ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Завършил е История във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий. Бил е преподавател в Националната спортна академия. В ресторанторантьорския бизнес е от 1995 г. Управлява 5 ресторанта във Велико Търново и Златни пясъци, както и хотел с 23 стаи. Работодател е на около 130 души. Зам.председател на регионалната структура на БХРА във Велико Търново. Голямата му страст са моторите. Определя се като пътешественик и авантюрист.
-Господин Стефанов, от години се занимавате с хотелиерство и ресторантьорство. В какво състояние е този бранш?
-Тенденциите в хотелиерския и ресторантьорския бранш напоследък не са изобщо розови. Няколко години след излизането от кризата имаше подем, но след това зациклихме. Драстично скочиха цените на тока, на консумативите, на продуктите, а заплатите трябваше спешно да бъдат увеличени, заради голямото текучество на персонал. Истината е, че по време на кризата заради ниското заплащане, голяма част от обучените ни кадри заминаха да работят в чужбина и предимно за Англия. Проблемът е много голям и е за цялата страна.
-Какво е спасението от този омагьосан кръг?
-Единственият начин за привличане на работна ръка е атрактивното заплащане. Но пък възнагражденията могат да растат единствено ако има ръст на оборотите или надценките. Това обаче води до автоматично качване на ДДС-то, който ще “изяде” парите за заплати.
-Излиза, че Данъкът добавен стойност е „убиецът“ на дребния и средния бизнес?
-Това е точно така и Държавата трябва да реагира незабавно и да намали ДДС ставките специално в нашият бранш, за да станат поносими и адекватни. Не е нормално склад на едро, който работи с 10% надценка да плаща 20 % ДДС и същата ставка в заведение с надценка 100-150%. Например за едно кебапче купено от склад на едро за 50 стотинки се плаща ДДС на държавата 2 стотинки, а купено от ресторант- 20 стотинки, при това след обработка, сервиз и други разходи. Колкото е по голяма принадената му стойност, толкова по-голямо е ДДС-то, което в даден момент надхвърля евентуалната печалба, ако има такава изобщо.
-Каква е практиката в другите държави?
-Интересували сме се много. Навсякъде ДДС-то е различно, диференцирано. Специално в сферата на услугите в европейските страни варира между 3 и 9-10 % и е съобразено с надценките на бранша. Подчертавам, че ДДС-то у нас трябва да бъде диференцирано в различните сфери, както е в цяла Европа. Другия вариант е да вдигаме цените, което ще доведе до отлив на клиенти и спад на оборотите, от което ще загубим всички-държавата, клиентите и ние. Трябва да се тръгне по обратния път като Данъкът добавена стойност бъде намален, за да може да е поносим и това да стимулира повишаване на заплатите и събираемостта на налозите. Световната практика го е доказала. Няма да открием топлата вода. Освен това трябва да се знае, че печалбата на едно заведение не е константна величина. Случва се един месец да е реализирана печалба, но после месец-два -три да бъде отчетена загуба и тогава плъзват данъчните и почват проверките дали не се крие оборот. В нашия бизнес има сезонност и дори при загуба, отново плащаме ДДС което „изяжда“ спечелените средства от предходни месеци. Стига се до абсурдната ситуация, в която собственици на заведения са принудени да теглят кредити, за да си платят ДДС-то. Това не е справедливо и води до напрежение и фалити. В най-скоро време ще има много затворени заведения, защото държавата нехае, не се интересува и дори задушава малкия и средния бизнес.
-Вие сте зам.председател на регионалната структура на БХРА във Велико Търново. Асоциацията няма ли да предприеме някакви действия за решаване на проблема?
-Колеги от БХРА са ходили при финансовия министър Владислав Горанов и са поставили въпроса за намаляване на ДДС-то на 8-10 %. Той обаче заявил, че така трудно ще бъде осъществяван контрол и ще има измами в сектора. Как ще има измами като следващият месец за пореден път през последните няколко години ще сменяме фискални устройства, софтуери и принтери за по няколко хиляди лева на обект, което е поредния държавен рекет срещу бранша. Държавата вместо да абдикира от такива сериозни проблеми, трябва да се научи да храни кравичката, която дои непрекъснато. Нас обаче никой досега не ни е попитал какви са ни трудностите, от какво се нуждаем, за да имаме сили и възможности да храним държавата.
