След успешен бизнес с коли, днес Георги Славейков жъне средно по 750 тона лимец от 3000 декара

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

След десетилетия изгнание в далечни страни и живот като във филмов сериал, наследник на крупен земеделец, се завърна в България и развива успешна аграрна дейност. Георги Славейков през годините се е доказал като изключително находчив предприемач в различни области. Бил е в Испания, Канада ,Холандия, но носталгията към родните корени надделяла и в момента обработва 3000 декара земя, върху които сее житото на фараоните. Радетелят за чиста храна отглежда лимец като от декар жъне средно по около 250 килограма добив.

„Тези количества са произведени без никакви химически вещества. Лимецът е уникално растение. Той е древен сорт и не случайно е известен като житото на траките, наричат го и последната храна на Христос. Всяко зрънце на лимеца има по три обвивки и никакви вредители и гризачи не го нападат, докато не бъде олющен. Ценните му качества се определят от голямото съдържание на протеин-16,6 %, докато при пшеницата той е 14,4 %. Освен това лимецът не съдържа глутен“, разяснява Георги Славейков.

Бизнесменът е сред учредителите и в Управителния съвет на добиващата все по-голяма популярност „Задруга за чиста храна“.

„Дядо ми Славейко навремето е бил земевладелец и е притежавал над 300 декара земи, които обаче били одържавени. Затова най-напред стартирах с 40 декара ниви, наследство от майка ми. Така се запалих, че от Холандия накупих техника за обработка на 10 000 декара земи. Наричаха ме Странния земеделец“, смее се Георги Славейков.

Той обаче бил възмутен от огромното количество химикали, които се изсипват върху посевите.

„Това е отрова и никой не контролира този процес“, коментира Славейков.

Случайно открил древното житно растение-лимец. Направило му впечатление, че количествата, които съхранявал в базата си в русенското село Ряхово, дълго време се запазили в отлично състояние. Тогава Славейков проучил историята на зърното и останал удивен като разбрал, че лимецът се пресява за разлика от другите хибридни житни култури. На четвъртата година засял 1000 декара с уникалното жито. Освен това единствен започнал да сее ръж, въпреки че земеделци с опит го уверявали, че у нас това зърно не става.

„Купих 1 тон семе от Унгария, засях 40 декара и изкарах луди добиви от по 400 килограма ръж от декар. Сега ще опитам да отгледам 40 декара с нахут. Пробвах и с храната на инките-киноа, но градушка унищожи цялата реколта“, споделя Георги Славейков.

В момента той е най-крупният производител на биолимец в страната и това зърно все повече се търси. Вече се е сдобил със специална машина за лющене на твърдите обвивки на лимеца. Стоката му е сертифицирана след като всяка година прави щателни лабораторни изследвания.

Преди да стане преуспяващ земеделец обаче, Славейков дълго време живял и работил в чужбина. В далечната 1989 г. с първата си съпруга и 2-годишната им дъщеря тръгнали за Холандия със самолет. След 7 месеца вече нямали право на пребиваване и потеглили за Испания с кола нелегално.

„След хиляди перипетии стигнахме в Мадрид. Не знаех езика, нямаше къде да отседнем, а в джоба си имах само 50 долара. Едно от звездните момичета на Нешка Робева, което живееше в Испания, ми показа дома на цар Симеон Сакскобургготски. Надявах се, че този човек помага на изпаднали в нужда сънародници. Вместо това вратата на луксозната му къща едва се открехна и ми беше подаден бял лист, на който пишеше колко трудно е да си емигрант. Веднага след това портата се затръшна. Не стига това, но и една от гумите на колата ми се пръсна точно пред дома му. Помогна ни случаен човек. На сутринта обаче открих, че са ни задигнали целия багаж от колата“, връща се към миналото Георги Славейков.

За две седмици той проговорил на испански и успял да си намери работа на черно. Първите думи, които научил били хляб, вода и работа. След 7-8 месеца се захванал да ремонтира камиони, които превозват бутилки с газ и бързо се сдобил със славата на изключителен механик. Собственичката на фирмата платила 6000 долара, за да изкара курс за шофьор на камион и да работи легално.

