Старо предание гласи, че дедите ни откривали подходящия лек за незнайна болест с помощта на костенурка

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Българското общество в миналото е било аграрно, земеделско, скотовъдно общество, затова и народният календар не е просто низ от дати и месеци, а по-скоро е условна рамка, за граници на която служат определени празници и някои особени природни явления, случващи се в конкретните сезони и определящи ритъма при отглеждането на селскостопанските култури и животни. Това обяснява в навечерието на празника на билкарите и лечителите-24 юни етнологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Илия Вълев.
„Еньовден е един такъв жалонен, граничен празничен ден, маркиращ кулминационен, повратен момент в годишния цикъл. Това е най-силният период на природата, нейният жизнен разцвет, след който тя постепенно залинява (през есента) и умира (през зимата), за да се възроди и отново да тръгне да расте и наедрява (през пролетта)“, казва д-р Вълев.

Етнологът пояснява, че старите традиции и обичаи, изпълнявани на Еньовден, отразяват връзката на празника с деня на лятното слънцестоене, т.е. с началото на астрономическото лято. Това е един от най-важните преломи в стария селскостопански календар. В този период денят е най-дълъг, а нощта най-кратка, а високите дневни температури и засушаванията са чести явления.
Еньовден или още Яновден, Св. Иван Летни, Св. Иван Бильобер и други са народни названия на този голям летен празник. Според църковния календар на този ден се отбелязва Рождението на Свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен.Йоан Предтеча e iин на праведните Захарий и Елисавета от град Хеврон. И двамата са в много напреднала възраст, когато архангел Гавраил им известява, че техните молитви са чути и скоро ще бъдат дарени с така дългоочакваната от тях рожба. Елисавета е леля на св. Богородица. Заради възрастта й никой не вярва, че тя може да забременее. Св. Йоан Предтеча е роден 6 месеца преди Иисус Христос. Той не само проповядва покаянието и идването на Спасителя, но е удостоен и лично да Го кръсти във водите на река Йордан, за да “се изпълни всяка правда” , припомня библейските послания етнологът.

Еньовден, известен като празника на билкарите и лечителите, се почита и днес. На този ден в цялата страна се възраждат стари, забравени, и дори отмрели традиции, обичаи и вярвания.
„Редица обреди,  изпълнявани в миналото за Еньовден се свързват с древния култ към Слънцето. Дедите ни са изпълнявали ритуали с посрещане на изгрева и гадаене по сянката на човека за здраве и живот през годината. Известни са действия като окъпване в реките и езерата с вяра, че в тях, преди да изгрее, се е “изкъпало” слънцето и по този начин водата е придобила целебна сила. Характерно е било паленето на огньове, които в народните представи се явяват като проекция на небесната (слънчевата) топлина и светлина“, споделя д-р Илия Вълев.
Изследователят допълва, че подобно на Гергьовден и на Еньовден е било характерно обредното търкаляне в сутрешната роса за здраве.

„Нощта срещу Еньовден се смята за най-благоприятния момент за правене на различни магии и заклинания, а също и за крадене на плодородието от ниви и добитък.В миналото през тази нощ жени бродници, житомамници обикалят по чуждите ниви, където, съблечени голи, извършват различни магически действия за обиране на плода. Влачат престилка над житните класове, като по този начин обират росата върху тях, за да я изцедят по-късно в техните ниви. Откъсват снопче с нечетен брой житни стебла от чуждата нива и изговаряйки различни заклинания, ги занасят на своите ниви. Възсядат кросното от тъкачен стан, с което обикалят  и кръстосват чуждата нива. После откъсват т.нар. царе или майки -едри житни стебла с по два класа, в които се вярва, че се крие плодородието и силата на нивата и ги прехвърлят на своите ниви“, изброява старинните похвати д-р Вълев.

