Елена Чамуркова от Велико Търново пише трети том за игрите на политици, медии и бизнес

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Властта е особен вид афродизиак, тя е наркотик. Един силен мъж може да преспи с най-красивата жена и повече да не я пожелае. Но ако преспи само една нощ с властта, я иска за цял живот. До това заключение е стигнала журналистката Елена Чамуркова от Велико Търново, която пише трета книга за мръсните игри на политици, медии и бизнес.

Двата тома-“Обществена поръчка“ и „Изнудвачът“ сериозно разбуниха духовете. Силни на деня личности трескаво прелистват страниците на романите и обикновено се разпознават в героите на авторката.

Крехката дама, която е дългогодишен репортер и доктор по политология, вече се утвърждава и като майстор на политическия трилър. Чамуркова се захвана с писателска дейност след като взе трудното решение да се оттегли от професията.

„Причината да скъсам с журналистиката, бе натрупаната умора от начина, по който се случват нещата зад кулисите и на политическата сцена. След 20 години в журналистиката, един ден се събудих омерзена и си казах: Каквото и да направя, няма никакъв смисъл от това. Нищо не се променя.Трудът на репортерите отива на вятъра, а в много случаи нас журналистите ни търсят като последна инстанция, която да помогне в даден казус. Най-страшното обаче е, че вече има не само „жълти“, а направо „кафяви“ медии. Освен това напоследък забравихме, че журналистиката не трябва да е бухалка, а да информира и възпитава“, коментира Елена Чамуркова.

Първият абзац от книгата и „Обществена поръчка“ се ражда в деня, в който напуска работата си, а целият роман тя завършва само за три месеца.

„Обществена поръчка“ вдига завесата за моменти от журналистическата, общинарската и политическата работа, които остават скрити за хората. Основната сюжетна линия се върти около подготовката и реализирането на изборна кампания. Описват се действията и поведението на един кмет, който се е устремил към втори мандат, но властта вече го е променила, станал е зависим от медии и икономически стимули.

„Романът е създаден така, че където и да се чете той, да звучи познато. Читателят разбира за интриги, задкулисните договорки и корупционни моменти, свързани с апетитните обществени поръчки. Разказвам за такива представители на медиите , които са „пощенски кутии“ на властта. Давам дори конкретен пример за медия, която изнудва и търгува с власт и влияние.Дала съм обаче и много примери за журналисти, които си вършат съвестно работата, които са разследващи и изкарват на яве недъзите в обществото.

Властта служи не толкова, както е казал Аристотел за общото благо, а за лично облагодетелстване. Обществените поръчки пък са инструмента за насочването на финансовите потоци в определени направления и се явяват пъпната връв на корупцията“, коментира Чамуркова.

Писателката споделя, че във Велико Търново романите и се четат особено, въпреки че действието не е ситуирано в старата столица.

„Прави ми впечатление по време на представянията, че част от властимащите се снимат демонстративно с книгата. Други тайно я четат по кюшета по системата гузен негонен бяга. Държа да уточня, че и за добрите, и за лошите примери, нямам конкретни прототипи. Това са събирателни образи, моя художествена измислица на поведението на хора, които съм наблюдавала в продължение на години като политически репортер“, казва Чамуркова.

Писателката разяснява, че в книгата не става дума само за една конкретна обществена поръчка, а за феномена обществена поръчка. Обществените поръчки дори са отделен герой в романа, като. метафора на корупционната среда, в която живеем.

По идея на издателят и Нейко Генчев, корицата на първата книга е със снимка на дамски чорап като фитиш на властта. Символизира двойнствения живот на мъжете с власт, които като че ли по правило имат любовници.

„В София представих романа си в клуба на Васко Кръпката. Първият човек, който прочете книгата от семейството му бе 80-годишната му тъща, която възкликнала: „Книгата е много хубава, но в нея всички са злодеи и няма нито един положителен герой“. Реално не е така, но се замислих как ценностите се запазват, но се променя гледната точка на хората.“, казва Чамуркова.

Тя е категорична, че сред героите и няма нито един, който да е само положителен или само отрицателен – представя хора с техните страсти, проблеми, малки победи и големи падения. Всеки преследва някаква цел и я постига, но с различни методи и плаща определена цена за това-с достойнство, със съвест, с политическа смърт.

„На представянията на книгите често ме питат дали не се ли страхувам за живота си. Политици и управници пък като ме срещнат ми казват: „Ще ти дадем бял лист и искаме да ни напишеш кой кой е в книгата“. Йордан Лечков като разбра за първата ми книга, отсече: „Давай, аз съм царят на обществените поръчки“, разказва Елена Чамуркова.

Тя смята, че книгата и ще има дълъг живот и заради това подготвя втори тираж.

„Нидал Алгафари като разбра какъв тираж първоначално съм предвидила, възкликна: „И кой ще изкупи това количество? В България никой не чете…!“, споделя Чамуркова.

Оказало се обаче, че бройките са почти изчерпани. Дори в библиотеките в Горна Оряховица и Велико Търново са откраднали по една книга, един екземпляр изчезнал и от търновско заведение. В някои градове книгата се доставя по предварително направени списъци.

„Чувствам се удовлетворена. Това ме накара да напиша и втора книга, която озаглавих „Изнудвачът“. Тя може да се чете като продължение на първата, но може да се възприеме и като абсолютно самостоятелен сюжет, въпреки че част от героите са същите. Действието обаче вече е на правителствено и на международно ниво. Някои читатели толкова се вживяха в съдбите и живота на героите, че започнаха да ми дават предложения какво трябва да им се случи. Ако първият роман е за властта, то вторият е за човека, който е овластен като навлизам много по-навътре в неговата душевност-терзания, падения, възходи, катарзиси. Кръстих я „Изнудвачът“, защото всеки от главните герои под някаква форма изнудва. Например кметът изнудва политическите си опоненти, а него пък го рекетират за 300 000 евро заради секс клип. Друг герой изнудва правителство със сделки с изстребители, трети пък действа тънко и манипулативно и т.н. Интересното е, че някои хора си дават сметка колко лоши са станали и се променят. Тези, които пък не си признават, се изкарват жертви“, изтъква Чамуркова.

Третата и книга е с работно заглавие „Спасение“ и е наполовина готова. За нея авторката казва, че е по-различна и е сериозно художествено предизвикателство. Половината от творбата е като разказ на мъж, другата половина от името на жена. Трета част пък е от трето лице.

„Работя и в две глаголни времена, което също е доста трудно. През една сложна и дори невъзможна любов, описвам последни 30 години промени и безпътица в българската действителност“, разкрива Елена Чамуркова.

Само преди месец тя бе удостоена с наградата „Култура“ на община Велико Търново за творчески дебют.

Снимки-Веселина Ангелова и личен архив