Последни Новини

Д-р Иван Александров, директор на Регионалната народна библиотека „П.Р.Славеков“ във Велико Търново: С дегитализацията книжовното ни богатство се ползва от библиотеките в цяла Европа

Д-р Стефан Филев, директор на МОБАЛ- Велико Търново в отговор на твърдения на червен депутат:
юли 19, 2018
37 специализанти обучава областната болница в Търново
юли 24, 2018
Покажи всички

Д-р Иван Александров, директор на Регионалната народна библиотека „П.Р.Славеков“ във Велико Търново: С дегитализацията книжовното ни богатство се ползва от библиотеките в цяла Европа

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Нашият гост е: Директор на РНБ „П.Р.Славейков“ във Велико Търново от 2000 г. Магистър по филология и има следдипломна квалификация „Библиотекознание“. Доктор е по организация и управление на информационни технологии. Бивш кмет на село Самоводене. Председател е на „Алианс Франсез“ -Велико Търново и на „ултурно-просветното сдружение „Клуб Велико Търново“.

Разговаряме с д-р Иван Александров по повод присъденото му от президента Румен Радев държавно отличие „Кирил и Методий“ за заслуги за развитието на културата и изкуството. Александров споделя за модерната апаратура, с която разполага библиотеката за дегитализиране на периодичен печат и на старопечатни книги. По негова идея от тази година в Хуманитарната гимназия в старата столица, е разкрита паралелка „Библиотекознание”, заради острата нужда от кадри.

-Господин Александров, преди дни бяхте удостоен от президента Румен Радев с държавното отличие „Кирил и Методий“. По чие предложение и за какви заслуги получихте този орден?

-За присъждане на ордена „Кирил и Методий“ бях предложен от Министерството на културата. От 2015 г до сега два пъти съм награждаван от културното ведомство с отличието „Златен век на цар Симеон“ като това ме прави единствения директор на библиотека, получавал тази награда повторно. Освен това откакто ръководя РНБ „П.Р.Славейков“ във Велико Търново вече 18 години, библиотеката пък е единствената в страната с присъдена два пъти награда „Христо Данов“.

-Разкажете за дейността на културното средище. Чете ли българина?

-В РНБ „П. Р. Славейков” през 2017 г. са регистрирани 8372 читатели. Най-голямата потребителска група са хората над 28 г., но непосредствено след тях са децата до 14 г. Тези данни са обясними с демографската обстановка в страната, но е оптимистичен факта, че децата и техните родители проявяват интерес към библиотеката и възможностите, които тя предоставя за развитието им. Най-малкият ни регистриран читател е на 1 година и 3 месеца. Най-възрастният пък е на 89 години и посещава Отдел „Изкуство”. Най-активни са потребителите с висше образование и учениците в началните класове, а традиционно жените са повече от мъжете.Читателят с най-много заети библиотечни материали за изминалата година е учителката Венета Михайлова – 445 книги.

Наблюдава се рязко увеличаване на виртуалните посещения през сайта на библиотеката и facebook, които са общо 188 042. На сайта на библиотеката са регистрирани 52 042 посещения, което означава, че страницата се посещава 142 пъти на ден от потребители, които без да идват в библиотеката използват нашите електронни ресурси. Страницата ни във фейсбук пък е посетена 136 000 пъти, което е 373 пъти на ден целогодишно, а 346 читатели средно на ден идват в библиотеката, като общият им брой е 85 704 за изминалата година. От тях 6122 са присъствали на организирани от нас събития. От обобщените данни е видно, че виртуално и физически сме били посетени 273 746 пъти.

Неоспоримите факти ни амбицират, още по-усърдно, да се стремим да удовлетворим потребителските очаквания към предоставяните от нас услуги.Раздадените библиотечни материали за годината пък са общо 190 035. 140 453 тома са заети за дома, а 49 582 са ползвани в читалните на библиотеката. За домашно ползване се заема предимно художествена литература, като нейния дял е около 70 %. В Читалните се използа предимно научна литература и периодични издания.

-Библиотеката разполага ли със съвременна техника за обработка и съхраняване на книжното богатство?

