Китаистите от болярския град работят с над 40 образователни институции в 15 селища у нас

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Китайският език и култура напоследък стават все по-популярни у нас и хиляди деца и възрастни усърдно изучават азиатското слово. Огромни заслуги за нарастващия интерес има Институт „Конфуций“ към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Екипът от преподаватели и студенти под вещото ръководството на директора доц. Искра Мандова, вече 6 години развива мащабна дейност.

„Договорът за създаване на Институт „Конфуций“ беше подписан на 28 март 2012 г. в Централата на Институт „Конфуций“/Ханбан в Пекин. Тогава ректорите на ВТУ и на Университета по геонауки в град Ухан заявиха желание за създаването му и за партньорство чрез платформата за разпространение на китайския език и култура по света.

„Нашият институт беше 359-я в света, но към момента общо има създадени над 550 института и над 1000 класни стаи „Конфуций“. Дейността им се финансира предимно от Централата на Ханбан“, сподели доц. Мандова, която е известен учен китаист.

Преди няколко години великотърновският Институт „Конфуций“ завързал партньорство и с Пекинския университет за езици и култура и чрез сътрудничеството си двата китайски университета, успели да разгърнат още по-сериозна дейност.

„Към настоящия момент си сътрудничим с над 40 образователни институции в 15 населени места в България. Такова постижение имат много малко институти в света. Партнираме си с 18 училища, с над 10 детски градини, читалища, четири университета, младежки центрове и т.н. Служителите от администрацията на община Сливница от тази година изучават китайски език по инициатива на кмета. Успешна дейност имаме с община Бургас, където китайският език стана изключително популярен“, изброява доц.Мандова.

Тя допълва, че друго голямо постижение е повишаване нивото на китайския език на студентите във ВТУ.

„С колежката доц. Полина Цончева за 15 г. успяхме да постигнем едно стабилно ниво на преподаване на китайски език във ВТУ. Благодарение на създадения Институт „Конфуций“ към Университета, студентите получиха още повече възможности за усъвършенстване на езиковите познания и изучаване на предмети, които не са включени в учебната програма като например бизнес китайски език. Броят на обучаемите се увеличава значително с всяка година, достигайки над 2000 души през тази академична година, както и процента на явяващите се на изпит за ниво на китайски – HSK и HSKK. Горда съм с това, че три години поред, студентите от специалностите с китайски език във ВТУ, спечелиха първо място на състезанието по китайски език“, разкрива доц. Мандова.

Тя подчертава, че чрез Институт „Конфуций“ се предоставят възможности и за специализации. Няма студент във ВТУ, който да е пожелал да отиде на специализация в Китай и да не е отишъл.

„Това се случва за радост и в следствие на положените от мен усилия, защото аз като студентка с отличен успех съм се опитвала да кандидатствам към Министерството на образованието, но тогава имаше по една бройка и винаги бяха изпращани студенти от Софийския университет. Сега студентите имат много възможности. Бройките за стипендии за специализации, отпуснати чрез МОН са вече над 30. Те включват пълна стипендия за 4-годишно обучение или частични – за 1 година, за един семестър по избор на студентите. Освен това преди 5 г. нашият университет-партньор в Ухан ни предложи 20 места за специализация на студенти и докторанти от ВТУ, които не е задължително да са китаисти. Единственото изискване е в момента на кандидатстване да са записани като студенти във ВТУ“, казва доц. Мандова.

Тя разяснява, че стипендиите са изключително за изучаване на китайски език като изцяло се поемат разноските по обучението и настаняване и се дават по 400 до 600 лева на месец джобни. Стипендиантите плащат единствено самолетния билет.

„Към Институт „Конфуций“ има други 16 бройки и студентите могат сами да избират за кой университет да кандидатстват. За тази учебна година за първи път във ВТУ са приети 17 студенти в специалностите с китайски език, обикновено приемът варира между 10 и 12 души“, изтъква доц. Искра Мандова.

Дейността на Институт „Конфуций“ включва множество културни мероприятия. Това са големи празнични концерти, седмици на китайското кино, специализирани публични лекции на изявени учени от Китай.

„Правим китайски работилници на открито, провеждаме спортни състезания, подреждаме изложби. Сериозно работим вече пета година с община Търговище, където има действащ клуб за приятелство между България и Китай. Сътрудничим си със Сливен, с Попово“, информира доц. Мандова.

Над 4000 души у нас изучават китайски език със съдействието на двата института в СУ и ВТУ.

„Преди 2 години подписахме договор за създаването на Център за обучение и квалификация на преподаватели по китайски, който да обхваща страните от Централна и Източна Европа. Той бе създаден с подкрепата и под шапката на Пекинския университет за езици и култура. Миналата година бе организирано първото обучение и близо 50 китайски преподаватели и доброволци се събраха във Велико Търново на 3-дневен курс. Лектори бяха университетски преподаватели, както и учители с дългогодишен опит в преподаването на китайски език в училищата. Тази година също ще проведем такъв курс, но ще включим и преподаватели от съседни държави“, споделя доц. Мандова.

