Екипът на археолога от Велико Търново Александър Чохаджиев откри уникални находки, сред които керамика с украса от графит и червена охра

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Праисторически селищни могили край селата Хотница и Петко Каравелово проучва за поредна година екип с ръководител археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Александър Чохаджиев. Откритите в древните обекти находки са от каменно-медната епоха и са на над 7000 години.
Чохаджиев работи на терена вече 18 години заедно със студенти първокурсници по археология от ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий. За разкопките това лято край Хотница бяха осигурени 3600 лева като практиката е съвместно финансирана от висшето учебно заведение и Регионалния исторически музей.

„Праисторическата селищна могила край Хотница е открита в началото на 50-те години на миналия век от Никола Ангелов. Той е откривател на прочутото Хотнишко златно съкровище. Работил е на обекта четири сезона като е успял да проучи цялото горно ниво с 22 къщи от 4200 г пр.новата ера. Установено е, че жилищата от каменната ера са били унищожени от пожар, който е бил предизвикан вероятно от вражеско нападение. През 2000 г проучванията на могилата бяха подновени. Трети сезон вниманието ни беше съсредоточено върху жилище от пето строително ниво”, разказва Александър Чохаджиев.
Това, което тази година археолозите установили е, че жилището е имало три помещения и дървените подови. Стаите са били на различни нива, като всяко следващо е повдигнато спрямо предишното с 20 см. Дървеното дюшеме се оказало отлично запазено.
„Дървените елементи са много прицизно обработени без метални инструменти. Останките са изтънели и са с дебелината на хартия. Това наложи да работим много внимателно с четки и скалпел. Нямаме разумно обяснение как се запазва дърво под земята 7000 г. Вероятно става дума за климатична ситуация, която през определени периоди се случва и запазва дървения материал. Може би е наводнение, защото само водата може така да затрупа дървото с кал, да спре притока на кислород и да съхрани материала. Така обектът е с най-добре запазена дървена конструкция от тази епоха”, коментира Александър Чохаджиев.

За втори път в екипа това лято се е включил и Пол Баку от Франция, който е студент от Сорбоната. Той решил да се специализира в изследването на дървения материал от праисторията и преподавателите от престижния парижки университет изпратили младия си колега в Хотница, защото обектът отдавна е известен в археологическия свят с голямото си количество оцеляло през хилядолетията дърво. Младият френски учен е успял да вземе повече от 70 проби от разкрития дървен материал, за да ги изследва в лабораторията на Сорбоната. Пол ще се опита да идентифицира дървения материал, който са ползвали праисторическите хора и да датира още по-точно времето на находките.

Освен трите помещения в древното жилище, археологът Александър Чохаджиев и екипът му са установили, че е имало коридор и място, вероятно предназначено за пещта.Стена, която завършва с дъга, пък е другото интересно откритие в жилището. Абсидната стена е по-характерна за бронзовата епоха, докато тази къща е от доста по-ранен период. Арехеолозите са продължили проучването и на южната периферия, където преди две лета те попаднали на колове от укрепителната система на селището. Тази година достигнали до жилища от по-ранен етап на съществуване на могилата, което ги навело на мисълта, че към края си могилата е започнала да се свива. Селищата тогава са били с кръгла форма и заобиколени с отбранителни пръстени. Било е смутно време и се предполага , че е имало инвазия на степни нашественици. За това свидетелстват множеството открити стрели.

„Свиването на диаметъра на селището е вероятно заради демографска криза или пък заради постоянните набези и стълкновения, все пак колкото територията е по-малка, по-лесно се защитава. Няма как да знаем с абсолютна точност. Мога да кажа обаче, че могилата е съществувала около 1000 г. Началото е някъде към 5000 г. пр. хр. В каменно-медната епоха, около 4500 г. е било най-силното време на това селище, което окончателно спира да съществува към 4200 г. пр. Хр. За тези 1000 г. могилата е оставила 7 метра пласт, който подлежи на проучване”, уточнява Александър Чохаджиев.
Сред най-атрактивните находки са красив харпун от рог. Той е със сериозни размери и други такива не са намирани. Острието му е с дължина 20 см. и със сигурност е било предназначено за улов на големи риби. При разкопките на праисторическия обект са излезли още кремъчна стрела, много костени брадви с дупки, няколко цели съда, сред които един с капаче и запазено вътре парченце вещество.
„Това вещество най-вероятно са го използвали за оцветяване и за украсяване на съдовете си. Дали сме го в лабораторията на Регионалния исторически музей /РИМ/ във Велико Търново , за да научим повече“, разяснява Александър Чожаджиев.