-С какви други неволи се борят ресторантьорите у нас?
-Абсолютно належащо е да бъде намалена бумащината и бюрокрацията при регистрацията и контрола на един обект. Заринати сме от документи. Има страшно много проверяващи органи, които са репресивни, които ни инспектират за щяло и нещяло. Например Комисията за защита на потребителите ни наложи „солена“ глоба за това, че някой направил сайт в интернет за продажба на храна и там е включил заведението „Его“ . Упоменал го като „ресторант“ , а реално сме регистрирани като снек-бар и разликата е много малка. Но ни санкционираха с 1000 лева глоба като изтълкуваха случая като заблуда на клиента. Няма предупреждения, няма протоколи, директно пишат акт. Лично са ме глобявали с 1500 лева и за друг абсурд. Преди време при набиране на меню в рекламната агенция, било пропуснато на един вид спагети да се напише грамажа. Отидох да се жалвам в централата на Комисията за защита на потребителите в София и влязох в заведение в съседство на ведомството като установих, че в менюто на нито един продукт не е указан грамажа. Попитах защо е допуснато това и те ми заявиха: „Това не е твоя работа“. Постоянно ни дебнат различни контрольори, за да ни глобят за нещо. Един излиза, друг влиза. Това не е рекет, това е терор! Все пак ние живеем в пазарна среда и ако не си изряден, никой няма да влезе в заведението ти. Тези органи са напълно излишни, защото пазарът регулира качеството.
-Какво е становището на БХРА по тези наболели въпроси?
-Предстои национално съвещание на асоциацията и ще обсъждаме варианти за протести. Има и други проблеми например преди година сключихме договор с енергийните доставчици за доставка на ток срещу 0,75 лева за киловат, а сега вече е 2 лева. Това са непосилни цени.Страшно много несправедливост се насъбра в последните години и държавниците трябва да предприемат спешни мерки. Защото това напрежение и недоволство ще ескалира и ще помете цялата държава. Не толкова гладът, колкото несправедливостта кара хората да се бунтуват. Не може един да работи, друг да получава, а държавата само да пречи! Навремето през османското робство е имало данък десятък, вземали са 10 % от продукцията, а в момента на нас ни вземат 50 и повече %. Трябва да се съобразят с нашите проблеми, защото ние сме хората, които издържат държавата, плащат осигуровки, пенсии, заплати на държавни служители, депутати, министри.
-В БХРА обсъждат ли се някакви реформи в бранша?
-Да, такива промени бяха набелязани на извънредно заседание на УС на БХРА. Настояваме за персонални санкции на обслужващия персонал при неиздаване на фискални касови бонове. Запечатването на търговски обекти е изключително необмислена санкция и трябва незабавно да бъде премахната, тъй като затварянето на един обект за период от 2 до 4 седмици неминуемо води до загуба на данъци, осигуровки и до напускане на целия персонал, което при наличието на дефицит на кадри е равносилно на фалит. Така излиза, че за една непусната фискална бележка за едно кафе например, от което в хазната биха влезли 20 стотинки, след затварянето на заведението за месец държавата ще загуби хиляди от данъци и осигуровки. Освен това ще настояваме да се въведе патентен данък на сезонните обекти по морските и зимни курорти, както и на обекти с оборот до 100 000 лева. Това ще доведе до по-голяма събираемост, до облекчаване на бюрокрацията на обекти работещи по 2-3 месеца в годината, както и за намаляване разходите на НАП от служители командировани по курортите.
-За какви други мерки ще настоявате от Асоциацията?
-Да се регламентира бакшиша, който може да е около 10 % от оборота, а при проверка от НАП да се посочва ориентировъчна сума. Това е крайно наложително, защото в обекти с голяма натовареност е невъзможно служителят непрекъснато да следи точно колко му е бакшиша и има ли разминаване в отчета на касовия апарат и наличната сума у сервитьора. Има случаи, когато на заведение му е написан акт от 500 лв. за разминаване от 28 стотинки, което е подигравка с нашия труд. Настояваме също да бъде облекчен режимът по декларирането на трудовите договори на членовете на семейството, подпомагащи семейния бизнес, налагащо се от липсата на кадри. Смятаме, че е достатъчно подаването на декларация, както е за свободните професии. Ще искаме също така минималният праг за регистрация по ДДС да се вдигне на 100 000 лева.
