Уникалните религиозни дарове са намерени от доц.Деян Рабовянов при проучване на храм от времето на цар Иван-Александър

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Ценни дарове с религиозен характер откри археологът доц. Деян Рабовянов при разкопки на крепостта Трапезица във Велико Търново. Уникалните находки са намерени при проучване на Църква № 22, която се намира в южния сектор на средновековния град и е разкрита през миналия археологически сезон.

„Продължихме с проучване на некропола на църквата, както и на градската среда на Трапезица-улици, квартали. Храмът който датира от 30-те години на XIV век от времето на цар Иван-Александър е функционирал до 1400 година. Установихме, че е претърпял сериозно разрушение и е бил възстановен през 1370 г.по времето на цар Иван Шишман“, разкрива доц.Деян Рабовянов от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.

Той допълва, че става въпрос за градски храм, който е обслужвал околните жилищни квартали на хълма. Въпреки, че спойката на зидовете е от глина, това е била една сравнително голяма църква.

”Храмът надхвърля характерните за Търново по онова време размери като е с дължина 15 м.и е с широчина-6 м. Църквата е била с богата декоративна и стенописна украса. В олтарната и част открихме ценни предмети на християнското изкуство. Те са били положени при строежа като дарове и за освещаване на храма“, разказва доц.Рабовянов .

Той допълва, че свидетелство за това е, че много от новооткрити култови предмети са с векове по-стари от времето на функциониране на църквата – XIV век.

“Техният брой и характер разкрива важната роля, която е играл този енорийски храм за живота на обитателите на жилищните квартали в южната част на Трапезица. Освен това дава представа за религиозните светини, съхранявани в храмовете в столицата Търновград”, обяснява доц.д-р Рабовянов.

Сред намерените този сезон находки са метални обкови, части от кръстове, елементи от полюлеи, закопчалки за книги. Проучвателят посочва като специфичен предмет, открита през този сезон пластина с ажурна украса, която вероятно е била част от богослужебно облекло.

„Най-значима като находка е пластична фигура от реликвария, изработена от лиможки емайл. Това е техника за извайване от бронз с позлата и емайл. Фигурата е част от украсата на реликварий, който е във вид на ковчеже, а изработката е западноевропейска“, изтъква археологът.

Доц.Рабовянов уточнява, че Църква № 22 се намира в южния сектор на средновековния град. Той е с типичния за епохата еднокорабен и едноапсиден план”, коментира доц.Рабовянов.

По време на разкопките археологът е открил и голямо количество фрагменти от фреските. Вътрешността на църквата, претърпяла едно преустройство, е заета от множество гробове.

Изцяло са проучени наоса и притвора на храма. Доц.Рабовянов смята, че църквата е имала два периода на съществуване-като действащ храм и като гробищна църква. Въпреки, че в някои от всичките над 60 гроба са намерени останки от сърма, проучвателят е категоричен, че те не са на хора от аристокрацията, а на представители на редовото население.

„Вътре в църквата са изследвани над 50 гроба, както и тези, които са в некропола. Един бе открит на самия вход на притвора и наоса. Натъкнахме се и на необичайно погребение на дете. Оказа се, че вместо в ковчег, бебето е било положено право в глинено гърне“, споделя доц.Рабовянов.

Голям интерес за специалистите е предизвикала най-добре запазената източна част на църквата и основата за олтарната и маса.

“Нейната колона с размери 100 на 90 сантиметра е измазана с хоросанова мазилка. Практиката да се използват зидани стълбове за олтарни маси, украсени със стенописи и покрити с малко по-широки каменни плотове, е позната от църковното строителство на Балканите и Византия през XII-XIV век. Опиращата се до дъгата на апсидата основа на олтарната маса е оформила малко пространство, в което бяха открити заровени цялата група паметници на християнския култ. Те са положени като реликви, за да подсилят светостта на новопостроения храм”, изтъква доц.Деян Рабовянов.

Археологът уточнява, че при проучването на обекта са излезли находки, които са безценни реликви на християнския култ. Сред тях се открояват девет цели и половинки бронзови кръстове-енколпиони, части от бронзов и железен процесийни и хоругвени кръстове, оловна евлогия, фрагмент от меден обков с многофигурна композиция. С ювелирната си изработка се отличава и стеатитова икона на архангел Гавраил с ажурна рамка, която е покрита с позлата. Намерени са около 190 сребърни и медни монети, сребърни и златни накити камъни, голямо количество керамични съдове.

Доц.Рабовянов изтъкна, че при настоящите разкопки наред с проучването на некропола, е била разкрита и нова улица. Главното градско трасе е широко 3 метра, започва от югозападната порта и се насочва на север към вътрешността. „Изследването и даде представа за градоустройството на историческия хълм. Улицата е обслужвала големите комплекси като манастира около църква № 8. Добихме нова информация за градоустройството , както и за връзката между жилищните квартали на хълма. Така вече имаме пълна представа за градската среда“, обяснява доц.Рабовянов.

Той пояснява, че при разкопките е станало ясно, че Трапезица е била типично градско ядро на столично Търново. То е било почти идентично на Царевец като застрояване и функция. „Трапезица е била плътно застроена крепост. Легенда е, че е била място със знатни болярски имения“, категоричен е доц.Деан Рабовянов.

За разкопките в този сектор на Трапезица през последния сезон са били отпуснати 20 000 лева от Министерството на културата. След приключване на проучвателната дейност е извършена консервация на обекта. Специалисти от университета в Русе са направили аерофотография. Това е дало възможност църквата да бъде заснета от високо с дрон и да бъде видяна в градска среда.

„Предстои изработка на 3D модел на църквата, след което ще бъде направена и триизмерна реконструкция на старинната сграда. Вече има триизмерна реконструкция на целия квартал на историческия хълм“, казва в заключение доц.Деан Рабовянов.

Снимки-личен архив