Последни Новини

Инж.Стоян Кожухаров, председател на Асоциацията за басейни и спа: Басейните в България са опасни заради липса на критерии и контрол

Анна Заркова за книгата си „Българската мафия, както я видях“: Написах я , както се шие гоблен-бод по бод, получи се тъжна картина
декември 9, 2018
Пионерни украински магистри-финансисти се дипломираха с „двойна диплома“ чрез телемост в Стопанската академия в Свищов
декември 21, 2018
Покажи всички

Инж.Стоян Кожухаров, председател на Асоциацията за басейни и спа: Басейните в България са опасни заради липса на критерии и контрол

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Инж.Стоян Кожухаров работи в областта на проектирането, изграждането и поддръжката на басейни, спа-центрове, водни съоръжения, фонтани. В бранша е от 20 години. Родом от Елена, завършил техникум в Горна Оряховица и МЕИ във Варна, по специалност е електроинженер.Председател е на новоучредената Българска професионална асоциация за басейни и спа.

 

-Наскоро учредихте единствената у нас професионална асоциация за басейни и спа. Какво наложи създаването на това сдружаване?

-С колеги от бранша решихме да създадем асоциация, чрез която да изложим наболелите проблеми в тази сфера, да обединим усилия и да намерим начин да се борим за по-строг контрол и нови регламенти при изграждането и експлоатирането на такива обекти.

В Асоциацията се включиха около 80 % от фирмите, които се занимават с направата на басейни и спа-центрове в страната. Сред членуващите са и най-големите и утвърдени компании в тази област. Всички се присъединиха с намерението да се решат проблемите в тази област, които стават все по-сериозни. Липсва нормативна уредба за проектирането, изграждането и експроатацията на водните съоръжения. Няма регламент какъв тип фирми и специалисти могат да изграждат тези съоръжения. Няма правила , по които да бъдат проектирани и след това контролирани. Абсурдно е, че в 21 век работим по Нормативна уредба от 1984 г , която е за питейни води. Това е заварено положение, защото по онова време басейните в България бяха проточни, т.е.водата, която постоянно влиза, постоянно излиза. От 25 г басейните не работят по този начин, а с постоянна вода, която се обменя около 7-8 % на ден. Това налага тази вода да бъде третирана с препарати срещу микроорганизми.

-През последните години имаше нещастни случаи с пострадали в басейни. На какво се дължат тези злополуки?

-Съществуващата в момента нормативната уредба, която е крайно остаряла, позволява съоръжения за частно ползване да бъдат и с обществено предназначение. Това е така, защото те са доста по-евтини като продукт, който трябва да бъде изграден и след като няма нормативна уредба, клиентите избират по-евтиния вариант. Това нещо не се прави в другите страни. Не се ползват басейни със скимери, за да няма открити засмукващи части, които да предизвикват травми. Използват се решетки с външен приливник и засмукването става само и единствено от резервоара и няма как нечия ръка или крак да попадне на засмукваща част. Голяма част от туроператорите имат изисквания към хотелиерите, които са с такъв тип басейни да слагат датчици, аларми, които да сигнализират и дори да спират съоръженията от работа, за да не се получават злополуки.

-Как се осъществява контрол върху тези съоръжения?

-През септември тази година трябваше да бъде приета нормативна уредба и да се въведат технически прегледи на басейните, както при автомобилите два пъти в годината. Никой обаче не се обърна към фирмите в бранша за становище и съдействие. Оказва се, че ще ни проверяват хора, които са виждали басейн на картинка или само са се къпали в него.

Контрола в момента върху съоръженията се осъществява единствено от инспектори от РЗИ, които проверяват параметрите на водата като микробиология. Нищо повече!

На една сграда като и се напука стената, се замазва и проблемът е решен, докато басейнът като се спука, започва да тече. Много пъти басейните са в основите на сградите, често има течове, които трудно се локализират, а това подкопава основите на постройките. Няма правила, по които да бъдат проектирани и после изпълнени, защото всеки един конструктор може да създаде басейн, но детайлите, които са важни против течове, никой не ги контролира и не следи дали и как са изпълнени поради липса на държавна политика. А контролът трябва да е, както на пътища, сгради, мостове.

-Какво показва статистиката, колко такива съоръжения функционират активно в България?

