Сред откритите находки са ножица за гасене на свещи, кадилница, керамични фрагменти с графити
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Един от най-важните сектори на крепостта Трапезица във Велико Търново включва средновековните църкви с номера 3, 4 и 14, и новооткрит затворен феодален ансамбъл. Той е разположен на две тераси при църква №3, с площ от над 2,5 декара и е бил Епископията на хълма.
„Секторът е с много сериозен потенциал за социализация с предстоящо включване в нов експозиционен маршрут. От друга страна, той е съществен елемент в изграждането на историческия пейзаж в тази част от старата столица, видим откъм Царевец и площада пред него”, обяснява археологът доц.Мирко Робов.
Проучвателят изтъква, че след четири поредни години на отказ от държавно финансиране, които са били предхождани от други три години между 2010 и 2012 година, разкопките през последния сезон са резултат единствено на частно дарение от “Пътинженерингстрой-Т” ЕАД, Търговище.
„Предприемачите проявиха сериозен интерес към досегашните резултати и бъдещите изследвания в този сектор на Трапезица. Това е прецедент в търновската столична археология, поне за последните 5-6 десетилетия въпреки ежегодните активни усилия на кмета на Велико Търново Даниел Панов, проучванията да продължат”, коментира доц.Робов.
Той уточнява, че целта на разкопките е била очертаването на плана на откритата през 2014 г. в този район на хълма църква с пореден №21.
„Тогава бе разкрита източната част на постройката, с част от апсидата. Градежът е на хоросанова спойка, като вътрешните стени са грижливо измазани. Откритата тогава варовикова колона, най-вероятно е била включена в оформлението на вътрешното пространство на църквата. Планът е добре очертан в релефа на терена, като предварителен ориентир към началото на разкопките”, обяснява археологът.
Доц.Робов допълва, че разкритият през последния сезон западен зид на наоса, затваря помещение с внушителни размери от 11,50 м/14 м. „Заедно с притвора, който предстои да се разкрие като допълнение към плана, и олтарната част, размерите на църква №21 стават впечатляващи и това я характеризира като една от най-големите църкви в крепостта. Издигната е през 40-те години на 13 век и е просъществувала до падането на столицата през 1393 г.”, казва доц.Мирко Робов.
Археологът разкрива още, че настилката и в наоса и в притвора е с каменни плочи, част от които запазени на място. В оформлението на сградата са използвани и камъни с по-различна форма – трапецовидна и триъгълна.
„В средата на западния зид на наоса е оформен вход с ширина от 1,30 м.Страниците са запазени на височина от 0,20 м , който е от един ред камъни. Открит в близост осов камък пък би могъл да се свърже с конструкцията на вратата”, уточнява доц.Робов.
При разкопките в края на миналата година са открити монети от първата половине на ХІІІ до края на ХІV век. Сред артефактите са ножица за гасене на свещи, кадилница, керамични фрагменти с графити, дъно от съд с кръгов надпис “ВИНО”, ножове и др.
Снимки-личен архив