Етнологът разказва и за старинния и доста атрактивен еньовденски обичай Еньова буля . Основно се среща в Тракия, Родопите, Странджа, но е пренесен от преселници тракийци в някои селища в Североизточна България и Добруджа.
„Названието идва от основното обредно лице в него, което е 4-, 5-годишно момиче. То се избира съобразно местната традиция – да е сираче, изтърсак, дете от първо венчило на живи родители или пък болнаво дете. Еньовата буля се облича с булченски дрехи, с червено було и булченски украси на главата. Тя е боса, като останалите участници в обичая, които са моми, задължително я пазят да не стъпи на земята“, обяснява д-р Илия Вълев.
Той допълва, че обичаят включва два обредни момента – обхождане на селското землище и напяване на момини китки.

„Обхождането става сутринта на празника, като по пътя всички моми се изреждат да носят Еньовата буля. През цялото време групата пее специални песни главно с мотиви за плодородие или женитба, а основното обредно лице, носено на рамене, мята ръцете си в дългите ръкави на ризата. На места към Еньовата буля се отправят въпроси за предстоящата реколта и нейните случайни отговори се приемат за предсказания. След като приключи обиколката на селото и нивите, групата с Еньовата буля се връща в къщата, от която са тръгнали. Там се прави напяването на китки, което наподобява обичая ладуване. Еньовата буля вади една по една китките, а момите припяват кратки песни припевки, по чието съдържание гадаят за бъдещия съпруг на всяка от тях.Обичаят приключва с измиване лицето на Еньовата буля, както и на момите с мълчана вода за здраве и плодородие“, разказва д-р Вълев.

Изследователят на древните традиции говори и за рационални и ирационални вярвания за силата на билките.
„Вярва се, че в нощта срещу Еньовден различните билки и треви придобиват най-голяма лечебна сила, която обаче отслабва с изгрева на слънцето. Ето защо в миналото, а на места и днес, в много ранни зори млади и стари тръгват по полето и горите да берат лековити растения. Поверието гласи, че събраните в този ден билки са най-различни, но между тях е най-важно еньовчето. От набраните билки се увиват еньовски венци и се правят еньовски китки. Еньовският венец е голям, колкото да се провре човек през него. Той се увива на зелена черничева, на ябълкова или на крушова пръчка, като билките се връзват на нея с червен конец. Вярва се, че билките на венеца трябва да са 77 и половина, колкото са болестите и когато се провре човек през него, те няма да го закачат през годината“, разяснява д-р Вълев.

Той подчертава, че Еньовските китки са малки цветни букетчета. Обикновено се правят толкова на брой китки, колкото са членовете на семейството, като ги наричат и ги оставят през нощта навън под стрехата или на покрива. Сутринта по това, дали китката е свежа или не, гадаят за здравето на този, на когото е наречена. Еньовските китки и венци се пазят през цялата година, а билките в тях се използват за лекарство.
„Вярва се, че всичките болести са седемдесет и седем и половина, като за всички тях има и лек, скрит в уханните треви. Дори и за половинката болест, т.е. за незнайната. А за да открият билката, която лекува неясната или още в съвременен език казана – недиагностицираната болест врачки и баячки и въобще народните лечители заграждали с малък плет определено пространство на поляната. В това заградено място пускали много стара костенурка. Наблюдавайки от коя тревичка или билка ще отхапе костенурката първо, нея наричали за лекарство на половинката болест. Вярвало се, че само най-старата костенурка може да разпознае половинката билка за незнайната болест, а още, че именно тази билка е разковничето, което лекува всичко“, споделя вековна легенда д-р Илия Вълев.
На Еньовден се правели и заклинания за любов. За да бъде залюбена и харесвана, срещу Еньовден всяка мома си свивала еньовско венче, в което задължително вплита седемте момини билки – бяло еньовче, божур, седефче, невен, здравец, ружа и босилек.
„За да го „подсили” тя увивала във венчето още и т.нар. любовни билки – омайниче, да омайват момчетата, лепка, да се лепят те по нея, повет, да се увиват, усукват момците около момите и любиче, да ги любят“, разкрива древните тайнства д-р Илия Вълев.

Снимки-личен архив и Етнографски музей  на открито „Етър“