С община Велико Търново и общинския съветник и издател Нейко Генчев подготвят фестивал на китайската култура с професионални изпълнители, представяне на бита, културата и историята на Китай. Проявата ще е през май с подкрепата на Посолството на Китай у нас.

sdr

„На 5 февруари ще отбележим китайската Нова година и с танц на лъва ще изненадаме малчуганите на детска градина „Соня“ във Велико Търново, които учат китайски език. На 31 януари в СУ „Васил Левски“ в Русе с интензивно изучаване на източни езици, които имат и класна стая „Конфуций“, ще направим голям концерт“, казва доц. Мандова.

За пищните празненства институтът наскоро се е сдобил с лъв, докато преди за фестивалите и празненства е бил използван внушителен 30-метров дракон.

„С големи перипетии успях да изпратя лъва от Китай. Главата му е изработена от фина пластмаса, а в тялото му се вмъкват двама души, които изпълняват традиционен китайски танц. За танца с дракона бяха нужни 12 души, които да танцуват в синхрон. За изпълнението на лъва се подготвят две момчета от специалност „Приложна лингвистика“ и дебюта им ще е на 18 януари при честването на 50-годишнината на ОУ „Патриарх Евтимий“. През миналата година в школото стартираха обучение по китайски език и вече има над 120 деца от първи и втори клас, които усвояват езика“, разказва доц. Мандова.

В института сериозно внимание отделят и на науката като ежегодно организират международна научна конференция на тема: „Дипломатически, икономически и културни отношения между България и страните от Централна и Източна Европа“.

„Тази проява се утвърди сред китаистите и всяка година имаме участници от България, Китай, от Руската Академия на науките. Изнасят се около 30 доклада на три езика, които след това издаваме в сборник“, изтъква доц. Мандова.

Предстои отбелязване на 70 години българо-китайски дипломатически отношения. България е втората страна в света след бившия СССР, която признава нов Китай. На 1 октомври е националния празник на Китай като през 1949 г. Мао Дзедун обявява създаването на Китайската Народна Република, а България на 4 октомври признава републиката и установява дипломатически отношения. Тазгодишната научна конференция ще е свързана с това честване.

В Институт „Конфуций“ в старата столица се провеждат курсове по китайски език, по бойни изкуства Тайчи и Цигун, по традиционни китайски танци.

„За 6 години, чрез дейността на института в сметката на ВТУ са влезли над 1 млн. лева. Благодарение на средствата, с които разполагаме създадохме още гардероб с традиционни китайски национални облекла за концертите, закупихме аксесоари и други специфични китайски атрибути.

Институтът вече разполага с нов сайт на три езика“, коментира доц. Мандова.

Студентите активно участват в дейността на института и за доброволческата работа им се заплаща. Младежите помагат с преводи на документи, материали, доклади, при придружаването на китайски делегации и лектори и самите те преподават в училища и детски градини.

„От централата на Ханбан ме поканиха да се включа в обучението на местни педагози, които идват у нас да преподават китайски език. Преподавам им български език и култура в продължение на 60 учебни часа. Освен това ги запознавам с дейността на института, с българската култура, традиции, с историческите забележителности, с българските градове, за да се адаптират по-лесно у нас“, обяснява доц. Мандова.

Тя сподели, че от миналата година е стартирало обучение по български език и в град Тиендзин. Предстои предложение за подписване на двустранен договор между тиендзинския университет и ВТУ за обмен на студенти и преподаватели. През тази учебна година има 6 китайски студенти от специалност „Българска филология“ в Пекинския университет за чужди езици, които са на специализация в България, и до един са избрали да учат във ВТУ.

Институт „Конфуций“ е и в помощ на бизнеса и на общините. „Обучаваме кадри на фирми, които работят с Китай. Търсят ни за преводи предприемачи, които внасят стоки и машини, при проучването на китайски фирми, при реализиране на проекти“, допълва доц. Мандова.

Освен пряката й дейност в института, тя развива и активна научна дейност. Докторската й десертация е свързана с династията Тан. След като защитила десертацията, изследваща връзките на Китай с Византия, от печат излизат и монографиите „Културата на китайската династия Тан (618-907). Непознатата екзотика“ – първа и втора част. Те представят по увлекателен и аналитичен начин периода на управление на династията Тан, в който процъфтяват изкуствата, архитектурата, литературата и се развиват отношенията между Китай и Византийската империя по Пътя на коприната. От нея могат да се научат много любопитни факти. Втората част на книгата е богато онагледена с 80 илюстрации.

„В книгата съм обърнала специално внимание на града-оазис Дунхуан, пресечна точка на Пътя на коприната.Това е пещерен комплекс с най-много стенописи в света, в който са открити над 5000 ръкописа под формата на свитъци, като един от тях е известната Диамантена сутра – първият превод на будистка литература в Китай“, разясни доц. Искра Мандова.

Снимки-Веселина Ангелова и личен архив