ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Калин Костов е адвокат от 2008 г. и общински съветник втори мандат в Свищов. Председател е на Упртавителния съвет на Сдружението за европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството. Съветник е в екипа на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев по въпросите на висшето образование и е един от експертите, които стоят зад текстовете на измененията в Закона за развитие на академичния състав.

-Господин Костов, в края на март Народното събрание прие дългоочакваните поправки в Закона за развитие на академичното образование /ЗРАСРБ/, които бяха квалифицирани от част от научната общност като революционни. Какво предвиждат те?

 -Идеята на промените не е да ревизира коренно сега съществуващата система за кариерно израстване в областта на науката, а да я оптимизира, като коригира някои явни и несъмнени нейни дефекти. Те са установени по общо съгласие в самата научна общност, а и в обществото като цяло. Ако въвеждането на минимални стандарти за израстване в науката и на далеч по-ефективна форма на контрол срещу нарушения може да бъде определено като революция, то нека промените бъдат наречени и така. Новосъздадената Комисия за академична етика, цели да прекрати положението, в което МОН е безучастен наблюдател и регистратор на всякакви нарушения. Тяхната масовост предизвиква вълна от негодувание в неправителствения сектор, в международните научни организации и сред самите учени и преподаватели, останали неизкушени по лесен начин да си проправят път нагоре в научната йерархия.

-Ще спре ли новата редакция на закона безразборното роене на професори и доценти в българските висши училища?

-Предвиждат се минимални наукометрични стандарти за кариерно израстване, каквито досега липсваха. Масовото производство на научни кадри, от първите години на действието на закона отмина и понастоящем се наблюдава обратния процес – на места дори неоправдано затваряне. Недалновидната политика на ръководствата на висшите училища от периода от началото на действието на закона, отвори неограничено системата за присъждане на научни степени и заемане на длъжности и тя излезе извън контрол. Оказа се, че свръхлиберализирането на процедурите ни завари неподготвени и българската академична общност няма достатъчно добре развити инстинкти за самоконтрол, което наложи намесата на държавата.

-Българската научна общност беше ли подготвена самостоятелно да взема решенията за себе си и да носи отговорността пред обществото за това, каквато бе логиката на приетия през 2010г. настоящ закон?

-Считам, че в българската научна общност много успешно са се вградили елементи, които от десетилетия паразитират върху нейните безспорни достойнства. Това не е процес, който е започнал днес, вчера или дори с влизането в сила на сега променения ЗРАСРБ. Спомнете си безсмъртния образ на Тодор Колев – професор Денев от филма „Двойникът”. Това е свръхактуален образ още отпреди началото на прехода и показва комичното, но и много опасно лице на псевдонауката. Създаването на правила не ограничава свободите на академичната общност, напротив, тя е гаранция за спазването и зачитането им. Честните хора не се страхуват от правилата. Държавата се намесва, защото счита че е нужно да подпомогне именно тях. Цялата логика на промените на закона е такава, че насърчава създаването и развиването на система за самоконтрол в рамките на академичната автономия. Държавата се намесва единствено когато по явен и несъмнен начин е видно, че на определни места и случаи академичната автономия се е превърнала в нещо различно.

– Както когато ректорът на висшето училище се окаже плагиат?

-В подобни случаи, висшето училище се превръща в заложник на ръководството си. Ректорът не бива да се идентифицира с институцията, която ръководи, тя не му е бащиния. Наблюдавахме подобни процеси в Стопанската Академия в Свищов по времето на Величко Адамов, както и на други места понастоящем. Даването на възможност на Министъра на образованието и науката да назначава служебен ректор, в случаите, когато относно ректор на висше училище се установи плагиатство или откаже да изпълни правомощията си да уволни от висшпето училище лице, за което е установено плагиатство действително предизвика полемика. Това обаче е гаранцията, че законът ще бъде ефективен. Без нея всички правила биха си останали само добри пожелания, поради липсата на санкционни последици.

   –Контролът от страна на държавата ли е акцентът на промените?

 –Може да се каже. Когато погледнете досегашната редакция на текстовете, ще останете с впечатление, че на министъра на образованието и науката съзнателно е отнета възможността да се намесва и контролира академичните процеси. В крайна сметка обаче, става въпрос за мнозинство от държавни висши училища и държавно финансиране с парите на всички нас – данъкоплатците.  Явната нереципрочност между вменените задължения за контрол и определената компетентност на институцията, води до невъзможност да се отговори адекватно на стотиците жалби, които постъпват. Имам поглед и отвън и отвътре в тези процеси, защото години наред от името на нашето академично сдружение съм сезирал за нарушения, сега помагам да се отговори адекватно на подобни сигнали.

 –Какво ще представляват минималните наукометрични стандарти и ще стимулират ли те българските учени да търсят признание чрез публикации в реномирани световни издания?

  –Именно това е тяхната цел. Безсмислено е да се прави наука „на килограм” или наука за вътрешна употреба. Наукометричните показатели целят освен да сложат минимален праг, под който не бива да се пада при кариерното израстване, също така и да стимулират не количеството, а качеството на научната продукция. Много повече ще се точкуват публикации в реферирани и индексирани  национални и международни издания. Целта е да се поощри академичната общност да влезе в конкурентен режим с колегите си по света – това ще вдигне неминуемо и качеството на нашето образование и наука. Самите стандарти ще са достатъчно гъвкави, за да не представляват непреодолима пречка за хората в системата, но и ще са достатъчно строги, за да не допуснат ситуация, при която абсолютно анонимни за научната общност лица стават доценти и професори или пък събират цял списък от научни титли, с които злоупотребяват впоследствие.