„Потръгна ми и започнах да печеля по 7000-8000 долара месечно. Въпреки всичко обаче решихме да напуснем Испания. Като казах на работодателката си Хосе Мария Диез Фернандес, че заминаваме за Канада, тя възкликна: „Ти знаеш ли там колко е студено? С мъжа ми ходим в Канада на лов за мечки“, разказва житейската си история Славейков.

Така с три куфара той и семейството му кацнали в Монреал, който ги посрещнал с лют студ.

„Когато температурата беше -10 градуса, ми се струваше, че е лято. Започнах усилено да уча френски език. Търсех си и кола. Купих стар Понтиак за 1500 долара от сервиза на пакистанец, а колата се оказа пълна гробница. Стегнах я, но и се хванах на работа в същия автосервиз за по 12 часа срещу 40 долара. Не след дълго му взех бизнеса и превърнах базата в първия славянски сервиз в Монреал. Започна обаче брожение сред местните иранци, пакистанци, афганистанци. Заявиха ми: „Тази улица е на мюсюлманите!“. През нощта ми натрошиха всички коли в сервиза“, споделя Славейков.

За зло или за добро обаче голяма част от возилата били на чеченци, които му били клиенти. Най-влиятелният от тях като видял автомобила си, само поклатил глава и на следващата сутрин въпросните иранци били насинени от бой, а колите им не ставали за нищо освен за скрап.

„От тогава ме наричаха „Жоро Руснака“ и вече се ползвах със сериозен респект и уважение. Бизнесът ми се разрасна, имах прекрасна къща и дори бях полудял да си купя хеликоптер. Изведнъж обаче осъзнах, че имам близо 20 000 клиенти и нито един приятел. Най-страшното в тази държава се оказа грубият материализъм. За бизнеса има големи облекчения, но и страшни наказания ако не си плащаш данъците. За убийство дават 3 г затвор, а за неплатени налози-10 г. Улавях се, че като видех даден човек, веднага изчислявах колко пари ще мога да изкарам от него“, разказва Славейков.

Съпругата му решила да се върне в Европа и заминала за Холандия. Той пък през седмица-две летял между двете държави. През 2001 г. след цяло десетилетие в Канада, Славейков се установил в Холандия, но точно в този момент се сринала световната икономика, а той нямал работа.

„Със съпругата ми отворихме детска градина и се наложи да гледам 5 деца на възраст от 4 месеца до 3 години. Разказвах им приказки и бяха започнали да научават български език.

„Майките им ме питаха: „Какво означава пъпеш сладък?“. А аз така наричах галено децата. Като получих емигрантски статут, отворих бутиков автосервиз и останах в Холандия 14 години“, споделя Георги Славейков.

Междувременно той и съпругата му се разделили и се зарекъл никога повече да не се обвързва. Съдбата обаче бързо го опровергала. Негов приятел го запознал с настоящата му голяма любов. Георги Славейков има афинитет към изобразителното изкуство и останал запленен от Елс, която имала картинна галерия и била шампион по автомобилизъм. След като 16 години не бил стъпвал на родна територия, си дошъл, а на границата митничарите го гледали слисани. Славейков имал само канадски паспорт, а в него пишело, че е роден в Михайловград, каквото наименование отдавна не съществува.

„Първото нещо, което си купих като влязох в България беше хляб, кебапчета и шарена сол. А като ме лъхна аромата на цъфнали дървета и сочна трева, ме връхлетяха спомени от детството и 14 километра пътувах и плаках“, вълнува се и днес Славейков.

Малко след това довел любимата си, за да и покаже красотите на България. Елс се влюбила в архитектурния резерват Арбанаси и заявила: „Тук искам да живея!“. Купили къща от англичанка, достроили я и сега това е техният дом.

„Когато се чувстваш добре, имаш душевен баланс и хармония, означава, че си щастлив човек“, единодушни са Елс и Георги.

Снимки-Веселина Ангелова