-У нас има около 40 000 частни и обществени басейна. Всяка година се изграждат стотици нови. Старите се ремонтират толкова, че да могат да изкарат сезона. Не се контролира химическото пречистване на водата. 90% от всички манипулации са ръчни, мери се с тестове.

-Как може да се въведе ред в поддръжката на басейните?

-Най-лесно е да се вземе нормативната уредба на някоя европейска държава, където се спазват стриктни правила като във Франция, Испания, Германия и този опит да се приложи и у нас.

Изключително важно е състоянието на филтрационните системи. В момента у нас ги правят кой, както намери.

Площта на басейна се определя от броя посетители в един хотел. Ако хотела е с 600 места, при средна заетост от 60 %, означава, че в басейна може да се струпат 360 човека. В западните държави нормативната уредба предвижда на един посетител да се полагат между 4 и 8 кв.м.площ. При 360 души посещаемост, басейнът трябва да е от 1200-1300 кв.м., а нашите хотели нямат такива парцели. Но пък трябва да имат басейн, защото наличието му вдига звездите на туристическия обект.

-Какви са новостите в оборудването на басейни?

-Производителите на оборудване залагат предимно на безопасността на ползвателите на водните обекти, а също и на автоматизацията и на контрола и качеството на водата. При нас се прилагат мерки от миналия век. Капим капки в едни коблички и ако човекът е далтонист, който проверява, разликата може да е и два пъти концентрация. Има съвременни автоматични системи, които в реално време мерят и дозират препаратите. Това трябва да бъде въведено във всеки един обществен басейн, докато при частен обект, собственикът сам решава как да третира водата. Но когато се къпят 500-1000 души, мерките трябва да са много стриктни и пречистващите системи да са автоматизирани. Но поради това, че инвестицията е от порядъка на 8000-10 000 лева, повечето хотелиери предпочита да спестят тези пари. Все пак има собственици, които започнаха да инсталират такива системи, защото виждат, че крайният продукт е по-добър, клиентите са по-доволни, безопастността от зарази е по-голяма. Заради всички тези проблеми през лятото детенце бе засмукано от джакузи в Златни пясъци, едва оживя, но е инвалид. Заради това учредихме Асоциацията, за да инициираме законодателни промени в тази сфера.

-Какво действия са предприети от името на Асоциацията?

-Тръгнахме по най-трудния път. Нямаме лобита, нито бащи депутати и кръстници олигарси.Изпратили сме уведомителни писма до всички държавни институции. Засега нямаме отговор.Създадохме сайт, където ще публикуваме всичко свързано с проблематиката, новостите в тази сфера, мерките, които се прилагат. Ще предоставим много полезна информация, чрез която искаме да образоваме ползвателите на басейни.

-Каква е следващата стъпка на членовете на сдружението?

-Искаме да алармираме за сериозните проблеми в този бранш и дори ползвателите да ни подкрепят и да настояват за строги правила, за да са спокойни, че те и техните деца се къпят в чисти и безопасни басейни. За съжаление за сега държавата нехае.

  • Как си обяснявате това безхаберие на държавата?
  • С това, че бранша не е достатъчно атрактивен и не се въртят огромни парични потоци. Но България е туристическа дестинация и основният ръст на Брутния вътрешен продукт е от туристически услуги. А за да сме добра туристическа дестинация и съоръженията ни трябва да са на ниво, а не да работим на парче. В Турция например, басейните са на декари площ и с много високо качество на услугата. При нас липсва стандартизация за басейни и спа-центрове. Оказва се също, че на тези обекти работят хора, които нямат документ за такъв тип дейност. Кадри има , но те струват много пари. А нашата дейност в повечето случаи е сезонна. Ние обаче не лягаме да спим зимен сън и плащаме заплати на тези служители целогодишно. За да можем да ги задържим на работа е нужна стандартизация. Като специализирана в този бранш фирма, притежавам всички възможни сертификати, като всеки от тях годишно ми струва 2000-3000 лева. И те се издават не защото съм платил тези суми, а защото са минали одити, инспекции, представил съм пълна документация, складови наличности, бази, персонал. И в крайна сметка тези сертификати се обезсмислят. Човекът-фирма обаче не плаща такива сертификати и без да е електричар прави елинсталации, без да е специалист по ВиК, прави водопроводни системи… Много собственици на басейни, за да спестят пари от специализирана поддръжка, възлагат на спасителите да следят и за качеството на водата. Това е абсурдно, защото те не са специалисти и дори могат да станат жертви на токов удар.