-Мерките срещу плагиатството не са ли твърде строги и няма ли опасност бъдещата Комисия по академична етика да започне „лов на вещици” сред хората на науката?

   –За хората сигурно не е съвсем ясно, но още от 1995г. в Закона за висшето образование е предвидено, че членовете на академичния състав се освобождават от длъжност при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове.  Има идентичен текст и в действалия досега ЗРАСРБ, който не сме променили! На практика, обаче, подобни наказания са прилагани само веднъж и в съдебните актове изрично е посочено, че има нормативна празнота по въпроса за регламентиране на процедурите за установяване на това нарушение. Липсата на официално констатирани случаи на плагиатство досега означава, че или в България то липсва, или че мерките срещу него не работят и се нуждаят от юридическа оптимизация. Комисията по академична етика, която ще следи и контролира тези въпроси, ще е съставена от доказани учени, ползващи се с безупречна морална репутация, а не политически орган, на който може да се влияе. Тя ще ползва както професионална експертиза в съответната област, така и юридическа, така че опасения следва да имат само нарушителите.

   –Колко голям е проблемът с плагиатството по Ваши данни?

-С колегите от Сдружението за европейско качество във висшето образование още през 2014г. огласихме данни на едно от най-авторитетните международни научни списания „Science”, което изследвайки географията на това явление, поставя България на незавидното първо място в целия свят. Изпреварваме дори африканските държави. Тези статистики се потвърждават и от броя на сигналите, които получава Министерството на образованието и науката. Темата бе поставена особено болезнено на няколко кръгли маси и конференции, организирани от Съюза на учените в България, Българската академия на науките и Софийския университет. Пред нас се откриват два пътя – единият, от криворазбрано чувство за солидарност вътре в академичната общност да продължим да спазваме тази своеобразна „омерта”, която насърчава именно тези деструктивни процеси. Така ще отслабим допълнително имунната система на висшите училища и научните организации. Другият път е открито да признаем, че такъв проблем съществува и да вземем адекватни мерки сега, защото утре вече ще е късно.

-Съществува ли опасност обаче, приложението на закона да не обхване завареното положение и много от драстичните случаи на неспазване на начуните стандарти и нарушаване на академичната етика да останат несанкционирани?

-По отношение на спазването на минималните наукометрични показатели, решението е да се насърчат вече получилите научни степени и заелите длъжностите членове на академичния състав да покрият минималните стандарти. Докато това не стане, те няма да бъдат вписвани в специално създадения за тази цел регистър и няма да имат право да участват в научни журита.

За плагиатство обаче давност няма. Това е световната практика и България не може да си позволи да остане бяло петно на картата на Европа. Отнемането на научни титли и отстраняването от длъжности е практика не само в страните от Западна Европа, но и в по-близки като география и манталитет до нас държави като Унгария и Румъния. То е съпроводено не само с научни санкции, но и с понасянето на политическа отговорност. Оставки заради плагиатство подадоха германският министър на отбраната Карл Теодор цу Гутенберг, просветният министър в Германия Анете Шафан, заместник председателят на Европейския Парламент Силвана Кох-Мерин, унгарският президент Пал Шмит, румънският премиер Виктор Понта и др.

Това са европейските етични стандарти и  ако желаем да сме част от тази научна общност трябва да се съобразим с тях. В противен случай бихме признали съществуването на две науки – европейска и домашна. Не може да искаме от студентите и учениците да не преписват на матурите и изпитите и да измисляме цяла система за справяне с това явление, а да не правим нищо по отношение на преподавателите.

-Какви са очакванията Ви по отношение на бъдещото приложение на закона?

-Всеки нормативен акт и приложението му са човешко дело. Това ги прави несъвършени и вероятно бъдещето ще покаже, че има неща, които не работят по начина, по който са замислени. Измененията на закона имат обаче едно много силно достойнство – те са писани от хора на науката за хората на науката. Не са дело на чиновници или политици, които да отразяват в тях собствения си интерес. Те отчитат мнението на десетки представители на академичната общност, търсихме и намерихме съдействие и приемственост с работата на бивши министри на образовнието и науката. Затова  и промените в закона бяха приети на практика единодушно от всички народни представители.  Много от депутатите, са вложили усилия в продължение на години, за да убедят колегите си, че това е правилният път. Духът на закона отразява тези усилия.

-Считате ли, че предвидените промени са и лична Ваша победа, след като ръководеното от Вас сдружение не само бе основен движещ фактор на промените в Стопанската Академия в Свищов през 2015г., но вече участва и в реформата на законовата уредба в областта на борбата за етика в науката?

-Десет години след началото на тази битка в Свищов, времето показа кой стои зад истината и реалните ценности. Може за някои да е любопитен факта, че в подготовката и изработването на тази промяна на закона участва и човек с такова минало, но аз приемам случилото се като логичен завършек на едно дело, започнато много отдавна. Това е най-силната възможна реабилитация на мен и колегите, които от самото начало вярвахме, че това е много трънлив път, но единствения възможен. Благодаря за доверието на всички,  от чиято воля зависеше дали тези идеи ще бъдат претворени в нещо реално. Случилото се е колективен повод за гордост на хората, които имаха смелостта през годините да се опитат да вървят изправени, докато системата упорито се опитваше да ги накара да преклонят глава. Има много такива учени в българските висши училища, време е гласът им да започне да се чува все по-силно!

Снимка-личен архив