Обидата е действие, което засяга пряко целостта на личността на човека, защото тя е отправена директно и единствено само към него. Страната, която я отправя е убедена в правотата на това, което е изрекла, а страната към която е било отправено това е убедена точно в обратното. И така, налице е едновременно противоречие за едно и също нещо. Така много често се формира конфликт, който в зависимост от степента на емоционалната и комуникационна култура на страните може да се развие в различни форми и размери. Тук обаче искам да изляза само от психологическото разглеждане на темата и да дам малко храна за размисъл…

Тук на Земята животът е шарен, защото се поддържа от противоположности, които винаги се стремят да бъдат в равновесие. Този принцип действа постоянно и не се интересува от категориите „добро” или „зло”. Поради тази причина похвалата и обидата са свързани. Редувайки се те ще присъстват в нашето битие. Когато представянето на един човек бъде оценено като „добро” е прието да получи похвала и обратното. Само че нещата не са толкова прости, както изглежда. Защото хората, с които влизаме във взаимодействие в различните етапи на живота ни, се намират на различно ниво на подготвеност и опитност според която се проявяват в дадения момент. Други фактори, които също оказват влияние са моментните нагласи, представи, настроение и убеждения, формирани модели на поведение.

Сега, скъпи читатели Ви обръщам внимание, относно това, че обиждащите съществуват и се проявяват в живота, защото има такива, които се обиждат. Друго проявление на принципа на противоположностите…тази логика може да бъде приложена за всяко нещо в живота, просто е въпрос на избор…:)))

Тази игра на обиждащи и обидени, както вече можете да предположите също се е зародила в детството ни. Най-вероятно родители, братя, сестри, роднини, другарчета са започнали да ни оценяват чрез лепене на обидни етикети. Съответно в зависимост от възрастта и условията ни на живот, формираните ни възгледи как да се справяме с живота, са определяли и нашата реакция. Ще се защитим ли по някакъв начин и съответно какво ще се случи, ще се свием ли, и ще страдаме, ще отидем ли при някого за защита и съчувствие…каквато и да е реакцията ни, е просто въпрос на моментния избор. Същественото е това, което обаче не се вижда, а се случва в душата на обиденото дете или възрастен…случва се буря от чувства, буря която кара душата да страда, да не може да си намери място, обидата гори като въглен и страшно боли и това може да добие много страшни размери, ако само този обиден филм се върти…и това може да ни опустоши…да доведе до сериозни психически и физически проблеми…в подкрепа на това може да си спомним приказката за мечката и лошата дума. Колкото по деликатен, чувствитен и фин е един човек, толкова по травматично може да му се отразят обидите.

Затова се обръщам към родителите, които са убедени, че обидата може да бъде възпитателен инструмент за мотивация. Нека да са наясно на първо място, че това засяга целостта на душата, сякаш вие правите пробив в нея, както и че в крайна сметка дълготрайния ефект от такъв често употребяван модел на поведение ще бъде с отрицателен знак за формирано на реалистична личностна оценка в децата им. В техните души ще остане горчивия вкус на обидите, те ще се стремят да развиват компенсаторни модели на поведение, но този отпечатък ще е там и непрекъснато в живота на вече порасналото дете ще се появява обиждащия, който да му подхрани модела на обиден…

Обидата или похвалата са два инструмента, които могат да бъдат използвани като средство за мотивация. Това зависи единствено и само от нашата нагласа и представи, които сме формирали по въпроса. Ако вече ни е писнало да сме перманентна жертва на обиди, то поредната такава може много сериозно да ни мотивира да поработим по въпроса за спирането на този процес. Казвайки си думите, които Виктор Франкъл (основоположник на Логотерапията) е казвал на пациентите си, когато са работили. Можем да положим началото на нещо добро, което да направим за себе си, чрез думите му:„ И въпреки всичко!”. Да, въпреки всичко всеки може да избере да се промени в името на една по добра своя версия и живот, въпреки всичко, което му се е случило в живота, защото той Живота си заслужава всяко усилие, което ще направим в него за себе си. Защото така ще променим горчивия му вкус, ще си върнем силата и самочувствието и ще видим, че Живота е прекрасен!!!