Навремето Никола Ангелов, който започнал да копае в Хотница през 1956 г. успял да разкрие 21 жилища, всичките от най-горния строителен слой. За 18 години работа Александър Чохаджиев е проучил още 20 жилища.
До момента той и екипът му са изследвали 3 метра в дълбочина от въпросните седем, стигнали са до 4-5-то строително ниво, а всичките са били вероятно повече от 15.
Александър Чохаджиев работи за поредна година и в Петко Каравелово. Там разкопките стартираха в началото на септември и продължиха три седмици. Финансирани бяха с 11 000 лв. от Министерството на културата. Младият френски изследовател Пол Баку се присъединил и към този обект на търновския археолог. Заедно с екипа на Александър Чохаджиев е работила и канадката Лоранс Ферлан, която осигурява и част от финансирането за анализи на различните видове материал. Тя е от университета Лавал в Квебек, Канада. Взела е 12 проби от древния обект за радиовъглеродно датиране и още 30 проби за микроморфологични анализи. Те ще бъдат обработени в лабораторията на канадския университет като целта е да се установи как са се образували пластовете на могилата, какви климатични промени е имало и още много други показатели.
„Това е доста скъпо и изключително сериозно научно изследване. Очакваме резултатите от него да излязат през идната година”, подчерта Александър Чохаджиев.
Археологът обясни, че заради ограничената площ на проучванията са увеличили сондажите и са стигнали до 3 жилища, които се оказали разположени едно върху друго и са от три различни периода на обитание. Били са надстроявани без да бъдат вадени останките от предходните домове.
„Успяхме да навлезем в строителната стратегия на древните хора от началото на каменно-медната епоха. Оказа се, че тези три обитания са в рамките на 100 години. Могилата се е формирала за кратко време и само за век нивото и е нараснало с около 2,5 метра”, разяснява Чохаджиев.

Той уточнява, че при геофизическо проучване на района е установено, че около жилищата има 5 пръстена, които обграждат могилата. Тази година бил проучен пласт с ширина 5- 7 метра и дълбочина около 4 метра, който е от най-късния халколит. През 70-те години на миналия век могилата е била „разпрана” от изграден напоителен канал. Изследователите сега свързали средата на могилата с рова и се получил профил от около 50 метра, чрез който ясно се проследява напластяването и . До момента няма документиран друг такъв стратографски разрез. Оказало се също, че могилата е преживяла сериозно наводнение и утаечните процеси са забележими.
„Тази могила е единствената в региона , която е на поречието на Янтра и явно е била заливана от придошлите води на реката. За това, че риболовът е бил един от основните поминъци на тогавашното население говорят откритите множество тежести за рибарски мрежи, кукички и харпуни за риболов. Друг поминък е бил ловът на елени. Останките от кости от елени надвишават в пъти намерените в района кости от домашни говеда”, обяснява Александър Чохаджиев.
Проучвателят изтъква, че в древната могила изобилстват сечива от кремък. Използвани са били за обработка на кожа, кост, дърво. Кремъкът пък се е добивал от находища в Лудогорието. Учените са попаднали и на жилище на по-заможни обитатели. В него е открита луксозна керамика. Съдовете са с дебелина около 1 милиметър и с украса от графит и червена охра. Намерена е и гривна от спондилос /б.а. средиземноморска мида/ , която придава на украшенията червено-бял оттенък.
„Излязоха голям брой хранилищни съдове с богата украса. Сред тях е изкусно изработен съд за вода във вид на кратунка с плоско дъно , издути стени и извита дръжка, която служи като подпора на съда, за да не обръща и разлива. В праисторията всеки предмет е уникален, защото не е имало шаблони и матрици и е изцяло ръчна изработка. Това жилище ще бъде допроучено. То е с дължина 15 м, което показва, че е по-малко от останалите, които са с размери 20 м/7 м”, коментира Александър Чохаджиев.

Двете от тях са на по два етажа и са изгорели при изключително силен пожар, а доказателство за огнената стихия са остъклявания на отломките в следствие високата температура.
„Хората от онази епоха са били добри пиромани, защото добре са познавали свойствата на огъня. Керамиката е перфектно изпечена, използвали са различни смоли, восъци. Имали са контрол над солените извори. Начина на изработка и украса на керамиката пък говори за стила на една работилница. Заради това ще бъде направен графологичен анализ на технологичните отпечатъци върху глината, докато е била още мокра, за да се установи дали изделията са дело на един и същ майстор”, информира Чохаджиев.
Археологът уточнява, че в древния обект са открити и много сечива от кост . Интерес представлява и перфектно полиран предмет с коничен отвор.
„Все още не сме разгадали какво е било предназначението му. Възможно е да е медицински инструмент за много прецизни манипулации, например за лечение на очи, защото отлично пасва на човешкото око”, изтъква Чохаджиев.
Съкровищницата от древни предмети включва още и втора колективна находка от ашици, като първата е била от 64 броя или 32 чифта. Служили са за игра или гадаене. Намерен е и съд с остатъци от храна, които са се превърнали в сива пепел. Рядкост представляват малък съд на столче, както и глинена фигурка на бик. Изровени са и множество тежести за вертикален тъкачен стан, които са били разположени на разстояние два лакътя по 45 сантиметра всеки, каквато е била основната мерна единица по онова време.
Артефактите са дадени за обработка и изследване в лабораторията на РИМ в старата столица, където Александра Янакиева работи върху тях и сглобява отломките от керамичните съдове като възстановява цялостния им вид.

Снимки-Веселина Ангелова