Именитата певица гостува в Клуб „Седем“ във Велико Търново с китариста Росен Сеновски, който представи романа си „Моята кръв“
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Именитата певица Тони Димитрова вече се изявява и на театралната сцена. Гласовитата бургазлийка играе в пета постановка и твърди, че с участията си е сбъднала голяма своя мечта от детските си години.
„Когато бях ученичка говорех дебело, но пък учителите в училище ме караха да пея. В един момент разбрах, че пея вярно, а брат ми имаше китара и ме научи да свиря. Един ден, докато се упражнявах обаче реших, че един от детайлите на инструмента много се мърда, взех епоксидна смола, залепих го и разбира се…брат ми се прости с китарата“, разказва Тони Димитрова.
Известната изпълнителка разкри интересни случки от живота и творческата си кариера на среща в култовия Клуб „Седем“ във Велико Търново по покана на Емил Йорданов-DJ Емо.
„Израснах в малкото градче Звездец, където работеха родителите ми, които бяха военнослужещи. След като съсипах китарата на брат ми, се записах на театрален кръжок. Заниманията ги водеше актьорът с приказно сини очи Стоян Памуков. По това време бях решила да ставам историчка, но той ме накара да се влюбя в театъра и сега играем заедно на сцената“, разказа Тони Димитрова.
Когато завършила училище решила да кандидатства във ВИТИЗ /б.а.сега НАТФИЗ/.
„Дори си бях подготвила стихотворение на Дамян Дамянов , с което да се представя на конкурса, а Тончо Токмакчиев ми е съученик. Но тъй като бях изключително срамежлива, не се престраших да се явя. И това ми остана болка за цял живот. Така вместо да се подготвям за актриса, аз се записах на курс по машинопис. Усвоих добре това занимание като умеех да пиша много грамотно и бързо-560 удара в минута“, разкрива моменти от житейския си път Тони Димитрова.
Любимката на публиката не крие, че обичала да пее, въпреки че баща и все повтарял: „Каква певица можеш да бъдеш ти с този дрезгав глас….? Ще повярвам, че можеш да пееш, само ако те чуя по радиото“.
„По това време работех в секретното деловодство на Военна болница и един ден, докато вървях по коридора, си пеех песента на Тоника СВ „Беше ли щастлива…“ и се наслаждавах на акустиката. В този момент се отвори една врата, излезе младо момиче и каза: „Чудех се кой пее“ и ме покани да отида с нея на прослушване за една самодейна група. Явих се на конкурса и ме приеха в състава. Междувременно през деня работех като бях отговорничка на четири машинописки, а вечер пеех по ресторанти“, спомня си Тони Димитрова.
По това време тя научила, че Ева и Гого от „Тоника“ правят конкурс. В журито на конкурса бил Стефан Диомов, който търсил музиканти за попълнение на тогавашната група „Горещ пясък“.
„Колегите ми ме накараха да се явя на прослушването. Подготвих песен на Бони Тейлър и като я изпях, Ева влетя в студиото и извика: „Ти къде беше до сега…?“. Стефан Диомов пък ме попита на колко съм години и като казах, че съм на 31, поклати глава и заяви: „Че не си и млада…!“, смее се певицата.
Тя обаче си спомня как Ева Найденова, мъдро заключила, че късните кариери са най-успешни.
Така още на следващия ден и направили пробни записи в студио „Горещ пясък“ и през януари 1996 година била назначена за солистка на оркестъра. С това започнала кариерата ѝ на професионална певица. През лятото на същата година участвала в конкурса „Бургас и морето“, където ѝ е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“ и била включена в първия ѝ самостоятелен албум със същото заглавие .
„Ненадейно един ден ми се обадиха от Силистра и ме поканиха да изнеса концерт там. Аз се притесних и казах, че албумът ми е само за 45-минутна изява. Публиката обаче беше на крака, аплодираше ме бурно и така три пъти изпях песните. После ме поканиха в Сливен, а след това се заредиха концерти в цялата страна и в чужбина“, споделя Тони Димитрова.
Присъстващите на срещата в културното средище Клуб „Седем“ имаха възможност от близо да видят татуираните и рамене с кенгуру и коала, символизиращи голямата и любов към Австралия.
Въпреки, че предварителната уговорка беше срещата да е без музикални изпълнения, чаровната певица ощастливи почитателите си и с кратки акапелни фрагменти от свои популярни песни.
„Майка ми все се чудеше: „На кого си се метна такава панаярджийка? А преди концерт все ми поръчваше: „И да се изкашляш преди да започнеш да пееш“, сподели с усмивка Тони Димитрова.
Тя подчертава, че обича българския език и думите. Затова много държи на стойностните текстове и на това ясно да изрича словата в тях.
„Най-ужасното нещо за един изпълнител е да пее песен по задължение. Тогава той я съобщава, а не я преживява. Аз не съм героиня в песните си, но се припознавам в тях, защото пея за човешки неща, които всички ние изживяваме“, довери Тони Димитрова.
По време на емоционалната вечер заедно с прочутата изпълнителка бе и китаристът Росен Сеновски, който преди време бе музикант в група Фанданго, Г.Р.А.С. и оркестър „Горещ пясък“. От 1996 г. той е китарист на Тони Димитрова, като освен това пише песни за нея и за други певци. Автор е на три стихосбирки с близо 100 стихотворения, но в Клуб „Седем“ , Сеновски представи дебютният си роман „Моята кръв“, който е под редакцията на един от най-добрите ни съвременни писатели Христо Карастоянов.Освен за романът си, Росен Сеновски говори и за музикалната си кариера, както и за отношенията си с Тони Димитрова, която му е и кума на сватбата.
След като изслуша презентацията на Сеновски, Тони Димитрова разказа забавна случка, която развесели публиката.
„Никога не сме флиртували с държавници и други влиятелни персони, но преди години навръх рождения ми ден на 10 януари, докато пътувахме с Росен за участие, ми звънна телефона. Обаждам се и чувам как мъж ми пее в слушалката: „За тебе хората говорят…“. Питам: „Кой се обажда?“, а той ми казва : „Аз съм Бойко Борисов“. Поднесе ми благопожелания за празника и ми каза: „Запазете този телефон и ако нещо ви потрябва, винаги може да ми се обадите“. Благодарих му и запаметих номера, а след това разказах на Росен кой ми се е обадил, оставих телефона и слязох от колата. Росен обаче решил, че трябва да има номера на Бойко Борисов и си го записал в неговия телефон без аз да разбера. По това време срещу Борисов имаше заплахи от сръбския наркобос Сретен Йосич. След няколко дни Росен решил да се обади на свой колега Боби Траша, който е в чужбина, но по грешка избрал Бойко Борисов и му казал: „Алооо! Ти жив ли си, бе?“. От отсрещната страна глас му отговорил: „А, защо? Не трябва ли?“. Росен мигом разбрал каква грешка е направил и набързо затворил. После силно притеснен ми разказва за гафа и ми вика: „Край! Разглобих телефона, хвърлих батерията, скрих картата и сега чакам да ме намерят и приберат…“, разказва комичните преживелици Тони Димитрова.
Снимки-Веселина Ангелова