-Преди година финализирахме дейността по мащабен проект и получихме финансова подкрепа за други два.Създадена бе дигитална библиотека по проект “Дигитална културна съкровищница „Север +“: По отношение на съхраняване на културно-историческото наследство на Централен Северен район, библиотеката във Велико Търново разполага с едно от най-модерните оборудвания по отношение на дегитализацията. Техниката, която купихме от австрийска фирма са модерни скенери за бързо и качествено сканиране. Подаваме им предимно периодичен печат и старопечатни книги. Притежаваме два скенера-скоростен за книги и широколентов, който е за периодиката, към която има изключително голям интерес. Научните работници и студентите така имат достъп до уникалното книжовно богатство, с което разполагаме благодарение и на нашите партньори-Регионален исторически музей, Първо българско читалище в Свищов. Това са уникати и достъпът до тях е ограничен и дори невъзможен. Интерес към тези книжовни източници проявят преподаватели от университетите, музейни и научни работници, не само от Велико Търново, но и в национален мащаб. Чрез нашия партньор Национална академична библиотечно-информационна система /НАБИС/ изнасяме тази информация в европейското културно пространство и всичко, което сме дегитализирали, може да се ползва в европейските библиотеки.

Еврокомисарят Мария Габриел сподели, че през идната година ще бъдат отпуснати около 1 млрд.евро за дегитализация. Ролята на българските библиотеки е да успеят да разработят общ проект, който да даде възможност обособените центрове в София, Пловдив, Велико Търново и Варна да бъдат дооборудвани с модерна дегитална техника и да могат да поемат това богато книжовно наследство по региони. Но трябва да се мисли в перспектива за единен софтуерен продукт, а техниката да е универсална и отделните книжовните средища са свързани в система и да си партнират. Това ще е следващия ход за библиотеките, които ще имат мисията да дегитализират не само това, което притежават, но и на партньорите, които работят в Регионалните исторически музеи, в Държавните архиви и др.инситуции, които притежават уникални паметници на културата и трябва да бъдат съхранени.

Новите два проекта „Мобилна дигитализация“ и „Полова идентичност“ пък ще бъдат реализирани през 2018 и 2019 г. Дейностите са свързани със семинари и конференции, с образователни и обучителни срещи на ръководители на малки библиотеки за работа с нискобюджетна техника за дигитална конверсия на книги, застрашени от унищожаване и създаване на читателски групи, интерактивни срещи с родители и деца, за информиране по темата за половата идентичност, както и създаване на обща европейска библиография с книжки за деца от 0 до 10 години и интерактивен каталог.

-Ще бъде ли реализирана идеята за изграждане на модерен библиотечно-информационен център във Велико Търново?

-През последните години преговаряме с Община Велико Търново и с Министерството на културата по въпроса за сградния фонд. В старата столица разполагаме с 4 сгради като регионална културна институция. Благодарение на тези бази предоставяме бърз достъп на читателите, но те изчерпаха капацитета си като обем и сме на прага да не можем да обработваме и съхраняваме следващите издания, които ще постъпват в библиотеката. От изключителна важност е отреждането на терен в района на Старото военно училище, където архитекти предлагат изграждане на нов библиотечно-информационен център. Това е изключително важно, не само за комплексното оформление на централната градска среда, но и защото проектите, които разработваме на регионално ниво, дават основание, библиотеката да е и с национално значение, тъй като се превърнахме през последните години във важен книжовен център на Централна Северна България. С човешките ресурси и с техниката, с които разполагаме, имаме възможност да обработваме книжовното наследство на ¼ от територията на България.

-Има ли глад за кадри в библиотечната сфера?

-Предложихме тази година в Хуманитарната гимназия във Велико Търново да бъде разкрита специалността „Библиотекознание“. Това е прием след 7 клас, защото има нужда от кадри със средно образование, които да работят в малките населени места. Ако развием тази специалност, ще имаме на трудовия пазар специалисти за всичките 153 библиотеки във Великотърновска област, където в момента работят 30 библиотекари на пенсионна или предпенсионна възраст. Това означава, че в близките години ще имаме нужда от попълнение на персонала и то от хора с отношение към книгата и които са квалифицирани библиотечни консултанти.

Освен това учениците от новата специалност, ще могат да продължат образованието си във ВТУ.

