Понякога движени от въртележката на живота, забравяме или пропускаме, че имаме нужда и от психохигиена. Както се грижим за чистотата на телата ни, така от същото нещо има потребност и Душата ни.

Защо ми е това? От какво и как се замърсява Душата? Как да разбера, че това се е случило? Какви са последствията? Логично и разбираемо е да си зададете тези въпроси. Благодаря на всеки, който ще си направи труда да прочете материала до края, за да се запознае с гледната ми точка за това!

Най-общо, но може би и най-точно казано е, че психохигиената ни дава ЗДРАВЕ. Здравето на тялото ни зависи от чистотата на Душата, хубавите резултати в живота ни зависят от чистотата на Душата, това което ще оставим на следващите поколения зависи от чистотата на Душата…

С душата си ние чувстваме. Нашите чувства са тези, които правят живота ни шарен. Когато обаче, в Душата си имаме дълбоко наранени чувства, започваме да виждаме нещата сиво-черни. Свиваме се, избягваме новото и непознатото, слагаме си бариери и се изолираме. Това е, защото държим в Душата си, като в „килер” много и непотребни за нас вече чувства от различни неприятни неща, които сме преживели в миналото. Така сме си оформили една богата палитра от различни нюанси на сиво-черната гама:)

Моля, всеки който пожелае да си направи следната проверка в рамките на един или няколко поредни дни! Целта е да види кои са чувствата, които ще изпита през целия ден, спрямо ежедневните му събития, и колко дълго го е държало всяко от тях. Така много лесно се разбира каква е степента на замърсяването на Душата.

Ако равносметката е, че вътре в себе си бързо и дълго си се гневил, страхувал, мразил, завиждал, осъждал, срамувал, тревожил, искал си да избягаш и да се скриеш, да се караш, да плачеш, да се самосъжаляваш, да нараняваш, да разрушаваш…определено имаш нужда от почистване. Защото някъде, някога в миналото ти са посяти семената на тези чувства, които с времето след това са се превърнали в неудовлетворяващи за теб състояния.

Когато сме били малки, слаби и зависими в детството си, не сме имали избор и възможност да махаме травмиращите за нас неща, защото не сме имали ресурса за това, и не бива да търсим виновни за случилото ни се. Просто в зрялата си възраст имаме отговорността да се почистим от тази шлака натрупана в Душата. Няма да заблуждавам никого, че това е просто и лесно, като да махнеш с магическа пръчка, и хоп, всичко е светло. Става въпрос за работа, мотивирана, дълбока, постоянна и понякога болезнена…

От опит обаче мога да уверя всеки, че усилията си заслужават. Наградата ни е знание, опит и умение да го живеем пълноценно живота във всеки момент с нещата, които ни поднася. Да виждаме красотата там където на пръв поглед смятаме, че липсва. Когато Душата е освободена от непривичната за нея функция на „тъмен килер”, ние можем да разгърнем уникалния си потенциал и да чувстваме с цялата цветна гама.

Имаме право и да се откажем да го направим, защото е трудно и болезнено на моменти, и ние сме преценили, че не искаме да си причиним всичко това. Пък и в крайна сметка сивата гама също е хубава Щом второто ви е по-добре като вариант от първото, значи всичко е наред. Важното е да сте напълно честни със себе си, кое точно е вашето нещо:)

Помислете, проверете, усетете и разберете какви са преобладаващите във вас чувства. Направете си искренна равносметка, вземете вашето лично решение и действайте!