалното откриване на новата сграда за библиотека, читалня и музей е на 15 февруари 1915 г. с участието на митрополит Йосиф, окръжния управител и началника на гарнизона. Библиотеката на читалище „Надежда 1869” е основана заедно с читалището и затова книжният й фонд е толкова богат. Сега в него има над 46 737 книги. Там се съхраняват 12 стари ръкописи,  231 старопечатни книги, 18 заглавия на вестници и 15 на списания до Освобождението. Запазени са и уникалните 155 тома стенографски дневници на Народното събрание от 1879 г.   до  1926 г.  и 3 тома от ВНС 1946-1948 г., 3 тома – стенографски дневници на Областното събрание.

„Стенографските дневници на Народното събрание са безпристрастната история на българската държавност. В тях  може да се прочетат изказванията в пленарната зала, да се проследи приемането на българските закони, мотивите за тях и дебатите на народните представители. Дневниците са дарение от търновеца Димо Кьорчев юрист, литературен критик и теоретик, есеист, публицист с философска нагласа”, доверява арх.Колева.