-Напоследък прави впечатление, че много хора пишат и издават книги. Това графомания ли е или изобилие от таланти?

-С конкурса „Мой Търновград“, който осъществяваме от над 10 години, даваме възможност на деца и студенти да се изявят в областта на литературата. С либерализирането на книгоиздаването се наблюдава такава тенденция…Много хора пишат и който намери средства отпечатва книга. Ние като публична институция, даваме възможност на много автори да представят творчеството си. Но пазарът в крайна сметка отсява добрите.

Интересът към съвременните български автори продължва да е много висок и за изминалата година Георги Господинов отново е фаворит сред нашите читатели, следван от Георги Божинов, Надал Алгафари, Емил Андреев, Владимир Зарев, Милен Русков и др.

В сферата на популярната научна литература най-търсени са книгите в областите на приложната психология, народната медицина, наръчници за отглеждане и възпитаване на деца, мистерии и тайни общества. Има значителен интерес към книги за политическото развитие на България и външната политика на другите държави. Тази тенденция е регистрирана във всичките звена на библиотеката.

Научна литература, в строгия смисъл на термина, се ползва предимно от студенти, ученици и научни работници според специализацията им, като в голямата си част е в областта на хуманитарните и икономическите науки, педагогиката, комуникациите и правото. Интерес има и към специализираната медицинска литература, поради доброто сътрудничество между библиотеката и Филиалът на варненския Медицински университет във Велико Търново.

Класацията „Топ 20 на книгите“ за поредна година е оглавявана от поредицата на Джефри Арчър „Хрониките на Клифтън“, а веднага след нея е поредицата за деца „Дневникът на един дръндьо“ от Джеф Кени. Като отражение на повишения интерес на децата към книгата са следващите заглавия, които също са предназначени за тази аудитория, част от тях са: „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, „Патиланци“ и „Приказки“ от Ран Босилек, „Приказки по телефона“ и „Приключенията на Лукчо“ от Джани Родари и т. н. Най-харесваната съвременна българска детска книга е „Мили бате!…“ от Станка Пенчева.

Освен най-четените заглавия, ние библиотечните специалисти, проследяваме и най-предпочитаните автори, защото това ни дава възможност да отговорим на реалните читателски интереси. Първите 10 автори за тази година са Даниел Стийл, Нора Робъртс, Джефри Арчър, Сидни Шелдън, Сандра Браун, Джеймс Патърсън, Мери Хигинс Кларк, Иван Вазов, Сюзън Елизабет Филипс, Никълъс Спаркс. Тази класация показва, че се запазва най-висок интерес към популярната художествена литература- трилъри, любовни и исторически романи.

-С какви средства разполага библиотеката за нови книги?

-През 2000 г в бюджета на библиотеката имахме заложени 2000 лева за закупуване на книги. През миналата година фондът на библиотеката е обогатен с 5986 тома на обща стойност 87095 лв. За първото шестмесечие на 2018 г. сме набавили 3766 тома. От тях закупените са 1090 на стойтост 14 000 лева, дарените са 914 за около 10 000 лева и получени по Закона за депозита-1762 тома за 19 000 лева.Не малко са изданията, които са постъпили на базата на организираното от Регионалната библиотека за втори път през Април „Фоайе на книгата“. Благодарение на допълнителната финансова подкрепа на Министерство на културата за тази инициатива, популяризираща печатната продукция на великотърновските издателства и на издателства от страната в библиотеката получихме заглавия, които до този момент не бяха комплектувани във фонда.

Цифрите говорят за сериозно количество библиотечни единици, които постъпват във фонда на институцията. Освен, че се стремим да набавим художествена литература, всяка година купуваме и екземпляри от задължителните литературни произведения, които се изучават в училище. Разработили сме система от задължителните списъци за лятно четене на всяко дете да бъдат предоставени до 3 екземпляра от общо 6, които има право да заеме. Налагаме това ограничение, за да не се получи липса на книги, ако някой ученик не върне навреме взетите заглавия. И тази година реализирахме инициативата „Ела в библиотеката“ под патронажа на председателя на Общинския съвет във Велико Търново Венцислав Спирдонов и в началото на октомври ще наградим тези деца, които са прочели най-много книги през ваканцията.

Снимка-Веселина Ангелова

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!