ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Управата на община Свищов и цялата общественост от дни са в усилена подготовка за предстоящата първа копка на трети мост над Дунав. На заседание на правителството на Румъния на 18 април бе одобрен меморандум за строителство на новото съоръжение между градовете Зимнич и Свищов. Мостът пряко ще свърже новата румънска дунавска магистрала А6 при град Александрия, който е административен център на област Телеорман.

„Аргументите на румънското правителство са обусловени от нарастващия интензивен трафик, търговски обмен и транзит. При сегашните инфраструктурни условия преминаването на р. Дунав само при Русе и Видин е затруднено“, коментира проф. Андрей Захариев, ръководител на катедра „Финанси и кредит“ към Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов.

Той допълва, че бъдещото съоръжение доби популярност като мост „Дунав Юг“ заради уникалната локация в най-южната точка на плавателната река по картата на Европа.

„Междудържавното съгласие за моста може да се определи като силен регионален финал на председателствата на Съвета на ЕС от страна на България и Румъния в периода 2018 – 2019 година“, казва проф. Захариев.

Идеята за мост при Свищов обаче има своята история в годините. Още при освобождението на Свищов на 27 юни 1877 г. реката е форсирана чрез понтонен мост, изграден от Зимнич към Свищов. Построената кейова стена на порт Свищов от немската армия по време на Втората световна война прави от пристанището най-високо разположеното съоръжение спрямо кота нула на водния стълб на реката. По-късно през 20 век инженерно-сапьорното поделение при Свищов е имало налична техническа екипировка за форсирано изграждане на понтонен мост с отбранителни цели.

„През 2014 г. в Свищовската академия на международна конференция с подкрепата на Съюза на икономистите в България, Фондация „Конрад Аденауер“ и правителството на немската провинция Баден-Вюртенберг бе дадена категорична обосновка за нова ключова политика на ниво ЕС и Дунавския регион. Тя предвижда преодоляване на дефицита на транспортни възможности на българо-румънския участък на р. Дунав чрез инвестиции – публични, частни или публично-частни в нова инфраструктура, включваща пет нови моста – Оряхово, Никопол, Свищов, Тутракан и Силистра, както и удвояване на капацитета на моста Русе-Гюргево, допълващ европейската мрежа TEN-T за континентален (Север-Юг) и междуконтинентален (Европа-Азия) превоз на хора и стоки“, сподели проф.Андрей Захариев.

Освен това в научна публикация на екип от свищовски академични кадри от финансовата катедра в лицето на проф. Андрей Захариев, доц. Стоян Проданов и докт. Ивайло Маринов през 2017 г. са обосновани множество предимства на изграждането на мост „Дунав Юг“. Благоприятното географско местоположение на трансграничния регион Свищов – Зимнич, Велико Търново – Телеорман дава възможности за развитие на транзитните превози по направлението на два от петте Общоевропейски транспортни коридора, пресичащи държавата.

„Свищов е най-южната точка на реката, като разстоянието между Егейско море и Дунав е най-кратко. Българският бряг в района около Свищов-Зимнич е висок и подходящ за изграждане на мостово съоръжение със значителни спестявания на средства за прилагане на алпийски подход към моста за неговия надводен участък. Свищов се намира в центъра на Северния централен район за планиране, чиято пътна мрежа е на второ място по гъстота в страната, а в централната му част е съсредоточена една четвърт от железопътната мрежа в района. Свищов е едно от най-големите речни пристанища. Успешно функционира и фериботен терминал Свищов-Зимнич, свързващ пътните мрежи на България и Румъния. Летище Горна Оряховица предлага възможност за връзка с въздушен транспорт. Това са добри предпоставки за развитие и на модерен интермодален комплекс. Има железопътна инфраструктура от двете страни на границата. Чрез жп линията Зимнич-Александрия се пресичат Карпатите, а чрез жп трасето Свищов-Левски се прави връзка с железопътната мрежа на България“, изброява проф.Захариев.

По думите му с прокарването на тунел под връх Шипка се повишава атрактивността на маршрутите с направление север-юг в централната част на България.

Изтъкнатият финансист изтъква, че мостът Свищов-Зимнич определя и автомобилния поток, който би го ползвал. Този граничен пункт ще е еднакво удобен за осъществяване на маршрути както към Централна и Западна Европа, така и към страните от бившия Съветски съюз.

Проф.Захариев посочва, че разстоянието Свищов-Зимнич-Александрия-Крайова-Турну Северин-Тимишуара-Арад е 536 км., а Русе-Букурещ-Сибио-Арад е 609 км.

„По двете дестинации се постига съкращаване на пробега средно с 31 км. При пътуване през Свищов движението се насочва на запад от Букурещ, което позволява да се ускорят превозите в направление север – юг. Редуцира се замърсяването на въздуха и се намаляват тежките задръствания по околовръстното шосе на румънската столица. От прилежащите терени като най-подходящ се определя територията на бившето военно поделение, разположено източно от пристанище Свищов и противостоящо на незастроен румънски терен между пристанището и фериботния комплекс на Зимнич. Двата терена нямат никакви конфликтни показатели по Натура 2000, за разлика от всички други алтернативни локации за трети мост между България и Румъния“, уточнява проф. Андрей Захариев.

По думите му разполагането на моста в урбанизирана територия постига стратегически характеристики като близост до всички транспортни трасета през Свищов в дестинации Плевен, Русе и Велико Търново.

„Въпреки, че мостът е разположен в рамките на града пътищата, които ще извеждат трафика в посоките Велико Търново – Истанбул и Плевен – София – Солун, заобикалят жилищните и обществено-обслужващи райони на Свищов. Това става без да се налага строителството на околовръстни трасета“, разкрива проф. Захароиев.

В Свищов има дадености за интермодален транспорт. Има възможност за съчетаването на територията на бившето военно поделение с площ от 335 декара с обособяването на Индустриална зона и мостово съоръжение. Бившият армейски имот може да бъде използван за обслужващи моста дейности – гаражи, паркинги, офиси, терминал, пътен възел. Логично е използване трасето на магистрала „Хемус“ и новата магистрала „Велико Търново – Русе“ за осигуряване на високо интензивния трафик от международен тежък транспорт.

„Подходът за финансиране и изграждане чрез публично-частно партньорство ще намали периода на инженеринг, срокът на откупуване и ще улесни и ускори интеграцията на Южна Румъния и Северна България в нов пан-дунавски регион за сътрудничество, растеж и трансгранични икономически дейности“, разяснява проф.Захариев.

Снимки-личен архив