-Колко души са заети в ресторантьорството у нас?
-Ресторантьорството е един от основните бизнеси в България. Над 550 000 души работят в бранша. Това е една огромна армия и като представители на дребния е средния бизнес, би трябвало да са гръбнака на обществото. А реално те са смазани за сметка на олигарсите, за които се говори, че болшинството данък печалба не плащат. Чрез офшорки и различни финансови схеми заобикалят внасянето на този налог и все повече богатеят. Като прибавим и плоския данък печалба, излиза, че сме рай за олигарсите. А ние по-дребните предприемачи, плащаме високо ДДС всеки месец, в края на годината ни облагат с Данък печалба, принудени сме да внасяме и Данък дивидент. Така за една и съща дейност плащаме три данъка, което е адски несправедливо и задълбочава разслоението. Рецептата е по-ниско ДДС и прогресивен данък печалба. Това неминуемо ще доведе до по-силна средна класа, ще намали свръхпечалбите на олигарсите и едрия капитал, ще увеличи събираемостта на данъците.
-Каква е средната заплата в този ресор?
-Няма човек с чисто възнаграждение под 800-1000 лева, а към тях като се прибавят осигуровките сумата скача на 1000- 1200 лева минимум. Има позиции и на 1500-2000 лв. Искаме да даваме на хората си повече пари, за да няма текучество, но при тези реалности засега е невъзможно.
-Напоследък прави впечатление, че масово се инвестира в подобряване на интериора на заведенията у нас. Какви са предпочитанията на клиентите?
-Наистина в момента има едно надскачане и все повече се инвестира в интериора. Това го няма никъде другаде по света и е тенденция единствено в България. В съседна Гърция едно заведения за хранене се прави от празно помещение, с маси, столове и нищо друго. В САЩ пък заведенията, колкото са по-стари и с автентичен вид, толкова са по-посещавани. Там в интериор изобщо не се влагат средства. Влизал съм в заведения, които от 1926 г. не са пипани. Тук всеки си мисли, че ресторантьорския бизнес е много лесен, но това изобщо не е така. Преди правехме ремонти за по 20 000 лева, а сега за по 200 000 лева и то през няколко години. Конкуренцията е голяма и всеки се стреми да е на ниво. Клиентите искат да се потопят в луксозна обстановка, каквато някои нямат в домовете си и така да се почувстват на специално място.
-Как стои въпросът с асортимента от ястия и предлагат ли се специално разработени менюта за здравословно хранене?
-В момента менютата в ресторантите са много разнообразни. Включват много и разнообразни продукти и ястията са традиционни български, средиземноморски, скандинавски, сръбски, азиатски и т.н., за да се задоволи широка палитра от вкусове. Стремим се да доставяме най-качествените продукти. За изготвянето на нашите менюта, ползваме срещу заплащане опита на известни шеф-готвачи от София. Пиците ни наскоро бяха подобрени точно от такъм специалист, който ни направи рецептите за тестото. Доставяме качествено италианско брашно, въпреки че е два по-скъпо от българското, но пък пиците стават уникални. Опитваме се да глезим клиентите си. Преди време предлагахме дори ястия от месо на кенгуру. Създадох собствена марка бира. Съвсем отговорно мога да кажа, че заведенията във Велико Търново са с изключително високо качество и това са оценките на клиентите в социалните мрежи.
-Вие имате и хотел. Какво е положението в хотелиерството?
-И хотелите в Старата столица са с много високо качество. Предлагат прекрасни условия на ниски цени. Оценките на повечето хотели във Велико Търново са отлични и гарантират много високо качество на туристически продукт. Може би няма друг град в света, който да се похвали с такъв висок стандарт на хотели срещу такива символични цени. Например във Велико Търново може да се наеме хубава стая в кокетен хотел за 25 евро. Звездите у нас не са критерий за качество, защото един хотел може да е луксозен, но да е категория две звезди, защото в сгарадата няма фризьорски салон или пък защото банята не е 5 кв.м, а е 3 квадрата.
Снимка-личен архив