-В такъв случай не следва ли да бъдат въведени критерии във вашия бранш?

-Именно. Например Камарата на строителите си направи Сдружение и фирмите, които членуват имат определен клас и изграждат различни видове съоръжения според критериите, на които отговарят. Така и в нашия бранш трябва да се създадат такива правила. Искаме да седнем на една маса с държавните институции за преговори като ние ще преведем нормативните уредби на водещите в тази сфера европейски държави , за да може опитът им да се полза като база. Ще изберем най-доброто за родните условия. Преди години у нас е имало създадена Асоциация на басейните, която е опорочена, а членовете са били съдени за картелно споразумение. Платили са огромни глоби. В случая се обединяваме малките фирми в България, като към нас се присъединяват и по-големи компании, защото въпреки че сме конкуренти на крайния пазар, гоним една и съща цел. Преди 2 г.дадох оферта за изграждане на басейн в Германия, но ми я върнаха и казаха: „Това оборудване, което сте предвидили, си го сложете на частния басейн“. Едва 3 % от басейните в България са направени със съоръженията, с които се работи в Германия, която се слави като страната с най-добрите обществени басейни и нормите там са най-високи. Ние се целим именно към такова качество, защото не можем да предлагаме туристически продукт на европейски цени със съоръжения, които можем да си ги сложим единствено в задния двор. Говорим за всичко това, тъй като проблемите са наболели и засега само се молим да не избухне някоя епидемия, защото като влязат 2000 души във водата на един обект, рискът да се разнесе зараза е голям.

-На какъв принцип става пречистването на водата в басейните?

-В света през последните 5 г.се разработват системи с UV лъчения, с хидролиза, с йонизация, със солна електролиза. Консумативът, който се слага във водата е сол и чрез електролиза се получава хлор газ, който е коренно по-безвреден от гранулата и по този начин в момента в нашата страна с хлор газ се дезинфекцират и питейните води. Изброените системи намаляват използването на биоцид във водата, който е хлор и е бойно отровно вещество и трови организма. У нас няма как да не го използваме в обществените басейни, защото нормативната уредба не е променяна от близо 35 години. Когато дойдат инспекторите от РЗИ на проверка, те търсят биоцид с колбичките. Получава се абсурд. Не изключваме напълно използването на хлор, но с такива системи наличието на тази отрова се намалява с 90 %. Но това у нас го имат единствено частни клиенти, където няма да ги посетят здравни инспектори, защото се къпят в техния си басейн.

Има варианти чрез йонизираща система за пречистване на водата пък да се използва сребро и мед, които се вкарват чрез токови импулси. Използват се различни фракции сред които и активен въглен. Но контролните органи не го отчитат като приемущество и въпреки, че качеството на водата е високо, те си държат на наличието на биоцид. Знаят, че това е така, но са длъжни да съблюдават остарелите разпоредби.

Куриозно е, че заради това, такива модерни системи не могат да се внедряват в обществените басейни. По тази причина инвеститорът избира да внедри система, която струва 500 лева, вместо такава, която е 9000 лева. А вече има възможност съоръженията и параметрите им да се наблюдават и управляват чрез телефона /б.а.и нагледно показва как следи показателите на голям комплекс от 12 басейна чрез джиесема си/. Съвременните технологии вече позволяват контролните органи да наблюдават онлайн какво се случва във всяко едно съоръжение.

-И какво се получава при функционирането на обществените басейни при тези условия?

-Правил съм наблюдения и често се вижда как водата в басейна помътнява, позеленява и това е защото химията не се слага дозирано и автоматично, но и защото филтрационното съоръжение е с ниска мощност и не може да насмогне на броя на ползвателите. Освен това в един басейн мога да позная кои са германци. Те имат култура на ползване на басейн. Преди да влезе в съоръжението, немецът задължително си взема душ и след излизане от водата, отново се къпи, защото знае, че потта прави канцерогенни съединения с хлора.

Снимка-Веселина Ангелова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *