Парадоксът е разкрит от проф.Петко Петков, който настоява за корекция на историческата неправда

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Два върха в Стара планина носят името „Шипка”. Този парадокс е разкрит от проф.Петко Петков от ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”, който направил задълбочено изследване по проблема и настоява за корекция на историческата неправда. Събраните доказателства, ученият е представил в издадената наскоро „Книга за върховете „Св. Никола“ и Шипка“.
„През 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание тогавашната власт преименува връх „Свети Никола” на „Столетов връх. С Указ на Държавния съвет № 1454 от 30 септември 1977 г.пък връх „Столетов” е преименуван на втори връх Шипка, без да е указано как да се избегне повторението с името на съседното историческо възвишение. По този начин от 1977 г. се установяват два върха с едно и също име Шипка на разстояние само от един километър помежду им. Старият „Св. Никола“ е с височина 1326 м., а другият, отстоящ на север-северозапад от него,  който винаги се е наричал Шипка, е висок 1232 м.”, изтъква проф.Петков.

Историкът подчертава, че тогава никой не е предвидил затрудненията, които ще последват от последното преименуване, въвеждащо дублиране на имената на двата хребета. Днес с името Шипка се свързва най-често този връх, на който се намира Паметникът на свободата. Само малка част от посетителите на тези паметни места знаят за съседния връх Шипка, който през 1877 г. е включен в главната отбранителна позиция, на който е бил Командният пункт на ген. Н. Столетов и където са се разиграли не по-малко драматични и героични събития.
Така водени от желанието да възстановят традиционното и исторически утвърдено  име на върха „Св. Никола“, през юни 2007 г. група интелектуалци и родолюбци от Старозагорска област -Казанлък, Стара Загора и Шипка, подемат инициативата за изпращане на аргументирано искане до президента на България за връщане на старото име на по-високия връх. Сред инициаторите са сред които са съдия Стефан Саранеделчев , един от създателите и първи директор на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ Емил Цанов, кметът на гр. Шипка Стоян Иванов и други. Този първи опит обаче се оказва неуспешен и безрезултатен.
„Инициативата е подета и през 2013 г., а под предложението за възстановяване на старото име на върха „Св. Никола“ в следващите месеци се подписват над 2100 граждани от цялата страна (Казанлък, Стара Загора, Габрово, Пловдив, Варна, Добрич, Силистра, София, Шумен, Русе, Плевен, Ловеч, Монтана, Видин, Враца, Бургас, Ямбол, Хасково, Кюстендил, Благоевград). Това са общественици, учени, политици, народни представители, юристи, конституционни съдии, бивши вицепрезидент, премиер и вицепремиер, духовници, художници, лекари, журналисти и др. През 2014 г. към родолюбивата кампания се присъединяват сдружения с нестопанска цел, между които и комитетът „Памет габровска“, но положителен резултат отново няма. През септември 2014 г. от канцеларията на президентството изпращат отговор на един от участниците в начинанието Иван Ненов. Съдържанието му и изтъкнатите аргументи са против родолюбивото предложение, казва проф.Петко Петков.

Великотърновският изследовател допълва, че поредната инициатива в тази насока е организирана през 2016 г. отново от хора с различни професии- историци, географи, юристи, икономисти и др.
„Аргументите на просителите не бяха нито оспорени, нито оборени, въпреки широкия обществен отзвук и подкрепа на идеята.След излизането на „Книга за върховете…“ тази година беше организирана нова подписка, която през юни е представена и входирана в Президентството. С аналогично решение месец преди това излезе и Факултетният съвет на Историческия факултет на ВТУ”, споделя проф.Петков.
Историкът уточнява, че целта на издадената от него книга за куриозния дублаж е да представи различни доказателства и аргументи.От излизането й досега книгата е представена публично в Габрово, Стара Загора, Казанлък, Пловдив, Велико Търново и София.

„В заседанието на 13 април 1879 г.на Учредителното събрание в Търново, депутатът Стефан Берон-представител на Българското книжовно дружество в Браила заявява: „Наша длъжност и общо на целий българский народ е да въздигне храм на най-високото място на Балканът, на Св. Николая, гдето толкова герои паднаха за нашата свобода; този храм да бъде вечен паметник на признателността ни към братственний нам руский народ“. Като приема предложението на Стефан Берон, Петко Р. Славейков допълва: „Нам предлежи да въздигнем тоя паметник на това място, дето в светия подвиг за освобождението ни се сля кръвта на ратниците освободители с тази на освобождаемите, там, дето в основите на този паметник ще лежат костите на героите от двата братски народа, паднали в ожесточена борба с нашите тирани“. Затова Славейков предлага „при въздигането на тоя паметник да приеме участие всичкий българский народ, защото тоя паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни; той ще привлича и съсредоточава погледите на всички българи от всичките страни на България“. Това предложение също се приема „единогласно“, разказва проф.Петков.
Според историкът в запазените документи мястото, на което се предвижда да се построи Паметника на свободата, е указано като връх „Св. Никола“, най-вече заради това, че е по-високият връх и така монумента ще се вижда отдалеч и от двете страни на Балкана.
„Особено показателен за ясното разграничение между върховете „Св. Никола“ и „Шипка“ е един запазен исторически документ, свързан с решението на Шипченския общински съвет от 1934 г., с което се даряват на Военното министерство „за вечни времена“ местностите около върховете „Св. Никола“ и Шипка с обща площ от 1180 декара”, споделя проф.Петков.
Той допълва, че и след преименуванията на връх „Св. Никола“ на Столетов връх (1951) и втора Шипка (1977), в исторически текстове, книги, карти, той продължава да се именува по стария начин, защото иначе трябва да се говори за две Шипки.

„Преименуването на Столетов връх на втора Шипка става много набързо, без обществено обсъждане, предложението е с много слаба аргументация. И след 1977 г. в исторически карти и текстове, включително и в учебници, одобрени от МОН по история се споменава старото име на върха „Св. Никола“”, разкрива проф.Петко Петков.
Ученият подчертава,  че се прилага двоен стандарт в именуването на върховете на българското историческо величие. Дублирането на имената на двата старопланински върха има негативно отражение и върху пълноценното развитие на културния туризъм. Известно е, че хиляди българи и чужденци посещават всяка година обектите в Шипченския проход. Но основният им интерес е насочен към стария връх „Св. Никола“ заради Паметника на свободата и интересната постоянна експозиция на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в него. По-голямата част от тези туристи не са стигнали до съседния връх Шипка, не защото не е интересен като туристическа дестинация, а защото не е представен наравно с по-високия връх и паметниците на него и най-вече, защото носи същото име, което не може да не обърка посетителите.
„Ако те не са предварително подготвени и самостоятелно информирани, няма как да знаят, че има втори връх Шипка с не по-малко интересни обекти за културен и познавателен туризъм“, обяснява проф.Петков.
След излизането на книгата и благодарение отзивчивостта на ръководството и служителите в Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в навечерието на августовските чествания на Шипченската епопея стария връх Шипка е бил почистен, разкрити били многобройните паметници и паметни плочи на него, както и Командния пункт на ген. Столетов. Това  привлякло много туристи. На 24 август пък за първи път от десетилетия на стария връх Шипка е било организирано тържествено честване на годишнината от героичните шипченски боеве през 1877, а проф. Петко Петков изнесъл открит урок пред множество млади хора, участници в традиционните спортни състезания.

„На следващия 25 август там бе и президентът Румен Радев, а  в подножието на стария връх Шипка на този ден беше организирана и проведена възстановка на боевете от август 1877 г. Има значителна обществена подкрепа и поредни няколко подписки за възстановяване старото и исторически утвърденото име на върха, на който е Паметникът на свободата като връх „Свети Никола“. Очаква се решението на Президентството, както предвижда основният закон на Република България”, казва в заключение проф.Петко Петков.

Снимки-личен архив