Идеята е на подп.Евгени Пенчев от НВУ, който е страстен родолюбец, колекционер и член на клуб „Традиция“

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Възстановяват сините униформи на курсантите от 20-те години на ХХ век. Това става със заповед на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, а идеята е на подп.Евгени Пенчев от Националния военен университет /НВУ/ „Васил Левски” във Велико Търново.

„Преди време имаше среща на курсанти в парламента и след това нашите възпитаници бяха приети от армейския министър. Повдигнах въпрос за възстановяване на старата униформа. На министър Каракачанов като историк му допадна идеята и издаде заповед. Вече има изготвен проект на бъдещите одежди на курсантите по подробно описание как е изглеждала униформата в миналото”, разказа подп.Пенчев .

Предвижда се първите униформи да бъдат ушити за новоприетите курсанти наесен. Военните дрехи няма да са съвсем идентични на старате, но ще са много сходни с тях. „В миналото са носели ботуши, това сега няма как да стане. Имало е бричове и тесни панталони. Спрели сме се на вталена куртка с висока затворена яка и тесен панталон. Консултант е Александър Вучков, който е изследовател и има издадена книга за униформите в българската армия. С него изработихме дизайна, консултирахме се с командването, курсантите също я разгледаха, одобриха униформата, към която ще има и кортик. Изпратихме проекта на министър Каракачанов.

Подп.Евгени Пенчев дълги години командваше представителния блок на НВУ, но вече е почетен председател. Негово дело е иконостаса на храма „Свети Седмочисленици” във военния ВУЗ. Той е заклет родолюбец, страстен изследовател, краевед, колекционер на старинно оръжие, реставратор. Членува в клуб „Традиция” в старата столица.

„Не съм учредител на националната структура на клуб „Традиция”, но съм от първите членове на софийския клуб през 1996 г. Преди 10 ноември колекционерството в България, особено на оръжие беше тема табу. Липсваше литература, старинни оръжия можеше да има само в музеите. Постепенно обаче започнаха да се създават организации като клуба на любителите на старинни оръжия, който прерасна в Национално дружество „Традиция””, разказва подп.Пенчев.

Той не крие, че винаги е имал интерес към старинните оръжия и антикварните изделия. Чевръст крадец и познавач на старини със 17 криминални и съдебни регистрации преди 2 години се промъкнал в жилището на подп. Евгени Пенчев и задигнал ценни експонати от сбирката му. 31-годишният злосторник Юлиян Генчев от Габрово се промъкнал в дома на офицера чрез използване на подбран или подправен ключ. Апашът отнесъл златни накити, оригинален преднопълнещ се балкански пистолет от 18 – 19 век, реплики с оригинални части и оригинална кутийка с капсули за него, нагръден сребърен часовник, възрожденски сребърни пръстени, сребърен печат, реплика на антична монета, позлатена игла за вратовръзка, куфар и 200 евро. Дръзкият извършител бе заловен няколко месеца по-късно след друга домова кражба, но от уникатите на подполковника и до днес няма и следа.

„Заловиха го, пратиха го в затвора, но експонатите така и не се намериха. Изчезнаха предмети от българското Възраждане-предно пълнещи кремъчни оръжия, накити и аксесоари от този период. Останаха ми предмети от Руско-турската освободителна война, към които явно не е имало интерес”, споделя с нескрито огорчение подп.Пенчев

Той обяснява, че колекционирането на предно пълнещото оръжие и оръжието конструирано до 1900 г.с необлечен куршум, еднопатронно е на свободен режим. За саби и дълго хладно оръжие също няма забрана за притежание.

„Интересни са ми оръжията от периода на Възраждането –като албанските гегали и пушки, сливенските бойлии. От тези експонати има сравнително малко запазени в България и са на много високи цени. В Гърция обаче има много добре запазени експонати. Не е забранено възстановяването на стари оръжия, но частите да са от същия модел. Това е голяма тръпка, да откриеш части в някоя плевня от някакво старо изделие и да му вдъхнеш живот”,  обяснява подп.Пенчев.

Той изтъква, че в съседните балкански страни има запазени прекрасни образци. У нас оръжието от 19 век и началото на 20 век, до 9 септември 1944 г , както и сабите на българското офицерство са тотално обезобразени, унищожени или в доста лошо състояние.

„Истинският колекционер не събира всякакви предмети. Той събира например оръжието , с което са воювали двете страни в Руско-турската освободителна война. Всичките видове и техните разновидности по години. Това, с което се занимавам е по-скоро събирачество и дори краеведство. Често се организират музеи на открито, където с останалите членове на клуб „Традиция” изнасяме наши експонати и ги показваме на гражданството”, пояснява армеецът.

Подп.Пенчев е от великотърновоското село Ново село, откъдето е родом и отец Матей Преображенски-Миткалото. Офицерът продължава да изследва историята на селището, което е на 35 км от Велико Търново.

„Все още излизат интересни находки. Сред тях са спомени, предмети свързани с интересни и знакови личности. Преди 2 години бе направена етнографската сбирка в читалището. Тогава беше подарено джезвето на отец Матей Преображенски. Пазело се е от негови родственици, предавало се е от поколение на поколение и дойде време да го дарят на читалищния музей”, казва подп.Евгени Пенчев.

Той обяснява, че напоследък е започнала да се вдига” мъглата” върху войните за национално освобождение от 1912-1918 година-двете балкански и Първата световна война.

„Това преди 20 години беше тема табу. В момента има изключителен интерес след като се намеси държавата и най-вече Министерство на отбраната, сближиха се отношенията с Македония, много хора откриха имената на прадядовците си по войнишките паметници. Започнаха да излизат предмети от войната, т.нар.войнишко творчество. Войниците са изработвали в окопите предмети като чашки, ножчета, накити, пепелници , кани, цели сервизи , ножове за писма от различни военни атрибути-снаряди, гилзи, осколки. Това е периода, когато мъжете масово са мобилизирани и сред тях е имало занаятчии като например златари. За това говорят изключително изящни предмети, гравирани, надписани, с изобразени цели сцени от военния живот, пръстени са правени от парчета от шрапнели. До днес са оцелели манерки, както и френски и английски копчета от стари дрехи , от униформи. Тези уникати са стояли захвърлени в стари къщи и мазета, но хората започнаха да ги виждат”, разкрива подп.Пенчев.

В момента той се подготвя за предстоящи изяви на клуб „Традиция”. След тях са фестивала на средновековното изкуство във Велико Търново, в началото на юни родолюбците ще участват в инициативата „Дни на предците” в Плиска. През  юли ще правят  възстановка по случай 180 г от слизането на четата на Стефан Караджа,както и възстановки на Канлъ дере и на връх Бузлуджа.

Снимки-личен архив